Коментар на Алексей Иванов, zavtra.ru
Въпреки че в обикновения живот Блинкен е страхливец, той е жаден за кръв глобалист от "дълбоката държава" (deep state). Блинкен горещо е подкрепял всички американски интервенции, като разрушаването на Ирак, Либия и варварските бомбардировки на бивша Югославия. По времето на Обама беше един от авторите на политиката на САЩ към Сирия, като инициира доставката на оръжия за местните терористични формирования. Той лобираше за директно нападение върху Дамаск, а през 2014 г. изигра ключова роля за формиране действията на екипа на Обама във фашисткия преврат в Киев. Въобще Блинкен е яростен русофоб, настояващ за ожесточаване на политиката в отношенията с Русия (включително и тези с Китай). Той е човекът, който активно лансираше версията за „сговора“ на Доналд Тръмп с Русия, като призоваваше към по-нататъшно ожесточаване на санкциите и тотална изолация на Руската федерация.
Ключовата длъжност, държавен секретар на САЩ, третото място в политическата йерархия след президента и вицепрезидента, ще заеме 58-годишният либерален интервенционист Тони Блинкен. Син на банкера и дипломат Доналд Майер Блинкен, който беше съосновател и директор на инвестиционната банка E. M. Warburg Pincus & Company и ръководител на Университета в щата Ню Йорк. А така също и бивш посланик на САЩ в Унгария и директор на фонда "Марк Ротко". В допълнение, трябва да отбележим, че Доналд Майер е известен колекционер на предмети на изкуството и близък приятел на Джордж Сорос и Юдит Фрем (унгарска еврейка, специален посланик на ЮНЕСКО за културна дипломация). Освен това Тони Блинкен е племенник на Алан Джон Блинкен (бивш президент на Model Roland & Co, бивш управляващ директор на инвестиционната компания Wrtheim Schroder & Co, бивш директор на белгийската био-фармацевтична компания UCB, бивш посланик на САЩ в Белгия и стар приятел на Байдън. Същевременно Тони е внук на адвоката и бизнесмен Морис Блинкин, който дълго време оглавяваше представителството на Marks & Spencer в САЩ, а след това основа American Palestine Institute.
Блинкен е и правнук на емигриралия от Киев в Ню Йорк писател Меир Блинкен, който по професия е масажист и пише творбите си на идиш. Тони Блинкен учи в престижното нюйоркско училище Dalton School, а след това продължава обучението си в Париж, където се установява с майка си, която се развежда с Доналд Блинкен и се жени за преживелия Холокоста Самуел Писара, който е полски евреин, супервлиятелен юрист, съветник на няколко американски президенти, съветник на американския Държавен департамент и съучредител на френския филиал на израелския мемориал на Холокоста, „Яд Вашем“. Наред с това, Писара е почетен попечител на вашингтонския център на глобалистите Brookings Institution, титулуван писател на тема „Холокост“ и специален представител на ЮНЕСКО по преподаване история на Холокоста. Самуел Писара е кавалер на френския орден на Почетния легион, на ордена за заслуги пред Република Полша и ордена на Австралия. Малко преди смъртта си в интервю за "Вашингтон Пост" Писар казва за своя доведен син: „Тони настояваше да научи през какво ми се наложи да премина. Това му даде ново измерение, нов поглед върху света…Когато днес му се налага да се тревожи от смъртоносния газ в Сирия, той почти неизбежно си представя този газ, който унищожи цялото ми семейство“.
Във Франция Антъни Джон Блинкен учи в елитното École Jeannine Manuel. Когато се връща в Щатите, той завършва Харвардския университет и получава докторска степен по право в Юридическия факултет на Колумбийския университет. Пише статии за либералното еврейско списание The New Republic, афилирано към Демократическата партия в САЩ. Работи като адвокат в Ню Йорк и Париж, макар че мечтае за журналистическа или кино-продуцентска кариера. От 1994 до 2001 г. г. той играе важна роля в администрацията на Бил Клинтън, като функционер от апарата на Съвета за национална сигурност, спийчрайтър на президента по външнополитическите въпроси и специален помощник на президента в отношенията с Европа и Канада.
От 2002 до 2008 г. г. той ръководи апарата на сенатския Комитет за международни отношения, чийто шеф е Байдън. При Барак Обама той заема длъжностите съветник на вицепрезидента Джо Байдън по въпросите на националната сигурност, заместник шеф на Държавния департамент, координиращ политиката на САЩ в Афганистан, Либия и Азиатско-Тихоокеанския регион. Същевременно Блинкен е и член на Съвета по международни отношения, една от съставните части на прословутото „световно правителство“, с четвърт вековен стаж. През 2018 г. Блинкен основава заедно с бившия помощник министър на отбраната на САЩ по политическите въпроси Мишел Флурнуа (съучредител и член на съвета на директорите на интервенционисткия think tank „Център за нова американска сигурност“, член на ръководството на Атлантическия съвет и НПО „Духът на Америка“, а така също и член на Съвета за международни отношения) консултантска фирма за оценка на геополитическите рискове, WestExec Advisors. По същото време той е партньор в частната инвестиционна компания Pine Island Capital Partners, която е ръководена от бившия главен изпълнителен директор и председател на борда на инвестиционната банка "Мерил Линч", Джон Тейн. Същевременно Блинкен е щатен анализатор в CNN и старши съветник по външната политика в избирателната кампания на Байдън.
Вървят различни слухове за сексуалната ориентация на Блинкен, но той все пак успява да се ожени на 40-годишна възраст. Но това всъщност е един политически брак, тъй като съпругата му също не е случаен човек. Евън Морийн Райън е внучка на бившия шеф на Секретната служба на САЩ, Джеймс Джозеф Роули, сътрудничка в Държавния департамент и бивша помощничка на Хилари Клинтън и Джо Байдън. Понеже Райън е от ирландско потекло, сватбената церемония е проведена и по католически, и по еврейски обичай.
При тази биография, не е трудно да се предскаже какъв ще бъде новият държавен секретар. Въпреки че в обикновения живот Блинкен е страхливец, той е жаден за кръв глобалист от "дълбоката държава" (deep state). Блинкен горещо е подкрепял всички американски интервенции, като разрушаването на Ирак, Либия и варварските бомбардировки на бивша Югославия. По времето на Обама беше един от авторите на политиката на САЩ към Сирия, като инициира доставката на оръжия за местните терористични формирования. Той лобираше за директно нападение над Дамаск, а през 2014 г. изигра ключова роля за формиране действията на екипа на Обама във фашисткия преврат в Киев. Въобще Блинкен е яростен русофоб, настояващ за ожесточаване на политиката в отношенията с Русия (включително и тези с Китай). Той е човекът, който активно лансираше версията за „сговора“ на Доналд Тръмп с Русия, като призоваваше към по-нататъшно ожесточаване на санкциите и тотална изолация на Руската федерация. През пролетта на 2015 г. той изрази своята абсолютна подкрепа за саудитската агресия срещу Йемен, като каза, че „в рамките на тази подкрепа, ние увеличихме доставките на оръжия, увеличихме и обмена на разузнавателни данни със саудитците“. Тони неизменно поддържа Израел, като представител на партийната структура „Демократично мнозинство за Израел“. Той постоянно контактува с еврейската аудитория, рекламирайки шефа си Байдън. Блинкен, например казва: „Една от най-силните страни на Байдън, която е негов принос в отношенията с Израел, се изразява в неговите дългогодишни връзки с Израел. Не го го познават, уважават и обичат всички политически лидери в Израел“.
Бившият посланик на Израел в САЩ Майкъл Орен приветства новината, че Блинкен е номиниран за бъдещ държавен секретар на САЩ, като заяви, че „той е истински приятел на Израел“. Руският американист Дмитрий Дробницкий казва: „Ако номинацията на Тони Блинкен за държавен секретар в новата администрация на Байдън стане реалност, това ще означава две неща: (А) реинкарнация на проекта "Обама" във второто му издание (2013-2016 г. г.) и (Б) извънредно рязка промяна на външнополитическия курс на САЩ към курс на либерален интервенционизъм. За Блинкен е писано много. Той действително беше и си остана непотопяем вашингтонски външнополитически бюрократ. Ако не е в администрацията, то той е в Сената, ако не е в Сената, е в крупния мозъчен център CSIS. Той стана толкова агресивен, че заедно с другите членове от администрацията на Обама организира свой собствен мозъчен център WestExec Advisors“.
В екипа на Барак Обама той попадна от редиците на Стратегическата група от Аспен, която до голяма степен формираше начина на мислене на жителите от Федералния окръг Колумбия през цялата 2000-на година. Към тази група се отнасят и т.нар. „ловци на пъстърва“, за които ни разказва историкът Джеймс Ман в своята забележителна книга „Обамовци“ издадена през 2012 г. Ето какво пише Ман: „В Аспен считаха тази компания от приятели за безобидна клика… Но, между другото, „ловците на пъстърва“ бяха известни сред демократите, като най-напористата външнополитическа група. Те бяха на възраст между 40 и 50 г., но достатъчно възрастни, за да играят значителна роля при Клинтън и същевременно достатъчно млади и амбициозни, за да претендират за високи постове, когато демократите дойдат на власт“. И по-нататък: „Ловците на пъстърви" представляваха поколението от демократи, обучавали се във външна политика през 90-те години. Те нямаха търпение да покажат, че демократите не са сбор от пацифисти, че разбират какво е това национална сигурност и са готови да използват военна сила, ако се наложи, но не по начина, по който правеха това републиканците, а по по-друг начин и за други цели“. Към това поколение политици се отнасят също Том Донилон, Курт Кемпбъл и Джим Штейнберг. От самото начало на своята дейност в администрацията на Обама те доказваха на света, че Обама в никакъв случай не е пацифист. Това особено ярко се прояви по време на втория мандат на президента. Още през 2013 г. Блинкен, заедно с Донилон, Кемпбъл, Флурнау и др. бяха за война в Либия, за удар срещу Сирия, за санкции на Москва, за бойкот на Олимпиадата в Сочи и за повече проактивни действия в Украйна и в другите страни от постсъветското пространство.
Впрочем още като бъдещ ръководител на апарата на сенатския Комитет по външна политика 2002-2008 г. г. той беше разработил проекта „Нова Украйна“, който след това реализира Байдън заедно с Виктория Нюланд. Блинкен е човекът, който през цялата си кариера демонстрираше, че либералните интервенционисти са по-опасни и влиятелни от неоконите във Вашингтон. Фигури, като тази на Джон Болтън, на фона на хора от типа на Тони Блинкен, изглеждат просто комично.
Наблюдателят от РИА Новости Петр Акопов пише: „Блинкен пишеше речите на Клинтън, пътуваше заедно с него на срещите на високо равнище, а на една от тях през 1999 г. даже се видя с Путин, тогава секретар на Съвета за сигурност на Русия. По-нататък кариерата му тръгна рязко нагоре, но вярно е и това, че през периода на управление на републиканците му се наложи да смени Белия дом с Конгреса. Там Блинкен оглави апарата на влиятелния сенатски Комитет по международни отношения, който ръководеше Байдън. А след избирането на шефа си за вицепрезидент, той стана негов съветник по въпросите на националната сигурност, като през втория му мандат беше повишен до заместник съветник на самия Обама. През 2015 г. Блинкен вече е заместник държавен секретар, а сега може да се върне в Държавния департамент като началник. Но в крайна сметка, всъщност се връща не Блинкен, а същото това „вашингтонско блато“, което се опита да пресуши Тръмп. Блинкен е типична рожба на американския естаблишмънт, както в пряк, така и в преносен смисъл. Този самовъзпроизвеждащ се елит, който отдавна вече не се интересува от собствената си страна, а с всяко ново поколение става все по-космополитен. Самият този елит се затвори в себе си, като мисли, че ще преживее бунта на „този луд нахалник Тръмп“ и ще продължи да управлява все едно, че нищо не се е случило, криейки се зад „удобния старец“ Байдън. Но, това няма да стане, нито в самите САЩ, нито на световната сцена. През 2016 г., фабрикувайки делото за „руската намеса“ и „руските връзки“ на Тръмп, администрацията на Обама-Байдън вече нанесе огромни щети на легитимността на американската власт, и Блинкен, разбира се, също носи своята част от отговорността за това“. Впрочем, Блинкен работеше заедно с жена си Евън Райън в Държавния департамент, той като заместник, а тя като помощник държавен секретар. Жалко само за дядото на жена му, Джеймс Джозеф Роули,, който отговаряше за охраната на ръководството на страната, но това не попречи при неговото управление да убият Джон Кенеди и да се разрази аферата „Уотъргейт“. Ето това в общи линии е семейство Блинкен.
Превод от руски: Никола Стефанов