Европейските партньори, свикнали с безусловната българска подкрепа на всички свои инициативи и лобистки решения, са сериозно шокирани от отказа на България да подкрепи кандидатурата на РС Македония за започване на преговори за членството ѝ в ЕС.
Не по-малък е шокът и на македонистите от Скопие. Някои от тях дори изпадат в истерия, крещейки по медиите, че „българските фашисти искат да ликвидират Македония”. Очевидно тези персони приемат като даденост пасивното и безлично поведение на българските правителства през последните десетилетия, които не реагират на враждебната антибългарска политика и на безпрецедентната по острота жлъч и арогантност пропаганда на Скопие срещу България. Не могат да повярват, че най-после в София се намериха отговорни политици, които категорично казват стоп на антибългарската истерия край Вардар, продължаваща от 1945 г. до днес.
Мащабите на тази пропаганда, и то само в печата, са умопомрачителни. Арогантността на тона им е без аналог в света.
Четиридесет и пет години в бивша Югославия, а след разпадането ѝ вече 30 години в Скопие се печатат годишно от 450 до 1000 антибългарски материала, в които България се ругае като последната отрепка на планетата. Електронните издания, радио и телевизия не отстъпват от този курс, насаждащ неистова омраза срещу българския народ и всичко българско.
Целият този добре организиран и стриктно провеждан кръстоносен пропаганден поход не е случаен. Неговите инициатори и най-големият му вдъхновител Тито отчитат, че само в условията на крайна конфронтация с българската страна и в насаждането на дива омраза срещу българите е възможен успешният експеримент с македонизма.
Печален факт е, че срещу тази десетилетна крайно враждебна пропагандна канонада българските правителства не реагират, не информират за нея международната общност и старателно я укриват от собствената си общественост. Причината за това абсурдно мълчание на София е политическа – да не се дразнят югославяните, за да не бъдат подтикнати към сближаване със Запада, както и да не се усложняват отношенията Белград – Москва – една очевидно наивна, несериозна и невярна теза.
Югославското ръководство, което перфектно балансира между САЩ и СССР, като десетилетия води конформистка външна политика, най-малко може да се повлияе от България. Нещо повече – Белград винаги е имал такова ниво на отношения с Вашингтон и Москва, което напълно е отговаряло на неговите интереси.
Основателна е констатацията, че европейските ни партньори не познават съществуващите остри спорни въпроси в българо-македонските отношения и не разбират позицията на България с отказа да подкрепи РС Македония за започване на процедура за членството ѝ в ЕС.
Държана в пълно неведение, българската общественост, за която както в миналото, така и днес спорните въпроси с Македония са тема табу, не знае как да реагира на акта на българското правителство. Позициите са различни. Огромното мнозинство подкрепя ветото, наложено на Скопие, но има и единици, очевидно неинформирани, които смятат, че България трябва да прости на македонистите тяхното арогантно антибългарско държание. Те са, според един от пишещите, „едно хлапе, което се изплезило на батко си и той прекалил, като му залепил шамар”.
Вълнуващо, но неоснователно съчувствие! „Хлапето” всъщност отдавна не е хлапе, а мъж в зряла възраст, който не само се плези, но и от десетилетия показва среден пръст и най-вулгарно псува на майка не само „батко си”, но и майка, баща, цялото родословие заедно с народа и отечеството си. Това „хлапе” десетилетия наред отказва да се учи, не признава наука, исторически свидетелства и факти. То живее единствено според директивите, спуснати от неговия ментор Й.Б.Тито. Това „детенце”, дундуркано 75 години, когато го предупреждават, че налудничавите му щуротии, кражби и фалшификации няма да бъдат повече търпени, вместо да се вслуша в добронамерените съвети и се вразуми, то оревава планетата заради направените му забележки.
Особено тревожно в поведението на македонистите не са само безогледните фалшификации и кражби на историята, а най-вече отричането на самото съществуване на един от най-старите европейски народи. Според скопските „учени” български народ никога не е имало, освен някакви си около 200 000 души, населяващи Североизточната част на България. Останалото население са побългарени други етноси – македонци, сърби, турци и др. България е изкуствено създадено творение на Великите сили. Следователно земите ни, историята и НЕбългарското население в нейните граници, принадлежат на Македония, т.е. на македонистите. Макар и да звучи налудничаво, тази теза упорито се насажда в съзнанието на младите генерации и още в ранна възраст се оформя абсурдна представа за българския народ.
Едно от безапелационните свидетелства за българския произход на преобладаващата част от населението в Македония, напуснала родните си места главно през първата половина на ХХ век и се заселила в САЩ, Канада, Австралия, макар и никога да не е живяла и дори стъпвала в България, запазва своята българска идентичност и чист български език. Категорично отхвърля македонизма като творение на титовистите.
Друг факт са резултатите от изследване ДНК-то на няколко етноса в Македония и на Балканите от Институт по съдебна медицина. Категорично се доказва, че ДНК на македонци и сърби, македонци и албанци е различно. Но ДНК на македонци и българи е идентично.
За да бъде отстранено това съвременно доказателство за българския характер на преобладаващата част от населените на Македония, Скопие хвърля огромни средства за създаването на осем македонски организации с многотиражни печатни издания. Съдържанието на антибългарските материали надминава по арогантност и цинизъм даже скопските събратя.
„Като се проследи македонската и световна история, – твърди списание „Гласът на македонците”, печатано в САЩ – както и всички съществуващи извори за човешкия род, няма никакви доказателства, че е съществувала нация или народ с името българи. Това измислено име – българин и България няма историческа основа и не означава националност. По-точно то показва нещо извънприродно, ненормално, грозно, паразитно и кретенско. С една дума срамно име, употребявано не за човешки род, а за хора с животински, варварски чувства.”
Друго задгранично македонско издание убеждава, че старите исторически документи ясно показвали смисъла на думите „българин”, „българи”. Едното значение е педераст и педерасти, а другото – „простак, глупак, тъпак, грубиян, презрян, дебелоглав”.
Такъв е характерът и съдържанието на масираната и щедро финансирана от Скопие задгранична пропаганда срещу България. Тя свидетелства за липса на елементарен морал и безгранично безочие на част от македонистката върхушка в Скопие.
Българското правителство, отчитайки тази лавинообразна по мащаби и безпрецедентна по жлъч арогантност и цинизъм антибългарска политика и пропаганда, правилно спря кандидатурата на РС Македония за членство в ЕС. Крайно време е на тези, които сатанизират и отричат съществуването на България, да им бъде даден достоен урок, за да проумеят, че за хулигани, фалшификатори и крадци няма място в един съюз на свободни, демократични държави.
Отказът на българската страна не трябва да се драматизира. Факт е, че на държава като Великобритания ѝ бе отказвано на два пъти членство в ЕС (1963 и 1967) и беше приета едва след третото кандидатстване – 1973 г.
От поведението на Скопие към настоящия момент става очевидно, че мащабният, настъпателен и войнстващ антибългарски курс няма да спре. Македонизмът, взаимствал еничарската философия, може да вирее само в силна конфронтационна среда, така както еничарят може да бъде верен на падишаха и исляма, само ако е зомбиран кръвно да мрази род и родина. В нормални междудържавни условия е обречен. Този факт днешните български правителства са длъжни да отчетат и незабавно да изработят стратегия към Скопие. Това е единственият начин да спасим минало си и да гарантираме своето бъдеще като народ и държава.
Коментарът на Доц. д-р Йордан Величков е публикуван в Епицентър