Коментар на историка Кирил Чуканов:
Блокирането на Северна Македония по пътя към ЕС е голяма грешка. Не само, че не съответства на националните ни интереси. Отслабва в перспектива позицията ни в региона. Не само, че не променя с нищо факта на днешната македонска нация. Бетонира македонската идентичност на антибългарска основа. Със сърбомански привкус.
Медалът обаче си има и друга страна. Точно както блокирането не е единствено следствие от десарските машинации, а отговоря на настроенията на мнозинството български граждани, така и за развихрянето на удбашките опорки в Северна Македония има широка обществена подкрепа. Скачени съдове.
Струва ми се, че има нещо, което либералните интелектуалци (при все добрите инициативи за сближаване и "гражданска дипломация", част от които и аз съм подкрепял) просто отказват да разберат. Няма как да бъдем братя насила. Насила хубост не става. Старите наслоявания не се преодоляват с няколко години усилена просвета със западна подкрепа. Не става и с двоен стандарт. Силно впечатление прави например различната тенденция на материалите по темата, публикувани от българската и македонската редакция на "Дойче Веле". Не върви, от една страна, да громим тук националкомунистическите клишета, а да приемаме повтарянето на югославската пропаганда за "антифашисткия Илинден" там - от друга. Най-малкото не печели широка обществена подкрепа в България.
Като искаме събратята ни в Северна Македония да са ни равнопоставени, е редно да ги третираме равнопоставено. Не като малки деца, които трябва само да обичаме, без да носят никаква отговорност за постъпките си. Защото Македония не е само шарски плескавици на старата чаршия в Скопие, тиквешка ракия и магията на Охридското езеро. Македония е преди всичко нейните хора. А прекалено голяма част от тези хора просто отказват да се дефинират извън антибългарския наратив.
Впрочем парадоксално и саркастично точно това демонстрира най-ясно българския им корен. Не че това грее. В крайна сметка ще стане не това, което е пожелателно мислене, а каквото отговаря на нивото на общественото развитие и в двете страни. То и в двата случая за огромно съжаление към момента не отговаря на иначе толкова необходимото ускоряване на сближаването.