Казусът Кърджали, който предизвика политическите реакции на всички парламентарни и извънпарламентарни сили, е пряко следствие от отсъствието на общ прочит на инак общата ни история, предвид на визията ни на страна с европейско самосъзнание. Това заяви от парламентарната трибуна Лютви Местан, който прочете декларация на ДПС по повод случая с непризнаването на почетен гражданин на освободителят на Кърджали генерал Делов.
Балканските народи имаме обща история, но е съмнително, че имаме обща историческа памет. Колкото балкански народи - толкова балкански истории. Пристрастната интерпретация нерядко погубва стойността на историческия факт, на истината.
Дори историческата наука неслучайно през определени периоди е проявявала силен рефлекс не към обективното отразяване на историческите събития, а към тяхната реконструкция, съобразно политическите пристрастия, още по-лошо, за обслужване на етно-религиозните тежнения, които са под флага на нарочно конструираните балкански национализми. Така, като контрапункт на европеизмите, се раждат балканизмите - историческа щампа, от която балканските народи все още не успяват да се освободят.
Ако имахме общ прочит на историята, всеки исторически факт, всяка историческа личност щяха да намерят своето неоспоримо място в измерението на хуманизма и човешките права. Тогава и политическото пристрастие би било безсилно, затова и оценката не би била зависима от волята на едно или друго политическо мнозинство, в местен или дори в националния парламент.
Общият прочит на историята по необходимост е градивен, интегриращ. Обратно – прочит, който обслужва политическо пристрастие или етно-религиозно тежнение дори когато чрез тях се изгражда героиката на миналото като маркер на национална идентичност, крие риска от пренасянето на историческите разломи в съвременни разделителни линии.
Имаме нужда от общ, ще рече, градивен, интегриращ прочит на историята, без нихилизъм, без отрицание, така щото всеки исторически факт да получи своето заслужено признание, а светъл пример, в това число удостоени и със знака на почетността, да бъдат само онези велики синове и дъщери на всеки един народ, които имат ресурса за подражание от всеки съвременен гражданин, без оглед на неговата етническа или религиозна принадлежност. Има такива безспорни събития и личности.
Никак не е случаен, а закономерен, дори, бих казал, естествен е фактът, че няма Трети март, на който до българските национални знамена пред Паметника на незнайния воин аз и други мои колеги от ДПС да не стоим редом с представителите на всички останали партии, защото е обща и безспорна оценката, че това е датата, която бележи възстановяването на българската държавност. Също така естествен факт е, че портретът на Апостола с неговия светъл поглед, отправен в бъдещето със заклинанието, че „българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласие от всички народности ще се избере“, стои в кабинета не само на председателя на нашата партия, но и в кабинетите на други представители на различни власти, избрани с листата на ДПС.
Това не е политическа показност, още по-малко куртоазия, а отговорна и искрена позиция на партия, която последователно е застъпвала тезата, че в историята е важен урокът, онова, което задава градивната перспектива. Затова ДПС последователно се противопоставя срещу всеки опит за партийнополитическа експлоатация на миналото.
Най-великият проект на 20 в. – ЕС, стана възможен именно заради общия прочит на историята. Французи, германци, италианци, англичани минаха през кървави войни, чиято кулминация е приключилата през 1945 г. Втора световна война, но в името на икономическия и обществено-политическия просперитет се създаде ЕС, в който вече членуват 27 държави, сред тях и България. Как ние обаче четем своята история, собствено 100-годишнината от Балканската война и освобождаването на Кърджали.
Векът е единица за историческо време, но не е достатъчен, за да изтрие от паметта на днешните поколения човешките измерения на трагизма на войната, болката за загубени предци от всички етноси по време на Балканската война. Тя е Балканска именно защото изправя един срещу друг балканските народи. Тя е тотална война, без да е необходимо да се дефинира изразът. Факт е, че тя, както реши определени исторически въпроси, в не по-малка степен задълбочи други, за да се стигне, за съжаление, до Междусъюзническата война. Отвори рани, бъркането в които все още е въпрос на политическа деструкция.
Историческите разломи на войните от началото на 20 в. не просто породиха балканизмите и метафората за барутния погреб, но са в основата на невъзможността балканските народи да имат своята обща геостратегическа перспектива. Днес евро-атлантизмът като измерение на хуманизма и човешките права, на върховенството на закона представя една такава обща перспектива. Тя ще се реализира само ако се намери воля за такъв общ прочит на общата история, при който отношението към исторически събития и личности, в това число и генерал Васил Делов, би се разположило в общественото съзнание естествено, а не с политически актове. Ако все пак възникне необходимост от признание на почетност с политически акт, общият прочит на миналото ще е създал предпоставките този акт да се приеме не дори с широко съгласие, а с консенсус.
В името на този исторически шанс ДПС призовава към по европейски геополитическа зрялост и отговорност, което да ни предпази от по-нататъшна, самоцелна политическа експлоатация на казуса Кърджали, за да се избегне рискът от провокирането на разделителни и за толерантното ни гражданско общество линии.