„Лошата метеорологична обстановка създава затруднения в трафика. Ако ние правилно управляваме риска, не би трябвало да има повече жертви обаче. Съвременните тенденции са именно към това – няма значение колко катастрофи стават, важното е да няма жертви и ранени. Тоест при леките катастрофи в повечето европейски страни не обръщат внимание на материалните щети, там по-скоро обръщат внимание на това дали има жертви и ранени и колко са те.
Що се касае как метеорологичната обстановка повлия в момента на нашите пътища, трябва да бъдем честни – януари месец винаги има снегове, дъждове, той винаги е такъв. Прогнозата, която ние гледахме казва, че са паднали около 50 литра дъжд на ден на кв.м. Това само по себе си не е бедствено положение в никакъв случай. В същото време ние виждаме, че нашите пътища са се превърнали в реки“.
Това каза инж. д-р Богдан Милчев от Института за пътна безопасност (ИПБ) в интервю за ФАКТИ. Свързахме се с него, за да говорим за влиянието на метеорологичната обстановка върху пътната безопасност и за политическите решения, които биха могли да подобрят тази пътна безопасност.
„Институтът за пътна безопасност от много години апелира, че имаме проблем с отводняването на нашите пътища. Ние постоянно констатираме, че имаме проблем със запушени шахти, с неправилно направени отводнителни канали, наклоните на пътищата не са както трябва. Видно е, че имаме проблем с цялата ни инфраструктура, тя е остаряла и доста амортизирана. Жалкото е, че констатираме, че такива проблеми се получават и с новата инфраструктура, която в момента се строи. Затова ние от ИПБ настояваме и се обръщаме към премиера на Република България законово да регламентира извънсистемния контрол.
Извънсистемният контрол ще може да коригира всички грешки на системата, която в момента управлява нашите пътища. След катастрофата край Своге създадохме Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", която трябваше да управлява риска, включително и от това, което се случва в последните дни. Тази Държавна агенция близо две години след създаването си – на 31 януари стават две години от нейното създаване, тя няма законови правомощия да управлява риска. Нея я няма в нито един закон – нито в Закона за движение по пътищата, нито в Закона за пътищата. Тя съществува като субект. Тя стои във въздуха с едно министерско постановление и с един устройствен правилник, а в същото време тази агенция похарчи повече от 5 милиона лева за две години. Общо взето единственото значимо нещо, което постигна е една добра фейсбук кампания по темата пътна безопасност“, коментира Богдан Милчев.
„От ИПБ подготвяме нов модел за пътната безопасност, изготвили сме оценка на риска на цялата транспортна система – това, което тази Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" трябваше да направи. Без оценка на риска ние не можем да управляваме риска. Подготвили сме и стандарти за управление на риска, така че предстои предизвикателство пред всички държавни институции, пред цялото българско правителство, дали то е готово да промени разбирането си за управление на транспортната система“, каза още той.
На въпрос за естественото на сегашното управление на транспортната система, Милчев отговори: „В момента няма пилот в самолета. Ще обясня и какво имам предвид. Имаме собственик на пътя – АПИ, който възлага ремонти, възлага строежи на пътища на някаква голяма компания с договори за милиони левове. В същото време надзорът, които трябва да контролира качеството на различните етапи на строителство, отново е частна компания, на която се възлага – например за АМ „Европа“ се плащат 12 хиляди лева на частна компания за надзор. Ако съпоставите милионите, които са дадени за АМ „Европа“ и тези 12 хиляди лева на надзора, когато и двете са частни компании, когато и в двете работят инженери, които са работили в строителната фирма, а после са си създали надзорна компания или обраното – от надзорна в строителна фирма, ние виждаме една симбиоза, в която надзорът не функционира. Видно е, че надзорът в различните етапи на строителството не си върши работата.
Ние сме в ситуация, в която откриваме пътища, пускаме ги за свободно движение на гражданите, без те да отговарят на минималните изисквания за сигурност. И когато стават някакви по нашите пътища, отговорът е, че пътят още се строи. В същото време ние се движим по тези пътища и тези пътища трябва да отговарят на всички изисквания за сигурността. Ни би следвало да играем на руска рулетка дали, когато се движим по един път ще ни уцели камък, или няма да ни уцели“.
Решението на тези проблеми според Богдан Милчев се крие в извънсистемен контрол на строителните фирми: „За да се промени това нещо, ние искаме и настояваме държавата законово да определи кой е собственик на риска. В момента е изключително удобно тази собственост на риска да се прехвърли към ползвателя на системата – тоест шофьорът носи отговорност за риска дали ще пропадне пътя, дали ще се срути нещо и дали мантинелата ще го задържи и той няма да изхвърчи от нея.
Промяната на това трябва да бъде нормативна, а ключът е именно политическата воля да допуснеш извънсистемния контрол. Тоест институции като ИПБ и други подобни да имат законовото право да осъществяват надзор над дейността на всичките тези строителни фирми по време на целия процес на строителството, а докладите им да имат наистина стойност, на базата на която да се коригира цялата система“.
„В момента просто няма пилот в самолета“, категоричен беше Богдан Милчев.
По повод това, което е нужно да се направи за пътищата у нас, чиито строеж не предстои и не се случва в момента - пътища със свлечени камъни или пропадналите пътища в резултат на пороите, Милчев каза: „Ние трябва да извършим цялостна оценка на риска на цялата ни пътна мрежа. Това изисква създаването на информационна система, база данни, експерти, които да анализират тези данни, да идентифицират рисковете и да могат да ги приоритизират така, че още преди на един път да има свлачище, ние да насочим ресурсите там, където е предвидимо какво трябва да се направи. За всичко това ни трябва управление на риска“.
„За огромно съжаление обаче нашите политици използват това словосъчетание „управление на риска“, но те не са наясно въобще какво представлява рискът, а пък камо ли как се управлява. При нас се импровизира и винаги сме след събитията. От ИПБ съвсем скоро ще представим нашата оценка на риска на цялата транспортна система в България, на базата на която смятаме, че би следвало нашите политици да управляват транспортната ни система. Тоест оценката на риска да ни покаже къде да похарчим нашите пари“, каза инж. д-р Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в края на разговора ни.