За какво му е на ЕС Македония?

Коментар на Паун Цонев за "Епицентър"

На фона на всичките ни социални, политически, здравни и екзистенциални неволи, най-накрая, за да е пълна бъркотията си натресохме/натресоха и Македонския въпрос. След всичките словесни баталии възниква естествено простия въпрос – С какво толкова е ценна Македония за Европейския съюз та толкова са се разбързали да започнат преговори с нея?

Нека хвърлим бегъл поглед към мечтаната от ЕС държава.

Икономика.

По време на Югославия е най–бедната република и дава само 6% от съюзния БВП. Днес БВП на Северна Македония е около 20 млрд. евро, т.е. 3 пъти по–малък от този на най–бедната страна в ЕС България и 5 пъти по–малък от годишния оборот, например, на германската хранителна верига „Лидл“… През 2017 г. безработицата е над 25%, сега при пандемията е още по–голяма. Страна с лошо географско положение, без излаз на море и с почти никакви природни ресурси.

Политика.

Сто процента балкански нрави. Политиците лъжат и крадат, както се полага. Предпоследният македонски премиер, изградил класическа корумпирана балканска автокрация, след загубата на изборите избяга в Унгария, за да се спаси от затвора.

Култура.

Трагикомедия. Бутафорните „антични“ паметници в Скопие са миш–маш от тухли, цимент, камък и стериопор, а най–големият „македонски“ писател–класик Димитър Талев през 30–те години на миналия век, кой знае защо, пише шедьовърът си „Железният светилник“ на български език. Впрочем, то е ясно защо. По–късно по време на културната революция в Македония Талев е преведен на прясно създадения „македонски“ език.

Свобода на медиите.

Нула. Журналистите директно се контролират от властта. И постоянно са въвлечени в разнообразни пропагандни кампании.

Държавен интегритет.

Нула. Преди двайсетина години албанци и македонци бяха пред гражданска война. Гърците им оспорват името, ние им оспорваме езика. Впрочем тук се проявява непреодолимото културно различие между източната и западната част на континента. Например, австрийците говорят немски, но това не притеснява нито австрийците, нито германците. Македонците говорят български и това е огромен проблем за македонците и за българите. Албанците пък дори не ги интересува македонския – те просто си говорят на албански, който наложиха като втори официален език в страната.

Е, за какво му е такава държава на уважаемия Европейски съюз!? Какво ще му донесе, с какво ще го обогати? Просто този македоно–албански батак ще стане бреме и проблем на ЕС. Това е ясно дори и за средно интелигентните бюрократи в Брюксел.

Но очевидно има някаква друга, много по–важна причина да са се разбързали да приемат Северна Македония в обетованата територия на ЕС.

През октомври м.г. американският държавен секретар Помпео при посещението си в Скопие директно заяви, че Македония трябва да се пази от руско влияние. А само преди седмица пак от Вашингтон безцеремонно и леко раздразнено ни информираха, че българо–македонските културно–историческите спорове са едно, а стартирането на очевидно неотложните преговори на Северна Македония с ЕС са нещо съвсем друго.

Вкарвайки Скопие в Евросъюза, и поставяйки го под юрисдикцията на ЕС, щатите искат да отрежат и последния възможен път за руската газова тръба към Сърбия и оттам към Европа, ако успеят да спрат Турски/Балкански поток през България. Това е повече от очевидно. Особено след днешната лаконична закана на новия президент Джо Байдън, че САЩ отново ще управлява света.

Така нещата се изясняват. Братята македонци ще бъдат на всяка цена вкарани в ЕС по важни геополитически съображения. Както се изразяват дипломатите, за да бъдат откъснати от руската геополитическа орбита и да влязат в западната евроатлантическа такава. Така, както по същите геополитически съображения ни приеха и нас през 2007 г., абсолютно неподготвени.

И тука вече няма никакво значение кой на кого краде историята, кой, кога и защо е измислил македонския език, национален предател ли е Георги Димитров, българин ли е Гоце Делчев, македонец ли е Александър Македонски и пр. съвършено безинтересни и досадни факти за западните ментори.

Както каза воеводата Каракачанов, мачът е свирен. Само че, не в наша полза. Дано да греша.