Преди няколко дни музикантът и лидер на ПП „Глас народен“ Светослав Витков каза в свое интервю за агенция БГНЕС, че политиците нямат място на антиправителствените протести. Струва ми се, че тази гледна точна не намира достатъчно място в медиите. Това е и причината от ФАКТИ да се свържем със Светльо Витков в навечерието на т.нар. „Велико народно въстание“. Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Витков, защо политиците нямат място на протеста?
- Повтарям и ще повтарям непрекъснато, докато българските граждани не разберат смисъла на това послание – политиците, във всичките си действия имат цел - да извлекат политическа изгода или да осребрят действията си. Те нямат празен ход. Политиците нямат право да присъстват в гражданските протести, поради следните причини.
Първо, различните партии имат различни симпатизанти, които не са в едно и също политическо пространство и не искат да застават рамо до рамо с партии и електорат, които не понасят. Второ, тези политици, които се явят на протест имат две цели – едната цел е да вдигнат личния си рейтинг за следващите избори като се пъчат, че са срещу управлението, за да могат да привлекат гласове, а втората цел е – нея опитът в политиката ми е показал, да им звъннат по телефона, да ги поканят да седнат на масата на преговори и да им кажат: „Добре де, `айде сега, кажете какво искате, за да спрете да се пънете“. Един вид чакат предложение да осребрят своите действия.
Трето, с присъствието си отблъскват част от аполитичните желаещите да се включат в протеста и така неговата енергия намалява.
Освен всичкото това, политическите лица, които са участвали в управлението на България под една или друга форма нямат моралното право да се явят на тези протести, защото те са доказали със своите действия във времето какви са и какво са направили. Кратката политическа памет е страшно нещо. Хората ми казват често: „Не мога да застана до Манолова, до Христо Иванов, не ми е приятно“.
Това е проблемът и той е параграф 22.
- На мен ми прави впечатление, че на протестите има всякакви хора, а някои от тях протестират за нова система, за генерални промени. Имате ли такива наблюдения?
- Абсолютно, тези промени не са съобразени и с времето, защото част от промените, които могат да бъдат приети за 3 до 6 месеца преди избори – според Изборния кодекс. Всички искат смяна на системата. Гражданите не са длъжни да знаят спецификите на политическата дейност, на изборните правила, условия и ред, но е важно да се образоват, за да знаят до какво би довело определено искане.
Когато искаш промяна на Конституцията, имаш ли представа какви текстове конкретно ще се променят и тези промени няма ли да доведат до ограничаване на основните свободи и права на българските граждани. Президентска република? Да се даде официално властта в ръцете на сатрап? Що за идиоти могат да поискат това или колко удобно!
От 30 години управляват четири основни партии – това бяха СДС, БСП, ДПС и ГЕРБ. СДС се раздроби и премиерът на СДС - Костов създаде ДСБ, за да си скъса опашката. Тези четири партии остават и участват в управлението на България под една или друга форма вече 30 години. Промяната на системата няма да дойде с промяна на Конституцията, а по-скоро с конкретни промени в Изборния кодекс, за да има по-честни избори и алтернатива в лицето на нови участници.
Първата конкретна промяна в Изборния кодекс е забрана на политическата квота в СИК, ОИК, РИК, а и ЦИК.
Не може парламентарно представените партии да имат квоти в секционните избирателни комисии, които са над 11 хиляди в страната, а в същия момент за другите партии, които не са парламентарно представени - под 4%, да има платени застъпници, представители и наблюдатели. Не стига, че тези партии или нямат, или имат малка държавна субсидия спрямо парламентарно представените, но и трябва да извадят минимум 600 хиляди до 1 милион за застъпници на едни избори?Това не е ли дискриминативен критерий?
Второто е активна регистрация – трябва да се махнат мъртвите души от избирателните списъци. Третото е криминализиране на платените застъпници, защото това пак е лост за дискриминативен подход и официализиране на платения вот.
Четвъртото - и най-важно условие е, бюлетините от урната да се броят от 1 човек, както е разписано в ИК, а не да се нарушава Изборния закон и членовете на СИК да си ги разпределят на купчинки, за да е по-бързо.
Това е незаконно и е най-голямата изборна безобразия.
Но да се върнем на протестите. По-важното е, че те могат да свалят правителство, но изборите са тези, които качват следващото. Затова изборните правила са толкова важни за смяна на системата.
- Как трябва да се подходи към хората, които не гласуват - немалка част от българските граждани?
- Да, около 50% от гражданите не гласуват. Мантрата, която се вихри, че ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят, е тотална глупост. Ако съберем БСП, ДСП и ГЕРБ, това са 50% от действителните гласове, при положение, че не са гласували около 50% от избирателите. Но ако тези негласували - гласуват, всеки един техен глас ще намали процента на тези 3 големи партии. По този начин, силата им ще намалее. Който иска да гласува за партии, които са управлявали България, той е доволен от това управление. Другите, които не искат да гласуват оставят избора си в ръцете на тези, които искат да продължат нещата по същия модел, а после псуват. Просто гласувайте!
- Много хора обаче казват, че не са представени.
- Тук идва другият проблем. Ясно е, че хората търсят нови лица и нови партии, но тези нови лица и нови партии не могат да достигнат до медиите, не могат да си платят на социологическите агенции, на политолози, за да ги издигнат в медиите и хората да ги видят, за да ги изберат. В София и големите градове е едно – има социални мрежи и т.н., но нека не забравяме, че над 2 милиона и 100 хиляди българи са пенсионери. Те много не ровят в интернет, те гледат телевизия – БНТ и големите частни телевизии. Каквото им показват по тях, за това и гласуват. Това е един затворен процес и е много трудно нова партия или лице да пробие с голяма медийна подкрепа, защото тя означава много пари, контакти и олигарси зад нея.
- Имахте една критика към "Отровното трио". На какво се дължи тя?
- Това не е точно критика, но да се обявиш за водач на протест е доста нагло изказване. Да се явят трима господа и да решат, че са организатори и лидери на протеста, без да бъдат избрани от гражданите, не е адекватно. Да държиш речи на микрофон и да правиш флашмоб изпълнения, нищо не променя. Ако има лидери на протеста, тези лидери трябва да бъдат припознати – да са ясни техните ценности, морал, минало, за да можеш да вярваш, че когато трябва да се преговаря, на преговорите тези хора няма да поставят собствените си амбиции пред стремежите на гражданите.
Един лидер може да бъде купен, може да бъде заплашен, може да бъде и дискредитиран. Затова най-добре е протестът да няма лидер, а конкретни искания.
- Какво ще се случи на „Великото народно въстание“, според Вас?
- Не мога да знам. Ще видим. Но с тези искания и с политиците, които се явяват на протеста, както и с „Отровното трио“ донякъде се намалява енергията на протеста. През 2013 година имаше хора, които се опитаха да се правят на лидери и те са отдавна забравени. Тогава протестът нямаше и такива заявени инициатори, които да казват „ние организираме този протест“.
Протестът е граждански. Гражданите излизат, защото не искат да продължава моделът на управление – и не само срещу ГЕРБ, а срещу всички партии и политици в миналото и настоящето управление. Ако ги няма политиците на протеста и тези, които се пънат за организатори, протестът може да бъде далеч по-сериозен.
- Какъв би могъл да бъде?
- С повече хора, повече енергия. Но пак казвам – един протест трябва да има конкретни искания. След оставка следват нови избори по стари правила. Няма как да се случи машинно гласуване при предсрочни избори. Ще обяснят всички политолози, социолози, ЦИК и ИО, че няма възможност в момента това да се случи.
- ПП „Глас народен“ ще участва ли в следващи избори?
- Учудвам се, когато ми задават този въпрос, защото ние се явяваме на всички избори. Участвали сме във всички избори от създаването си през 2013 година насам. Да, ще се явим на избори. Даже социологията ни дава 0,4%, което никога не са ни давали. Още в началото ни даваха 0,2%, а ние постигнахме 1,5%.
Ще се явим на изборите, но не на всяка цена. Не сме готови да приемем всяка цена, за да успеем.
- Вие били ли сте на протестите?
- Да, в началото два пъти отидох, но там видях доста познати физиономии, стари играчи, които са обърнали листа, за тях всичко е забравено, вече са добри и готини. Не ми направи добро впечатление това, както и речите на триото.
Мен много ме интересува в момента следното нещо – като българин и гражданин, като човек, който живее в тази държава, има компания и работи. Средствата, които се отпускат за борба с коронавируса ми е много интересно как се дават. Фирмите, засегнати от вируса, отивайки да искат някаква помощ от банки например, лихвата се оказва, че е между 4 до 6%. Ако не си работил шест месеца, откъде ще ги върнеш тези 6%. Това не е помощ. Това е рекет и заробване. Правителството трябва да е доста по-адекватно, за да реши този проблем. Ако не го реши, смятам, че в бъдеще той ще става все по-дълбок. Ако не се отпуснат средства за микро и малък бизнес, нещата ще придобият грозен вид. Когато сме гладни и нямаме пари, всички ще сме на улицата, без да ни интересува кой управлява и как. Тогава и протестът няма да е мирен.