От днес - 29 октомври, като противоепидемична мярка се преустановяват "посещенията в дискотеки, пиано-бар, нощен бар, нощни клубове и други подобни нощни заведения за развлечения на закрито" след заповед на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов. Ограничението на заповедта е за периода от 29 октомври до 12 ноември 2020 година.
От ФАКТИ се свързахме със съпредседателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, за да говорим за тази мярка, за очакванията и исканията на бизнеса. Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Алибегов, казвате, че ако всички заведения затворят около 400 хиляди души ще останат без работа. Разбира се, това още не се е случило, но чисто хипотетично, до какво би довело?
- Първият път някак станаха нещата. Неясно как, разбира се. Пуснахме ги в платен отпуск и ги изплатихме, хората си взеха парите, след това преминаха в неплатен отпуск. Имаше банкови кредити за персонал, те ги изтеглиха. Някои хора отидоха на борсата. С такива способи, комбинацията стана миналия път. Сега това всичко е изчерпано.
Вие сте си взели платените отпуски, вие сте взели вече един банков заем от 1500 лева, колкото да изкарате – такива бяха заемите, които ги даваха, и на борсата сте били вече. Сега ако се случи това, няма никакъв изход. Сега сме в положението на нощните барове и клубове, на които им се случва това и реално от днес персоналът в цяла България на цялата нощна клубна сцена плюс почистващи фирми, охранителни фирми, артисти, певци, танцьори, диджеи, осветители – всичко, което е придружаващо към нощния бизнес, е на улицата. Край. Тези хора от днес нямат един лев.
- Какво би могло да се направи за тях – заведенията да работят или би могло да има държавна мярка, която да се въведе?
- Тъй като всички лекари се обявиха срещу нощните заведения, ние няма как да спорим срещу лекарите, въпреки че няма доказани огнища в нощните заведения, въпреки че в Европа всичко е затворено от три седмици и числата се качват и явно не е в заведенията проблемът, тоест може би гледаме в грешната посока.
През цялото време това се опитвам да кажа – най-вероятно не заведенията са огнищата. Но с лекари няма как да се спори и сега сме в ситуация, в която всичко това е затворено. Ние не поискахме никаква помощ за нас като бизнес, поискахме да бъдат поети 80% от заплатите или една минимална работна заплата на всеки служител, на когото му е забранено да работи със заповед. Вчера входирахме в Министерството на труда и социалната политика това искане. Сега очакваме дата за среща и да видим как ще се развият нещата.
- А какви са очакванията Ви – дали тези 80% биха могли да бъдат покрити?
- Осемдесет процента или една минимална работна заплата, за мен това е нещо нормално. Държавата забранява да изпълнявате вашата професия, защото тя в даден момент е опасна – уж, въпреки че не е доказано, значи държавата трябва да осигури доход. Мисля, че това е най-нормалното нещо. Даже този доход е много малък, защото в нашия бранш минималната работна заплата вече е 800 лева по наше желание от 1 юли. Знаете, че в този бранш се разчита много и на бакшиш, но добре, когато това всичко го няма, поне държавата да даде една минимална работна заплата и вече работодателят ще направи каквото може за хората. Ние няма да ги оставим с калта.
- Разговаряйки със служителите си, те как са настроени към тези ограничения?
- Притеснени са, разбира се. Те са от днес безработни. Кой ще плаща кредитите, кой ще плаща наемите, кой ще плаща живота им? Те от днес за утре остават на улицата. Сега те разчитат на нас. Ние ще направим каквото можем, но искаме държавата да поеме своята отговорност и да плати една минимална работна заплата. Че ние няма да оставим нашите хора, няма да ги оставим. Това са хора, с които ние работим от години всеки ден.
- Има ли опасност това да доведе до фалит на бизнеси?
- Разбира се, колко ще издържим? На всички ни е ясно, че тези 14 дни са просто някаква дата. Ние се опасяваме, че най-вероятно ще стигнем до март с нощните заведения, което значи край. Деветдесет процента няма да издържат. Десет процента ще издържат – тези, които са на собствени терени, които нямат заеми.
Това, което успяхме да говорим със Столичната община на ниво София беше общинските наеми да отпаднат – там, където има заведения в общински помещения, и с държавата да договорим там, където има заведения в държавни учреждения, да отпаднат наемите, но това е много малък процент. Деветдесет процента са в частни взаимоотношения.
- Извън това, че приемате, че има опасност да бъдете затворени до март, нощните заведения готови ли са за зимния сезон, инвестирали ли сте в средства за прилагане на противоепидемични мерки?
- Всичко, което е трябвало да изпълним по закон е изпълнено. Инвестициите са от преди два месеца. Това, от което ние се опасяваме е, че нощните заведения няма да ги отворят, но ще се стигне и до там да затворят и ресторантите и кафенета. Тогава вече ако няма държавна помощ, не зная как ще стане, но на този етап говорим само за нощни заведения.
Факт е, че между 80 и 100 хиляди души ще останат на улицата и с днешна дата са останали вече. Освен работещите и всички придружаващи, които изброих. Сега ще видим какво ще се случи с тези хора. Минимална работна заплата – добре, но това не може да е нещото, с което те ще живеят постоянно. Да кажем за един месец ние ще помогнем, втори месец ако останем затворени и държавата ги обезщети с една заплата, ние пак ще помогнем, ще додадем отгоре, защото е ясно, че с 600 лева няма да изкарат – да си платят наемите и всичко, но на един трети месец какво ще случва? Четвърти, пети месец, когато ние вече няма да можем да помагаме, защото няма да можем и на себе си да помогнем?
Ние сме на мнение, че не са заведенията проблема и това ще се докаже с времето – както е в Европа. Там всичко е затворено, но бройките се качват. Когато са затворени сега нощните заведения, това не значи, че хората ще си седят вкъщи. Те ще се организират на частни купони, ще си наемат вили, ще се събират в апартаменти вече без никакви противоепидемични мерки и контрол. Не могат да приберат хората вкъщи, те няма да си стоят вкъщи. Младите хора в Студентски град ще си останат вкъщи? Ами, не.
Ние няма какво да искаме за бизнеса от държавата, но поне хората на трудов договор да бъдат обезпечени.