Поредица от планински инциденти в началото на новата 2021 година, включително един смъртен случай, обърна вниманието към работата на Планинската спасителна служба и начините, по които спасяването на хора в планините би могло да се случва значително по-бързо.
От ФАКТИ се свързахме с директора на "Планинската спасителна служба" към Българския червен кръст Емил Нешев, за да говорим по темата. В момента на разговора ни вчера, операцията по свалянето на тялото на загиналия мъж в Стара планина още течеше. По думите на Нашев, планинските спасители вече бяха достигнали до загиналия мъж и вървяха по обратния път – надолу.
Нешев поясни, че въпросната спасителна акция се извършва със снегоходна машина, предоставена от стопанисващите радиорелейната и телевизионна станция на връх Ботев. „По принцип разполагаме с такива машини, но точно в този район не. Това е много скъпа машина и поддръжката ѝ е непосилна за нас“, каза Нешев.
Причината за инцидента в района на връх Жълтец в началото на новата 2021 година – 2 януари, Нешев определи като: „Подценяване на планината, подценяване на моментните условия в планината, теренните условия – много заледени, изискващи специални съоръжения, които двамата туристи не са имали със себе си. Светлата част на денонощието е доста къса, недостатъчна за подобен преход, добавяме и липсата на въпросните котки и пикели. Познанието за този маршрут липсва. Това е може би най-трудният такъв маршрут в цяла България, да не говорим за в зимни условия. Това е много сериозен маршрут, а е много наивно подходено към него – без достатъчно опит. Това са основните причини – подценяване на условията и надценяване на собствените възможности. Не по този маршрут да не разполагаш с котки, пикели, че и въже за обвръзка“. Припомняме, че двамата мъже са движели от връх Ботев към хижа „Добрила“. Единият от тях претърпява инцидент - подхлъзва се в района на връв Жълтец и пада по склона от около 300 метра. За съжаление, загива на място.
„В България има необходимост от създаването на система ХЕМС (HEMS). Тази абревиатура означава Helicopter Emergency Medical Services (Спешни въздушните медицински услуги). Това са т. нар. въздушни линейки или линейки с повишена проходимост. В полза на цялото българско общество е да има такава система и да може да бъде оказвана помощ на тежко пострадали в рамките на т.нар. „златен час“, което е стандарт в света. Ние в момента не можем да изпълним такъв стандарт по какъвто и да е било начин. Трябва да има такава работеща система – не един хеликоптер, не два хеликоптера, а цялостна система. По предварителни разчети България трябва да е разпределена на 5 или 6 центъра, съответно да разполага с 5 или 6 хеликоптера, разположени във всеки един такъв център, така че от този център всеки един хеликоптер да може в рамките на 30 минути от инцидента да пристигне до пострадал и в следващите 30 минути да го достави в специализирано болнично заведение. Това представлява системата ХЕМС. Така ще може да бъде покрита цялата страна.
Планинското спасяване е частен случай на тази система. Конкретно за тези случаи на 2 януари на подхлъзвания на хора – това са тежки случаи, които изискваха спешна специализирана намеса. Бяха сериозни травми. Без хеликоптер една такава операция протича, както стана ясно на всички, около 11 часа. Къде сме от златния час?“, коментира Емил Нешев.
„Сигналът за случая с починалия мъж е получен при нас към 16:30 часа на 2 януари. Понеже се знаеше, че става дума за смъртен случай, нищо не налагаше да бързаме. В 17:00 часа вече е тъмно и няма никакъв смисъл в нощно време да търсиш труп в планината. Това е неоправдан риск в такива условия. Затова и тогава отложихме тръгването, направихме го на 3 януари. Опитахме, не успяхме да стигнем дори до заслон „Ботев“ заради лошите условия – най-вече заради гъста мъгла и брутален вятър. Отменихме слизането до тялото на 3 януари, а остана за 4 януари. Тогава отново излязохме с малко по-добри условия, една идея по-добра видимост имаше и успяхме да достигнем до тялото и да го транспортираме. Но ето - тук става дума вече за две денонощия. Ако имаше ХЕМС или хеликоптерна система, или въобще някаква система за въздушно спасяване, независимо как ще я наречем, какво ще представлява тя, дали ще бъде от частни фирми или нещо друго, можеше още същия ден тялото да бъде транспортирано от терена и въобще да не се подлагаме на всичките рискове последните 2-3 дни“, каза още той.
Според Нешев системата ХЕМС или подобна система трябва да бъде приоритет на държавата и трябва да бъде създадена от нея. „Първо, говорим за законодателство. Трябва да имаме закон и ясна визия какво се прави, какво се цели. Второ, трябва да има някакъв вид наредби, които да определят кой упражнява тази дейност в България – дали ще бъде ново държавно дружество, дали ще бъде публично частно партньорство, всичко това го решава държавата с всичките си сили и средства, законодателна власт, изпълнителна власт. Това трябва да го реши държавата и да го създаде като режим. Не е необходимо да го измисляме ние, защото съществува в цяла Европа, в целия свят. Можем да ползваме нечии опит, ако щете дори опита на румънците. Това е работеща система, изградена, ясно е всичко“.
При случая със загиналия мъж локацията на тялото е ясна. Какво се случва обаче, когато е необходимо да се установи местоположението на пострадал, Нешев коментира: „Ако имаме съобщение за затрупан в лавина, обикновено има свидетели. Тези свидетели уточняват мястото. Има и много начини, по които да изпратите координатите на събитието, включително и с приложението на "Планинската спасителна служба". Отделно във всеки един телефон в момента има Google Карти и куп други приложения. Буквално с няколко клика можеш да изпратиш координатите си.
Да не говорим, че в повечето случаи – това обаче не работи в България, отново нещо не работи тук, но при всяко едно обаждане към 112, 112 би трябвало да подаде координатите на обаждащия се. Това е стандарт по света, но в България в момента не работи. Чакаме да се вгради нова система за 112, която да може да изпълнява това условие. Надяваме се това да може да случи в скоро време, защото наистина е известен проблем. Уточняването е сравнително лесно, особено ако държавата е организирала и създала нещата, така че това да бъде стандарт“.
Според Нешев обаче, създаването на система за въздушен спешен транспорт е първи приоритет. По думите му 112 и в момента върши работа, дори без да подава координати. „Трябва да се интегрира система, която ще изпълнява функциите на ХЕМС с въпросните въздухоплавателни средства, така че всички организации, които се занимават със спасяване в България да имат бърз достъп до тази система чрез системата на 112“, каза той.
„Ако има воля и желание да се направи, това се прави. Не е нищо ново в света, не е нищо чак толкова сложно. Просто е въпрос на решение и на желание. Наистина недоумявам защо не се случва в България. Толкова години говорим за това. Откакто се помня говорим за този вид спасяване. В годините сме имали какви ли не опити, с какви ли не организации, включително с държавния Авиоотряд 28, с военните сме говорили, с Министерството на отбраната, с Военновъздушните сили, правили сме опити с частни организации. Докато съществуваше „Хели Ер“, с техните две въздушни линейки имаме над 20 случая, 20 човешки живота, спасени с хеликоптер. Но те сами по себе си не могат да съществуват самостоятелно. Държавата трябва да стои зад тях или поне да подава ръка – да осигурява информация, защото големият проблем е да знаят кога, къде има необходимост от такава линейка. Това е пак организация. Не е кой знае какво – желание и организация“, каза Нешев е края на разговора ни.