Богдан Милчев пред ФАКТИ: Апелираме за сериозна реформа - АПИ да е пряко подчинена на МС

По-рано днес Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с доклад, който представи извършена от тях оценка на риска на пътищата в цяла България. “Вeрoятнocттa дa зaгинeш oт ПТП в някoя oт oблacтитe e рaзличнa oт тaзи дa пoпaднeш в лeкo ПТП”, казват от ИПБ. Те констатират, че в “Coфийcкa oблacт e нaй-вeрoятнo дa зaгинeш oт ПТП. Вeднaгa дo нeя ce нaрeждaт грaдoвeтe Лoвeч, Руce, Вaрнa и Плoвдив. Нaй-мaлкa вeрoятнocт oт cмърт при ПТП имa в грaдoвeтe Пeрник, Търгoвищe, Ямбoл, Шумeн и Гaбрoвo”.

Освен оценката на риска на българската пътна мрежа, Институтът за пътна безопасност представи и предложение за реформа в управлението на риска по пътищата у нас. За да говорим за доклада на ИПБ, от ФАКТИ се свързахме с инж. д-р Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Първо пред ФАКТИ той разказа повече до какво се отнася предложението за реформа на ИПБ.

„Оценката на риска е единственият инструмент, с който можем да управляваме риска. Тоест ако ние не го оценим, ние не можем да управляваме риска. В България до този момент такава оценка на риска не е извършвана от никоя държавна институция. Преди две години ние създадохме Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която трябваше да управлява риска. Две години по-късно тази агенция няма правомощия за управление на този риск“, коментира Милчев.

„Нещо повече – в България ние не сме определили кой е собственик на риска. Продължаваме да живеем в страна, в която риска се носи най-вече от гражданите, от потребителите. Това, което предлагаме ние е утвърден стандарт за управление на риска чрез оценка на риска. Тъй като в България нямаме стандарти за оценка на риска, ние сме използвали швейцарски стандарт. Приели сме него, тъй като швейцарците са използвали най-добрите практики от ЕС, а и от Австралия и САЩ. Смятаме, че този стандарт е удачен за прилагане в българските условия“, продължи той.

„Българските политици трябва да спрат да управляват транспортната система, а единствено и само да осигуряват ресурси, пари, докато управлението на тези пари, харченето на тези пари – къде и за какво, да се определя от експертите с оценка на риска. Това е смисълът на тази оценка на риска, това е ключовото“, подчерта Богдан Милчев.

Институтът за пътна безопасност има конкретно предложение за реформа в пътното управление: „Това е предизвикателство към всички политически партии - дали биха приели една сериозна реформа в управлението на транспортната ни система, която се изразява в структурна промяна, а именно Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде извадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да се обедини с Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. По този начин, превръщайки АПИ в държавна агенция, пряко подчинена на Министерски съвет, ние приоритизират проблемът с нашите пътища, който е виден за всички“.

„Проблемът с нашите пътища е, че ние не знаем къде е опасно и къде не е опасно, къде да харчим парите и къде да не харчим и без това малкото ни пари. Доказателство за моите дума е това, че на 3 февруари т.г. министър-председателят на Гърция Мицотакис представи гръцката оценка на риска. Гърците са идентифицирали над 7000 потенциално опасни места. През тази оценка на риска Гърция ще получи от Европейската банка за възстановяване и развитие 450 милиона евро, за да отстрани дефицитите в тези опасни места. България към този момент чрез своето остаряло законодателство е констатирала 90 опасни места. Швейцария е констатирала 4000 опасни места. Е, тук идва въпросът – България наистина ли има най-безопасната инфраструктура в целия Европейски съюз. Отговорът на този въпрос е нелеп и неудачен. Ясно е за всички, че ние имаме проблем с начина, по който събираме информация“, коментира Милчев.

„От ИБП сме идентифицирали над 1500 опасни места в България. Отварям една скоба – данните, с които сме работили са на Гаранционния фонд, на Асоциацията на застрахователите в България, НСИ и сайта на МВР. В България обаче не се събират целенасочено данни, с които да извършим оценка на риска. Това трябва да е ясно. Ние, на базата на наличната информация, сме направили примерна оценка на риска. Считаме, че ако има правилно управление на транспортната ни система, бихме могли да идентифицираме риска и реално. Само тогава ще можем и да му въздействаме“ допълни Богдан Милчев.

На въпроса от кого е извършена оценката на риска в Гърция, Милчев отговори: „От държавата, разбира се. Оценката на риска, която ИПБ направи, би следвало да бъде извършена още преди две години от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която беше създадена именно, за да направи всичко това“.

„Това, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ няма правомощия, това, че тя не е собственик на риска я превръща в един паразитен орган. Тази агенция обаче не би следвало да бъде закрита, а би следвало да се обедини с АПИ. Така ще може собственикът на пътя и експертизата по оценка на риска, която би трябвало вече да се е развила в самата Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, заедно да действат като едно цяло. Като извадим АПИ от МРРБ и я направим пряко подчинена на МС, ще приоритизираме решаването на ключов въпрос, свързан с нашите пътища – те да бъдат безопасни, да има повече прозрачност за това как се харчат нашите пари.

Смятам, че това е една хубава политика, която следващото правителство, което и да е то, би могло да възприеме. Ние сме готови да подкрепим с нашия потенциал всяка една такава идея за сливане на ДАБДП с АПИ“, коментира Милчев.

„Това сливане е предизвикателство пред всички политически партии. Към днешна дата ние констатираме, че политическите партии имат желание да оправят проблемите, но като че ли не знаят как“, каза още той и допълни: „Не е достатъчно просто да говорят, че ще се справят с корупцията. Те трябва да ни кажат какви конкретни действия ще предприемат, за да могат да регулират процеса, така че той да бъде необратим. Само с пожелание няма да може да се реши проблем“.

В края на разговора Богдан Милчев определи апела на ИПБ като: „Апелираме да възприемат политика, касаеща структурни и кадрови промени, с които да ни дадат ясен знак, че знаят какво трябва да се направи. Нужно е и да заявят това още сега. Ние искаме да чуем от българските политически партии дали те са наясно и имат ли готовност да решат този проблем с конкретни структурни, кадрови решения. Затова и им предлагаме едно такова решение“.