Национален консултант по пневмология и фтизиатрия, член на Съюза на българските писатели, неизменна част от годишната класация на „Лекарите, на които вярваме“ и „Най-добрите лекари“, главен редактор на списание INSPIRO - не бихме могли да изброим всички квалификации, титли и професионални шлифовки на един истински лекар-интелектуалец.
Потърсихме проф. Коста Костов в навечерието на всенародния бунт срещу управлението и разпаднатата държавност - Великото народно въстание, както и за компетенцията му по повод епидемията с Ковид-19, която не иска да си тръгне.
- Професоре, защо правителството удължи извънредното положение до края на месец септември, въпреки че данните на заболеваемост през юли и август намаляват и са между 2 и 3%?
- Да, официалните данни сочат устойчиво нисък процент на новозаразени, изчислен към общото количество направени тестове, но този процент, според мен, не показва реалната картина. Реалният процент е доста по-висок, вероятно над 10%, възможно е да е по-близо до 15% дори, защото официално обявеният се дължи на големия поток здрави, които през летните месеци се запътиха към Гърция и увеличиха броя на извършените тестове върху напълно здрави българи. Процентът на „пътуващите тестове“ е не по-малко от 25-30% на седмична база, към който ако се добавят и процентите на тестваните здрави служители в администрации и фирмени колективи, процентът на позитивните случаи би паднал още.
По-важно е да сме информирани какъв е процентът на новозаразени сред онази чиста група българи, които са тествани таргетно, т.е. – насочено-контактни на вече инфектирани и симптомни, с признаци на дихателна инфекция. Има вероятност числото на заразени при този скринингов подход да не е толкова ниско, като се има предвид, че делът на хората, подложени на този скрининг, е значително по-нисък /не повече от 30%/ от делa на всички останали групи. Дали това е така, ще разберем тепърва, когато набезите към Гърция спаднат и навлезем в есенния период, когато SARS-Co v 2 вирусът все още ще броди у нас, а своя поход в страната ни ще започнат и обичайните есенно-зимни инфекции, всяка от които със симптоми, наподобяващи COVID-19.
Твърде много експерти изказват една и съща позиция, за отлив на епидемията, базирайки се на наличните данни. Но когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли както трябва. Имам предвид, че все още не трябва да „сваляме гарда“. Има някои данни, в контекста на публикуваните, които сочат различна латентна тенденция, която може да ни изненада в близките месеци. Това не означава, че пригласям в хора на песимистите, а предупреждавам, че оркестърът на свръхсимптомистите и антиваксърите става все по-мощен, а това не ми допада. Ние сме държава с голям процент невярващи в епидемията, привърженици на конспирацията, които слагат каруцата пред коня и пренебрегват епидемиологичните данни, идващи от останалата част на света. В този контекст, нека „задържим топката„ още малко в нашето поле, за да не попадне в противниковото и да не ни изненада нов „епидемичен шут“ в нашата врата, преди да дочакаме ваксината през 2021 г.
Иначе, удължаването на епидемиологичната обстановка съвсем не променя епидемиологичния комфорт на българите. На дневен ред са протестите и политическата криза, а коронавирусът отстъпи информационната си доминация. Ако трябва да дам свои аргументи срещу необосновано обявената победа срещу вируса тук, ще кажа, че броят на хоспитализираните случаи през последните няколко седмици не пада под 16%, докато в края на месец юли този процент беше под 15%. Това говори за по-тежко протичане на инфекцията /особено в някой области /, където този процент е доста по-висок от средния за страната. По мои наблюдения, съвсем не е снижен и процентът на смъртността сред хоспитализираните, което също надвишава нивото от предхождащите два месеца, както и чувствителният ръст на починалите през тези две седмици. През втората половина на август имаме рекорд на починалите от COVID-19, толкова, колкото за първите два месеца от началото на епидемията у нас. Съвсем не изглежда така розово, както се струва на някои мои колеги, които прекалиха с позитивните послания и дирижират оркестъра на оптимистите. Моите впечатления са, че в болниците се хоспитализират по-тежки случаи от преди, защото хората започнаха да гледат по-леко на опасността и приемът в болница става при по-изразена симптоматика, което пък дава по-малък шанс за терапевтична реакция. За това говори броят на пациентите с нетипична пневмония, приети в болница, който не спада под 60 през последните дни, въпреки подобрените ни терапевтични възможности. Процентът на болните в България, които са приети в интензивни отделения, е над средния за света. Моят апел е да се прецизира и интензифицира тестването на пресимптомни и безсимптомни лица, защото не е вярно, че те не заразяват.
- Здравният министър говори за доброволна ваксина, включена в имунизационния календар. Не я ли прави това автоматично задължителна?
- Не мисля, че ваксината ще бъде задължителна. Никой не може да бъде задължен да понесе подобна манипулация без негово съгласие. Няма значение в кой календар е вписана, има много причини, поради което ваксината може да бъде отказана. Не се вслушвайте в подобни конспирации, които станаха твърде много у нас. Това показва нивото на обществото, което е склонно да приеме всяка сензация за действителност. Не случайно най-печеливши тук са най-лъжливите медии и сайтове. Възмущава ме и големият брой българи, негативно настроени към всякакъв вид ваксини /антиваксъри/, което подлага не само тях, но и децата им на риск. Излишно е да припомняме колко смъртоносни болести бяха премахнати благодарение на ваксините-полиомиелит, вариола, дифтерия, коклюш, туберкулоза и прочие. Аз лично ще се ваксинирам, ще убедя и семейството си, и близките да го направят.
- Да си припомним речта на премиера в началото на месец май, с която обобщи резултатите от епидемията и в която благодари на всички, но не и на Медицинския експертен съвет, който оглавихте. Можехте ли да откажете поканата в началото, имахте ли морални колебания да го направите с аргументи, че не симпатизирате на това управление?
- Разбира се ,че нямах никакви колебания и морални задръжки да приема поканата. Пак повтарям - аз предложих на премиера създаването на експертен съвет с по-висока медицинска експертиза, каквато не достигаше тогава. И реагирах като лекар, без политически пристрастия, обладан единствено от желанието да помогна с моя и на отзовалите се колеги капацитет. Контролът над епидемията е най-важен и е дълг на всеки лекар. Нито за миг не ми е хрумнало да водя диалог със себе си с морални алтернативи. Какво неморално има в това, когато те призоват да се отзовеш и да изпълниш своя лекарски и граждански дълг?! Бих го направил за всяко друго правителство в подобна обстановка. Може да звучи патетично, но такъв беше моментът. Не мислиш, а действаш, защото твоите действия засягат всички. Това, че премиерът не благодари на Съвета е негова грешка, лош рефлекс, да не кажа обидна за нас неблагодарност. Защото ние се отзовахме безвъзмездно и доброволно, дадохме и продължаваме да даваме всичко от себе си. За нас е достатъчна колегиалната оценка. Някои медии реагираха като ужилени при появата ни и за да защитят казионния НОЩ се опитаха умишлено да ни дискредитират. Ако Борисов ни беше благодарил, това можеше да бъде възприето като жест, не в наша полза. Така че, аз му благодаря, че не го направи и по този начин защити името ни.
- Известен сте с активната си гражданска и човешка позиция, сам казахте, че жадувате промяна. С какви мисли проследихте лятото на нашето недоволство? Изправихме ли се като народ пред тези 55 дни протести?
- Няма мислещ българин , който да не копнее за промяна. През последните години се очерта тенденцията за още по-устойчиво духовно пропадане. Утвърди се модел на управление, вплел в едно интересите на политици и подкрепените от държавата олигарси, който заплашва не само демократичните устои, но и индивидуалния морал на гражданите. Корупцията и опростачването заплашват да се превърнат в норма. България навлезе в период на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия абсолютно всички, които преживяват чрез властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо крушение. Трябва възможно най-бързо да се измъкнем от духовната криза, която е достигнала пределни граници и застрашава не само нас, но и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който говорим, съвсем прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се говори на висок стил. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални граждани, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот мнозинство, което се забавлява, без да се интересува от съдбата на България. Някъде между тях са нашите родители, за които не се намери милост и парче хляб.Не можем да поставим точката на това изречение, написано с правописни грешки, а трябва да редактираме грешките. Ние сме поставени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от луксозния хотел на демократичните държави, поради политическата си непригодност, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, но не предлагат достъп даже до луксозната тоалетна. Потупват ни по гърба, защото сме необходими в миманса, за да не загубят голямата политическа игра, в която европейските демократи ни ползват така, както тук по време на избори биват използвани циганите в гетата-групово и евтино. Моето поколение днес има своя последен шанс за промяна. Твърде много време пропиляхме, твърде често ни лъгаха, много шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще цитирам Джордж Оруел с неговия роман „1984“: „Септемврийският ден бе ясен и студен. Часовниците биеха тринадесет часа.“Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце подкрепям протестите, които макар и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за промяна. Знам, че са за добро и са в името на общото добро, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там присъствам и аз“. Оруел пише „1984“ през 1948 като обръща двете последни цифри в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „Последният човек“. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били достатъчни да напише книгата на живота си, за нас предстоящите две събития са написване на сценария за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър.
- Очаквате ли втвърдяване от Брюксел, след обявеното продължаващо наблюдение на случващото се у нас - една вяла и бавна бюрократична позиция?
- Брюксел продължава да ни продава сливи за смет, без да съзнават, че съвсем скоро ще си почистим сметището и ще поискаме точна сметка за сливите и за „бакшиша“, защото, ако някой ги наричат „брюкселски зелки“, аз ги наричам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достойнство и покажем, че не сме кухненска прислуга ,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, достоен народ, неделима част от европейската културна и политическа общност. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас критично и самокритично, като коригират досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, за да не се срути крехката демокрация. И да си приберат обратно вересиите.
- Понеже в смутни времена си личат хора и характери, видя се, че интелигенцията е рехава по площадите. Защо?
- Дясната интелигенция е разбираемо негативно настроена към протеста. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен подем, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, защото промяната е дълъг процес, еволюционен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената демокрация - до тридесет години фасадна демокрация. Това, което е необходимо, обаче, на всеки процес, е начален тласък във време на застой. А ние стоим почти две десетилетия в една точка и се въртим около нея като дервиши. Априлската епопея не успя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, но даде онзи тласък, който доведе до Освобождението ни. Затова не разбирам защо някои мои приятели, които уважавам, заради тяхната почтеност и интелект, не осъзнаха важността на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв стръвен антипротестизъм. Привиждат близка катастрофа, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, отколкото може да бъде произведена от тях. Не вярват в промяната към по-добро, сякаш не виждат, че тя вече се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на спорни министри, паниката на управляващите, попресъхналата самоувереност на главния прокурор, вперения поглед на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, за да спаси кожата на европейските десни. Когато и следващите не се справят, и те ще понесат същия гняв и отпор.
- Ще напишем ли съвременната българска история в 56-я ден Великото народно въстание, на 2 септември, на площад „Независимост“, професор Костов?
- Не съм чак толкова наивен оптимист да повярвам, че на 2.ІХ. ще потеглим към нови висини. Чака ни дълга битка за демокрация. Каквото и да се случи, няма да позволим да стане по-зле, защото стигнахме дъното, а то е кално и блатисто. Но вярвам на оня поет, който написа, че и под най-дълбоката кал има твърда земя. Все някога ще стъпим на нея. Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене!“. А като бургазлия, ще се позова и на Христо Фотев: „Най-страшното не е смъртта ни, а че сме приживе в тъмната и пластика“.
Карантината на фасадната демокрация привърши.
________________________________________________________
Проф. д-р Коста Костов е роден в гр. Бургас. През 1980 г. завършва медицина във Варна. Професор е по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс „Основни качества на лидерството” в London Business School.
Дългогодишен лектор е по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София.
Бивш председател е на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК.
Председател е на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 г.
Член е на съюза на българските писатели – секция «Публицистика». Неизменно е в годишните класации „Лекарите, на които вярваме” на в-к „24 часа” и „Най-добрите лекари” на радио „Дарик”. Той е двукратен носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. „СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели.
Носител е и на наградата на Дарик радио „Вдъхновение на годината” през 2016 г.
Главен редактор е на списание INSPIRО.