Коментар на Георги Даскалов
Преди време трябваше да плащам нещо – не помня ток ли, телефони ли – и вървя към един такъв офис. Стигнах до вратата и след мен се задава жена. Нито много млада, нито много хубава. Жена.
Защото така се прави, отворих вратата и ѝ дадох път, да влезе. Доброто възпитание.
Жената влезе, без да каже благодаря и – директно на гишето. Не стига това, ами нещо не ѝ беше съвсем наред, може би беше имала кавга в къщи, може би имаше други ядове, но спретна и един скандал на касиерката – не ти е работа.
Изяде ми половин час. Заради едното добро възпитание.
Така и с братята македонци.
Признахме им първи в света държавата. Взеха български паспорти, с които работят в цяла Европа като по Титово време. Дадохме им танкове, помогнахме навремето на Борче Трайковски и Любчо Георгиевски в опита им поне малко да откъснат Македония от белградската люлка и да намерят мир с албанците (Арбен Джафери редовно идваше в България, светла му памет и беше искрен приятел).
В по-ново време безусловно ги подкрепихме за НАТО (не че там нещо зависеше от нас, но все пак) и помагахме да се разберат с гърците за името.
Отворихме им вратата.
А те се пререждат и вдигат скандали.
А учените хора викат – ау, това, което прави България, е неконструктивно. Излагаме се пред чужденците.
Както писах и по-рано, за мен нещата са прости. Една трета от България, ако не и повече, има македонски корени. Стотици хиляди българи са положили кости, за да бъде тази страна свободна.
Поради това българската политика е такава каквато е.
Имаме ограничени възможности да влияем върху глобалната политика.
Важното е да не забравяме какво сме. Да имаме характер.
А доброто възпитание е за хора, които също се придържат към него.