Бойко Ноев, военен министър в две правителства и бивш посланик на България в НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
- Противно на логиката, че след ветото на България за началото на преговорния процес за Европейския съюз със Северна Македония двете държави ще тръгнат към активен политически диалог, виждаме точно обратното: активен политически дисонанс. Палитрата се простира в широк диапазон и обхваща всевъзможни изкази: като се почне от "македонските правителства не са нормални" на вицепремиера Каракачанов, та се стигне до "България не може да излезе от времето на Тодор Живков" на президента Пендаровски.
Във видеоконферентна среща с посланиците на държавите-членки на Европейския съюз и на Швейцария в понеделник премиерът Бойко Борисов коментира, че за диалог и разбирателство за решаване на двустранните въпроси е необходимо желанието и на двете страни, което обаче не е налице. Точно обратното: двете страни видимо втвърдяват позициите си и засега няма изгледи за пробив. И съвсем необяснимо изглеждат на този фон надеждите на Скопие, че може да има промяна в българската позиция в рамките на Германското ротационно председателство на Европейския съюз, което изтича в края на годината.
Откъде черпят оптимизма си за промяна през декември македонският премиер Зоран Заев и неговите министри? Темата продължаваме с военния министър в две правителства и бивш посланик на България в НАТО, дипломатът от кариерата Бойко Ноев. Посланик Ноев, защо стигнахме до втвърдени двустранни позиции, които безсмислено кореспондират с нездрав оптимизъм за положителна развръзка?
- Стигнахме дотам, че Република Северна Македония ще остане без начало за преговори, а България ще остане неразбрана от своите съюзници и партньори в безпрецедентна международна изолация. И този негатив се натрупа на нашето правителство след провалите с коронакризата, проекта за бюджет, спадът на чуждите инвестиции и т.н. Това беше, казано с обратен знак, черешката на тортата на неуспехите на сегашното ни управление.
Причините са много, зависи от коя страна ще се погледне. Това е и сложна картина от заблуди и илюзии и от двете страни, на опити за хитруване от македонска страна, но е и, разбира се, въпрос на недооценяване на собствения ресурс за реализиране на интересите.
Македония все пак е по-малка държава от България, и в края на краищата битката на която тя тръгва, тя ще я загуби, както загуби апропо битката с Гърция. И да ги питаме нашите македонски приятели защо това им е необходимо? Защо им е необходимо, след като ние сме казали, че признаваме тяхната идентичност, че признаваме правото им да определят, какъв език говорят. Въпреки това те продължават да настояват за неща, които опират вече до кокала на историческата памет в България, до тънките струни на българското общество. И това няма да стане. Те просто счупиха делвата, за голямо съжаление.
От друга страна, вината е и у нас. И вината е у нас, защото ние недооценихме значението на проблема с Република Северна Македония или Македония, както искате да я наречем, един проблем, който седи в съзнанието на милиони българи вече повече от 100 години.
В страната ни има поне 2 милиона потомци на българи, които са били изселени насилствено, прогонени от тези земи. Така че в различни исторически периоди нашите правителства са обръщали различно внимание, но като правило с този въпрос са се занимавали изключително компетентни хора. С този въпрос са се занимавали дипломати с дългогодишен стаж, политици с дългогодишен стаж.
Една от причините да стигнем до това положение е, че върху тази сложна материя се упражняват дилетанти. Това е една от причините. Това ни докара до лош договор с Република Северна Македония и до лошо провеждане на преговорите за влизането им в Европейския съюз.
- Посланик Ноев, какво трябва да се оправи в този Договор за сътрудничество и добросъседство? Очевидно той не е достатъчно конкретен, но какво налага в него актуализацията му и как тя да се осъществи?
- Смятам, че трябва да се подпише нов договор, цялата логика говори за това. Но ние преди да тръгнем към актуализацията, трябва да отстраним причините, които ни докараха дотук.
- Как да ги отстраним?
- Ако приемем, че Договорът трябва да се промени, това е едното условие, второто е управлението на преговорния процес. Значи, не е възможно, просто умът ми не го побира, как при ясна позиция на парламента, при политически консенсус на всички политически сили в България плюс премиер и президент, нашите съюзници и партньори идват и ни казват: „Ние не ви разбираме. Ние не знаем, вие какво имате предвид“.
Извинявайте, как така ние толкова години вече не можем да обясним, какво имаме предвид? На кого всъщност е работа да обяснява, каква е позицията на България? Това е работата на Външното министерство и в частност на министъра и пряка отговорност на министъра на външните работи. А министър Захариева изглежда, че е взела този въпрос на ръчно управление, самостоятелно, игнорира експертния опит на голяма част от хората, които са работили в тази област, и докарва тези неща дотам.
Никога в новата и по-старата история българската дипломация не помни такъв провал във външната си политика. Няма такова нещо. И вината за това е лично на Екатерина Захариева. Съжалявам, че трябва да го кажа. Освен ако не е действала под непосредствените разпоредби на премиера, в което аз обаче не вярвам, съдейки по неговото поведение.
Затова колкото по-скоро г-жа Захариева си отиде или колкото по-скоро Борисов приеме нейната оставка, толкова по-добре е за интересите на България. Тази халтура повече не може да продължава. И вие вижте какво се случва: нон-пейпъри писани на коляно, вижте провала в Берлин.
Много хора се чудят, какво всъщност България иска да постигне. И затова виновна лично е тя, и това трябва да се знае, защото не трябва да има никакво съмнение и размиване на отговорността.
- Посланик Ноев, вие настоявате за оставката на министъра на външните работи Екатерина Захариева, но кой ще дойде на нейно място в този сложен момент? И как ще се разчете тази оставка и в Македония, и в Европейския съюз? Няма ли да се сметне за победа на македонизма?
- Това не може да се сметне за победа на македонизма, защото който и да дойде след г-жа Захариева ще въведе ред, който на македонизма няма да му се хареса. Аз не предлагам г-жа Захариева да си подаде оставката, защото са били грешни позициите, които отстоява, а за това, че тя не е могла да защити позициите, ясно заявени от цялото българско общество, и подкрепено от 90% от българите, освен от парламент, както казах, и от премиер, президент и т.н. Това е разликата.
Нас не ни обвиняват в това, че не сме прави, а за това, че не ни разбират. Нас не ни разбират, какво искаме да кажем. Това трябва да знаят слушателите. Това е само заради некомпетентност. А кой може да я смени? Това е работа на премиера, но аз познавам поне 5 старши дипломати от Министерство на външните работи, които са минали през цялата кариера, занимавали са се и с тези въпроси включително, били са посланици, били са зам.-министри. Всеки един от тях ще бъде прекрасен външен министър.
- Кои са те? Бихте ли казали имена?
- Не, имена не мога да кажа. Не искам да им създавам проблеми на хората, аз ви казвам моите лични впечатления. Но искам да кажа, че хора има, и те са уважавани, уважавани по света, не просто сред дипломатическата общност в България. Ние имаме евродепутати с доказани и политически, и експертни качества. Ето вземете например, ето, ще ви кажа едно име – ето Андрей Ковачев, ето един Андрей Ковачев. Надявам се да не му създам проблеми на него със споменаването на неговото име. Но той би могъл да бъде прекрасен външен министър на този етап в това политическо управление, с политически опит и т.н. Така че има кой да смени г-жа Захариева, и това трябва да стане час по-скоро, за да се въведе ред в нашата позиция.
Защото този въпрос ще отнеме много време, той ще бъде във фокуса на българската дипломация години наред. Той няма да бъде решен сега.
Тепърва предстои окопна война за обратно възстановяване на доверието на нашите партньори, за изясняване на нашите позиции и наваксване на загубеното. Затова човекът, който поеме Външно министерство, трябва да може да се справи с тази задача.
- Посланик Ноев, ако вървим по градацията на така очертаващите се от вас стъпки: оставка на министъра, актуализация на Договора за сътрудничество и добросъседство, след това какво следва?
- Аз мисля, че най-напред и двете страни трябва да се оттеглят на размисъл. Да оставят страстите да улегнат, да видят двете страни, всяка една от тях дали и какво е възможно да бъде спасено от това грозно бойно поле, което се очертава.
Тези тежки думи, които бяха изречени, особено и от македонска страна, но и от наша страна, те няма току-така да отшумят. Тази кампания, това горене на българското знаме, тези средни пръсти, които се показват, апропо и премиерът Заев така по някакъв начин се включи в тази кампания, това няма да отшуми толкова бързо в българското общество.
И ние не трябва да караме и българските граждани да забравят това. Нека да знаят какво значи войнстващ македонизъм. Ето с това България трябва да върви напред, защото това България има предвид. Нека Европа да го види. И да види Европа бързането какво може да доведе в европейските отношения. Защото България има отговорност да не вкарва двустранни проблеми в Европейския съюз.
България не просто така налага вето на началото на преговорите, а прави това от отговорност, разбирайки, че ако влезем заедно с Република Северна Македония в европейското пространство, всичко това, което се случва днес, ще се пренесе там, и ще бъде много по-ожесточено. Затова в никакъв случай преди решаването на тези въпроси ние не трябва да даваме съгласие за начало на преговорите.
И опорните точки, които за съжаление се споделят и от някои либерали в София, аз даже не ги разбирам, това, че видите ли Русия щяла да влезе там, Китай щял да влезе, щяло да има друго геополитическо влияние - Република Македония е член на НАТО, приключиха с геополитическите влияния, приключиха. Ние да си гледаме руските тръби през България, да не се страхуваме, че Русия ще влезе в Република Македония, или Сърбия, или Китай.
Вече има кой да се бои за Република Македония и за нейната сигурност. Така че на първо място пак: двете страни да се оттеглят на стратегически размисъл, да проявяват стратегическо търпение.
На второ място новият парламент и правителство да поставят този въпрос – отношението с Република Македония и нейната европейска перспектива чрез приоритетите, подкрепено разбира се от общонационален консенсус, и ресурси.
Македонската страна в момента използва инфраструктурата, създадена от битката ѝ с Гърция около името, знамето и т.н. Те са доста напред с материала. Ние се водим от романтика, от мечти, от братства и т.н. Тук играят пари, тук играят усилия, тук играе мобилизация на политическия ресурс. Ето това България трябва да го направи, то ще струва пари, но трябва да се направи. Така че след това, разбира се, след като се оттеглим на размисъл, да погледнем още веднъж върху документите за фундаменталните позиции, да видим какво ще искаме, как ще искаме да изглежда новият договор подобно на договора с Гърция.
И тук ще отворя една скоба, нека народните представители да сложат на масата двата договора – нашият договор с Република Македония от една страна и Преспанския договор с Гърция от другата страна, и да видят огромната разлика, където апропо Гърция решава въпроса за езика вътре и дефинира, тя решава своите национални въпроси вътре – това, което на нас някои ни се присмиват и казват „Ние вас не ви разбираме“, ами гърците тези неща черно на бяло си ги дефинираха в своя договор, и нашите македонски приятели го приемат. Там е решен всеки един въпрос, включително до номерата на автомобилите как ще се изписват.
Драги народни представители, погледнете, прочетете. Не може ние да седим на декларацията между нашето правителство от 1999 година, което е пренаписано като договор – копи-пейст, нали, няма такова нещо.
По друг начин трябва да се подходи. Да има конкретика, да има ангажименти, да има пътна карта. Ето това е много важно.
На първо място, пак ще повторя, казвал съм го вече, аз смятам, че е задължително България да постави въпроса за правата на българските граждани. Българските граждани в Република Северна Македония, които са десетки хиляди, те са над 150 хиляди, които имат български паспорт и които са чакали на опашки. Това не са хора, които са си купили паспорта, нека да знаят слушателите, това са хора, които са получили паспорта си срещу документи, оригинални документи, доказващи техния български произход.
Има оригинални декларации за тяхното волеизлияние, допълнително. Тоест, тези хора не са просто някакви паднали от небето.
И аз ако имах възможност, бих попитал премиера Заев: г-н премиер, какви са тези хора – 200 хиляди или 150 хиляди – с български паспорти? Какви са те, откъде са се появили тези хора? България трябва да настоява за правата им.
Апропо, в сегашния договор, който идва с Република Македония, в чл. 11, т. 4 се казва, че двете страни имат право да се грижат за правата на своите граждани в съответната друга страна. България има право и е длъжна да се грижи за тези права. В преамбюла на Конституцията на Република Македония са изброени народите или частите от народи, които имат отношение към държавността на тази държава. Там са изброени: албанци, турци, сърби, бошняци, роми, власи – 6 категории.
Българите там ги няма. Българите не смеят да вдигнат своя глас, те си крият паспорта на тъмно място да не ги хване някой, че са българи, защото ще има последствия. Това е само една от щрихите, но е много важно това да се случи.
И второ, при предстоящото преброяване задължително българите трябва да бъдат на равна нога с останалите народностни групи, които ще бъдат включени в преброяването. А ние ще внимаваме много дали броят на преброените при преброяването хора отговаря на броя на паспортите, които сме издали. Ето това е нещо, което е конкретно, проверимо и ясно.
И тук не става дума за някаква история за Гоце Делчев, Самуил, да се караме кой какъв бил, кога бил – това са конкретни неща. Ние държим на правата на своите граждани.
- Посланик Ноев, искам обаче да ви попитам – ако ние настоим за признаването на българското малцинство, от македонска страна няма ли да изискат и те реципрочен процес – за признаване на македонско малцинство в България?
- Много добър въпрос. Аз не говоря, България не говори за малцинство в Република Македония, ние не говорим, езикът в тяхната Конституция говори. Представители на други народи, представители, части, те казват „части от други народи“, и изброяват албанци, сърби и т.н. Части от други народи. Ние не говорим за малцинства.
Двете страни могат спокойно да заявят, че те нямат претенции към малцинства. Ние не искаме малцинства, ние не искаме някакви допълнителни права, нищо повече от това, което е разписано за албанци, сърби, турци, власи, роми и т.н. Нищо повече не искаме. Не искаме малцинства. Искаме правата на нашите граждани да бъдат като на всички останали. Ето това искаме.
- За съжаление, времето премина доста бързо, не го усетихме, но на този етап трябва да спрем разговора. И да си пожелаем нови срещи. Аз ви благодаря за времето, което ни отделихте. Остава ни една минутка, какво бихте допълнили към вашите тези.
- Ще допълня само следното: между временно, откакто ние сме подписали договора си с Република Македония, тя стана член на НАТО. И когато ние говорим за Коридор № 8, който се размотава всячески апропо и там нищо не правят. Докато Коридор № 8 във връзка с тяхното членство в НАТО от път за туризъм и бизнес се превръща в част от стратегическата инфраструктура на Алианса. Въпросът за тяхното членство и нашето сътрудничество в областта на сигурността трябва да залегне много ясно в бъдещия договор, много ясно трябва да залегне. Този въпрос може да бъде включен по някакъв начин и към инициативата за „Трите морета“, защото през Коридор № 8 се осъществява връзката между Адриатика и Черно море.
И аз мисля, че ако такъв въпрос бъде поставен в рамките на инициативата, той ще получи необходимото внимание. Така че този и много други въпроси, разписани конкретно, те ще дадат кръв и плът на нашите отношения, които тепърва трябва да доказваме, дали са братски или ще бъдат други. Нека по-добре да бъдат братски.