Много се замислих, преди да напиша това. На възраст съм, а възрастта естествено води до консерватизъм. И в политическите пристрастия, и в семейството, и в изказните средства. Ех, като бях млад… какви попържни ползвах, та малко и на революционер се правех.. Ама за Демократичната промяна, да не помислите нещо друго. Щото на 25 години исках да пуша Боро и да имам двукасетъчен дек Шарп, на който да слушам Пинк Флоид, а в три сутринта, за събуждане на съседите и АС//ДС… И Народната Милиция в докладната за „посещението” пишеше „Неформална група”… Младите от Площада не са запознати с тези подробности, сега обаче са чули за ОПГ…
Но… с времето косата ми побеля, децата ми пораснаха, и някак си естествено взех да си държа езика зад зъбите. Не че мисля по-бързо, просто по-бавно се изказвам. И като гледам настоящи, бивши и средностатистически приятели от моето поколение, май и при тях е дошъл един такъв момент, по-рано или по-късно.
Ама с изключение на двама-трима активно действащи „политици”, обкръжението ми е от нормални хора –има бизнесмени, има интелектуалци, има вече пенсионери, адвокати, лекари… Седим си на масата, на салатка и ракийка, никой не нарича никого ПКП, никой не казва, че само Господ е над него, не обявява, че е изградил нещо, качествено или боклук, не си спомням някой да е споделил и колко Папи са го галили по … Тиквата.
Тези лоши примери обаче изглеждат като тъпи вицове в сравнение с това, което сътвори само за два-три дни „Председателят” на Парламента на една … уж парламентарна република?! Не ѝ знам възрастта, не е и коректно да се пита една дама (ако бях на 25, въпроса ми щеше да е Колко струва?!) на колко е, години ли, хапчета ли, имала ли е някакви тийнейджърски години, или неизживяно детство, сега ли се социализира, първите седем години липсват ли и, с идеята да разбера аджеба, защо не е влязла в релсите на един малко по-консервативен изказ, подхождащ и на хм, възрастта, ако не на позицията, която заема. Кофти въпроси, не очаквам отговори. Достигнала пълзейки до „върха” на хранителната верига, си остава на нивото на красива поцинкована кофа.
Истината за Софийското метро, за така и недовършените магистрали, е преди всичко Пари от Европейския и Българския Данъкоплатец. Не пари на най-разни тикви, ПКП-та, и гербераси, работа на много добри български инженери, проектанти и архитекти, без да обвинявам директно – може би и добри изпълнители, може би принудени, за да спечелят поръчката, да позволят една немалка част от парите да бъдат „усвоени” от някакви тикви, и така да произведат евтин и некачествен продукт… Има видим резултат – една от нарочените фирми в Сърбия изгради много качествен участък от магистрала. А тук? Тук е за посмешище…
Но нейсе, първо сме си виновни, че сме позволили на инженер Поцинкована Кофа да заема позиция, за която професори и академици са били достойни, Второ, нека дадем нов шанс на учени хора, да променят хода на историята, да няма начин ПКП-та да заемат постове, освен в Завод за Поцинковани кофи.
И трето – млади или посребрели политици – мерете си думите, виждате, вече всяко изказване е онлайн.
И днешният виц – Председателят на Парламента щяла да съди всеки, употребил съкращението ПКП, но не за обида, а за изтичане на Държавна тайна…
ХОди Си Пеша, Ма.
Ивайло Михайлов
икономист