Пандемични вълни, пълен или частичен локдаун, мерки за социална дистанция, ваксини. Всичко това погълна вниманието на света, но също толкова важни се оказаха и въпросите, свързани с икономическото развитие. Как се отразява коронакризата върху растежа, перспективите, БВП, веригите на доставки, държавните и личните бюджети, безработицата - проблеми, които експертите следят непрекъснато от самото начало на заразата.
Какви бяха тенденциите през ноември при водещите икономики и в България? Колко ще е реалният спад в икономиката? Достатъчни ще бъдат европейските пари или трябва да се постигне съгласие около национални приоритети и да се изготви национален план за възстановяване? Как ще се отразят мерките срещу втората вълна върху последните месеци от тази година?
Анализ на проф. Даниела Бобева, публикуван на 1 декември в месечния бюлетин на Института за стратегии и анализи (ИСА).
Проф. Даниела Бобева
ЗАЩО СЕ ЗАРАЗИХА С ОПТИМИЗЪМ ГОЛЕМИТЕ ИКОНОМИКИ, ВЪПРЕКИ МРАЧНОТО НАСТОЯЩЕ?
Предпоследният месец добави нови спадове към драматичното свиване на глобалната икономика през най-лошата от десетилетия насам година. Пролетните прогнози за начало на възстановяване през последното тримесечие се оказаха несериозно оптимистични на фона на разпространението на пандемията, сривовете в националните здравни системи и растящата безработица. Черният петък, който традиционно влияе върху продажбите и потреблението и стимулира икономиките в края на годината, се оказа наистина черен, защото не се случи – така както вероятно няма да се случи и предколедното пазаруване.
Рекордното разпространение и смъртността, причинена от вируса, върна строгите ограничения в системно важните за глобалната икономика страни. Макар и различията по време и обхват на ограниченията да е различен при отделните страни, най-вероятно техният ефект ще бъде близък до мартенско-априлския икономически спад. Единствено китайската икономика расте стабилно, което дава оптимизъм по-скоро за следкризисното възстановяване, отколкото за състоянието на икономиката до края на годината.
Уникалността на тази криза не е само в това какво я причинява и дълбочината на рецесията. Това е първата икономическа криза, която е свързана със загуба на човешки животи, на най-важния фактор за икономическото развитие - човешкия капитал. За малките икономики и тези с демографски проблеми именно тази мрачна уникалност ще чертае дългосрочни негативни ефекти, които щедри фискални стимули едва ли ще компенсират.
Втората вълна на COVID-19 обаче не успя да удави заразния оптимизъм за перспективата на глобалната икономика, движен по-скоро от новини, отколкото от реални икономически факти. В сложното уравнение на глобалната икономика намаляха основните неизвестни, които ще предопределят икономическия резултат през следващите месеци и години - ваксината срещу COVID-19 и изборите в САЩ - ваксините вече ще влязат в употреба, а президентските избори в САЩ приключиха.
Жадни за добри новини, пазарите игнорираха лошите и Индексът Dow Jones Industrial Average се изстреля до рекордни нива като премина границата от 30 хиляди пункта. Включването във финансово-икономическия екип на новия президент на специалисти с висока репутация на финансовите пазари и политическите среди, начело с Джанет Йелън, изпраща позитивни сигнали за стабилна и отговорна финансова и икономическа политика на САЩ. Няма по-добра музика за слуха на изтерзания от конфронтация икономически свят от обещанията на новия президент на САЩ за диалог и сътрудничество.
ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИКОНОМИКИ ДА СЕ СПРАВЯТ БЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ?
Посланията от изборите в САЩ бяха разгадани от европейската икономика позитивно, но това не повлия на европейските финансови пазари, които останаха в стрес от револвирането на нови и стриктни мерки за дистанция и изолиране. Есенната прогноза на Европейската комисия за спад от 7,4% през 2020 и 4,4% растеж през 2021-а въпреки че беше по-позитивна от пролетната, не можа да успокои никого, защото в нея не се съдържат ефектите от втората вълна на вируса. Според ЕЦБ икономиката на еврозоната и ЕС няма да се възстанови до есента на 2022.
Европейският План за възстановяване все още не е приет след тримесечно обсъждане. Председателят на бюджетната комисия на ЕП отбеляза, че одобрението на плана за възстановяване на ЕС от кризата сега зависи от Съвета и страните членки. Това трябва да се случи с единодушие в Съвета, а след това всяка страна трябва да ратифицира решението за заемане на средства. Според него в най-добрия случай Комисията ще може да започне набирането на средства на пазара в ранната пролет на 2021 г., а ефективното им използване - най-рано през втората половина на 2021 г., тоест в период, в който се очаква да затихне пандемията. Така че избавлението на страните от икономическите шокове на ограниченията и затварянето е оставено на способността на икономиките да се самовъзстановяват и ограничените вече национални ресурси. Данните за третото тримесечие и прогнозите показват огромна разлика между страните (от спад от 2,3% в Ирландия до 12,4% в Испания) и засилване на икономическата дивергенция.
Данните за 27-те не показват, че най-харчещите държави се справят най-добре.
Докъде ще доведат икономическите „жертви“ на пандемията в Западните Балкани?
Споровете със Северна Македония и ноемврийските инициативи на България за присъединяване на страните от региона към ЕС насочиха фокуса към политическата страна на региона, но икономическата е не по-малко важна. Западните Балкани най-скоро изпитаха икономическите жертви на войната и сравнението и аналогията с тези събития е уместно.
Динамиката в региона оказва съществено влияние върху европейската и още повече върху българската икономика. Спадовете през първите девет месеца на 2020-а надхвърлиха тези при кризата 2008-2009. Засили се дебалансираността на икономиките, а в отчаян опит да смекчат ефектите от удара, дефицитите в бюджетите достигнаха Черна гора - 6,7%, Албания - 6,3%, Северна Македония - 8,6%, Сърбия - 8,9%. Прекалено бързо започна да нараства публичният дълг - с около 10% и вече гони историческите нива от периода на войната в Югославия. Безработицата се доближава до 20%, което вещае нова вълна на емиграция и бедност.
Обещаният европейски 9-милиарден план (EU Economic and Investment Plan for the Western Balkans) е крайно недостатъчен, за да окаже влияние върху тези икономики, а обвързването му с мерки по така наречената „зелена сделка“ (включително, закриване на мини и топлоелектрически централи, които са основен източник на енергия в региона) по-скоро ще задълбочи и удължи кризата.
През месеца има положителни сигнали за връщане на турската финансова и икономическа политика към една по-конвенционална рамка след повече от две години икономическа конфронтация. Очаква се след смяната на управителя на централната банка и на финансите да се покачат лихвите и да се стабилизира лирата, която от май 2018-а загуби почти половината от стойността си. Стабилизирането и поскъпването на лирата ще открият нови пространства за износ на български стоки към Турция, който намаля с 50% от юни 2018 г. до юни 2020 г.
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТНОВО ТРЪГНА УСТРЕМНО НАДОЛУ
За българската икономика ноември беше наситен със събития, които очертават мрачния образ на икономическата 2020. През месеца бяха публикувани данните за отминалото трето тримесечие на 2020-а, публикувани бяха есенните прогнози на ЕК, а МВФ приключи прегледа си за българската икономика. Активизира се публичното обсъждане на Плана за възстановяване, а въпреки единодушието на критиките към Бюджет 2021, то не промени нищо.
Непредубеденият читател трудно може да разгадае оценките и прогнозите за отиващата си година, защото тяхното разчитане от управляващите и техните критици напомня за това „как Дяволът чете Евангелието“. На помощ на едната и другата страна дойдоха международните оценки, от които се вадиха аргументи в едната и другата посока.
Какво е вярно и какво не е?
Вярно е, че третото тримесечие на 2020 г. е по-добро от второто, тъй като спадът спрямо трето тримесечие на 2019 г. е 5,2%, докато при второто беше 8,6%. Това е обща тенденция за целия ЕС, където спадът е по-слаб през това тримесечие.
Не е вярно, че „Европа и светът са в криза, а българското производство расте”. Според Евростат и НСИ „БВП през третото тримесечие на 2020 г. нараства с 11,6% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България нараства само с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 г. спрямо предходното тримесечие най-висок растеж отчитат Франция – 18,2%, Испания – 16,7%, Италия – 16,1% и Португалия – 13,3%“. „В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладените данни показват намаляване на равнището на БВП в ЕС-27 с 4,3%. За същия период БВП в България намалява с 5,2%.“ И в двата случая - при сравнение с второто тримесечие и със същото на миналата година българската икономика се справя по-зле от средното за ЕС. За съжаление, и според прогнозата на ЕК за цялата 2020 г.
Вярно е, че крайното потребление беше основен двигател на икономиката през третото тримесечие, но със спад от 9,3% спрямо същото тримесечие на миналата година.
Не е вярно, че вътрешното потребление ще спаси растежа. За съжаление, голяма част от него отива в спестявания и вносни, а не местни стоки.
Вярно е, че безработицата намаля след като се преустановиха извънредните мерки и през летните месеци. През третото тримесечие броят на безработните достигна 160 000, срещу 192 000 през второ тримесечие.
Не е вярно, че „управляваме кризата, 5 месеца има стабилен спад на безработицата“. През октомври регистрираните безработни достигнаха 229 хиляди. Новорегистрираните в бюрата по труда през септември са 28 831, а през октомври - 33 410.
Прав ли е МВФ да се притеснява за финансовия сектор?
Въпреки че рисковете за финансовия сектор се засилват в резултат на високия икономически спад и отпадането на мораториума върху плащането на кредитите, българската банкова система остава добре капитализирана. Мерките на БНБ в размер от 8% от БВП, предприети още през март, са едни от малкото, които сработиха и създадоха условие за посрещане от страна на банките на шоковете от реалния сектор на икономиката. През месеца се отчита повишена ликвидност в банковата система и засилване на конкуренцията за кредитоспособни клиенти.
Данните на БНБ показват нарастване на депозитите както и по време на предходната криза. Този растеж обаче е само по отношение на големите депозити, докато малките се стопяват – намаляват буферите на домакинствата с по-ниски доходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лв. не е свързан с увеличаване на доходите на по-богатите домакинства, а с отказ от инвестиции. Подобни тенденции се отбелязват и при корпоративния сектор (12,4% общ растеж), но малките фирмени депозити намаляват, а големите нарастват главно поради въздържане от инвестиции.
Увеличаването на депозитите съдейства за нарастване на ресурса на банките, но свиването на инвестициите на домакинствата и реалния сектор ограничава възможностите за пласиране на този ресурс. Кредитната активност е бавна и се движи основно от жилищните кредити.
Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината не само че няма да наваксаме, а ще загубим още от икономиката.
Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 г. насам за България е за 5,1%, който обаче не отчита втората вълна и въвеждането на нови ограничителни мерки. За значително по-висок спад през ноември и декември въздейства влошаването на външната среда в ЕС заради въвежданите в тях ограничителни мерки и задълбочаването на кризата във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене ще бъде потиснато от самоизолацията и свързаното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия.
Инвестициите още преди кризата с Covid-19 бяха на исторически ниски нива и никакви фактори не подкрепят растежа им през последните два месеца на тази година. Според инвестиционната бизнес анкета на НСИ сред промишлените предприятия през октомври 2020 г. се очаква инвестициите да са с 20,9% по-малко в сравнение с предходната 2019 година. И така при потискане на основните компоненти на растежа, вероятно ще загубим още между 1 и 2% от БВП, тоест много вероятно е да изпратим нежеланата 2020-а с около 7% спад.
Достатъчен ли е Планът за възстановяване и устойчивост за да се възстанови икономиката?
В отчаяно търсене на източници на растеж, възстановяване и добри новини дебатът се прехвърли към предложения за обществено обсъждане още през предишния месец План за възстановяване и устойчивост, чиято „цел е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията“. След първоначалната апатия към Плана и публикуването на сайта за обществени консултации на МС през октомври само на 3 коментара, дискусията се разрасна и прехвърли в медиите с надежда все пак да се чуят аргументи и идеи. Тъй като се очаква всяка държава-членка да предложи плана си до края на април следващата година, има достатъчно пространство за обсъждане на плана. Важно е да не се пропуска, че това е план, който ще се реализира най-рано в края на следващата година, а ние нямаме наш план за възстановяване до края на следващата година.
Планът е основа за разпределение на едни финансови ресурси, които годишно са около 2 милиарда лева и които са абсолютно непропорционални на условията и цената на реформите, които налагат да се приложат, най-вече в областта на „Зелената сделка“. Това са едва 2 млрд., докато българската държава разполага с 52 млрд., които да преразпределя през 2021 година.
Европейският план не освобождава от отговорност националните правителства да направят ясни национални планове с мерки за съживяване на икономиките си – и това е, което повечето страни вече направиха – включително Германия, Испания, Словакия и други.
Пак не разбрахме какво ни казва МВФ
Въпреки че различно се интерпретираха и оценките на МВФ за България след последната им мисия по т.нар. чл. IV , те дават критична оценка за рисковете и очертават какво трябва да се прави:
- „вземащите решения трябва да продължат да подкрепят фирмите и индивидите за да поддържат тяхната активност“: тоест, не раздаване на пари, а целенасочена политика за насърчаване на активността на фирмите и хората.
- „От изключително важно значение е да се използват ефективно и ефикасно трансферите от ЕС, които се очаква да се увеличат“.
- МВФ още веднъж подчертава забавянето на структурните реформи и необходимостта те да се проведат: „политиката трябва да е насочена към структурните проблеми, които датират отпреди пандемията или възникнаха във връзка с нея“. „По-голям акцент да се постави на неравенството, което беше вече голямо преди кризата. Преглед на социалната система е наложителен, да се подобри диференциацията на социалните помощи и подобри преразпределителната роля на държавата“. МВФ подчертава, че подпомагането трябва да се диференцира според доходите – нещо обратно на това, което се прави.
- МВФ очаква изпълнение на мерките по управлението на държавните предприятия и „продължаване на реформите в тях, включително политиката по собствеността, финансовия надзор над тях и квалификацията на бордовете“.
- „Необходимо е да се засили борбата срещу корупцията, вкл. в контекста на новата рамка на ЕС за законността.“
- МВФ обръща внимание, че е необходима „по-голяма откритост на изразходваните неотложни разходи, включително да се предприеме и публикува ex-post оценка на анти-кризисните политики и техните разходи“.
„В търсене на изгубеното време...“ (Марсел Пруст)
Дебатите през месеца, свързани с бюджета, с мисията на МВФ, прогнозите на ЕК и проекта на Плана за възстановяване трябваше да формират консенсус. Първо, не самодоволно да се залъгваме, че се справяме, а да видим големите проблеми и второ, да очертаем стратегия как да ги решим; консенсус за това какво трябва да се направи.
И отвън, и отвътре се подчертава, че пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на икономиката и създаде нови.
Отказът да се правят реформи и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на икономиката ще задълбочи и разшири икономическите и социални дисбаланси. В очакване на европейските пари чак през втората половина на следващата година и огромните и неефективни разходи, планирани в бюджета, едва ли ще се сбъднат прогнозите за възстановяване на българската икономика.