Съвременната наука обяснява пръкването на Вселената преди 13,8 милиарда години. В онзи начален момент тя е била свита в точка с почти безкрайна плътност. Даденото състояние е известно като сингулярност. Сетне всичко се пръска. Протичат химични реакции. Звезди грейват и изгарят, дават нов живот... Казват, че носим в телата си частици от онези първи светила. Големият взрив поражда пространството, времето и известните ни универсални константи.
Ще се отклоня за момент, за да уточня, че универсалните константи са неизменни величини в уравненията, описващи фундаменталните закони на природата и свойствата на материята. За такива са приети скоростта на светлината във вакуум, гравитационната постоянна, елементарният заряд и т.н.
Нарисуваната от теоретиците картина е ярка, ала нейната правдивост още не е доказана с факти. Например, не са открити гравитационните вълни, които задължително би трябвало да възникнат.
Неопределеността дразни и подтиква учените да измислят разнообразни обяснения за появата на мирозданието. Заключили се в лабораториите, те упорито и старателно кълцат и обезкостяват темпоралността на континуума. Добре, че са впрегнали своята фантазия в справянето с глобалните проблеми и ние не сме им интересни!
Съществува хипотеза, че Вселената няма рожден ден, а периодично се "свива" и "отпуска"... Това би означавало, че по-рано тя вече е преминавала през стадий, подобен на настоящия. Преражда се вечно, докато пространството и времето остават неизменни. Поне така твърдят привържениците на Цикличния модел.
Други смятат, че космосът е безкраен и от него забелязваме само едно неголямо отверстие, подобно на дупка в кашкавалена пита.
Популярната идея за мултивселената ни захвърля в лабиринт, където съжителстваме с множество светове, чиито реалности са алтернативни на нашата. Случващото се с нас сега тук, бива повтаряно там, но с различни резултати.
Теорията на струните обединява представите за гравитацията и квантовата механика. Първата обгръща космоса, а втората описва царящия в него хаос. В този модел елементарните частици и фундаменталните взаимодействия между тях са представени с ултрамикроскопични квантови струни (с приблизителна дължина 10-35 m.), които трептят и изпускат колебания в 11 измерения. Предполага се, че такава система би дала 10500 решения, отговарящи на отделни вселени. Някоя от тях може да е нашата... Но това не е сигурно.
Предричат, че дадената хипотеза ще спомогне за съставянето на Теорията на всичко. Сега се разработва математически език за нейното формулиране.
И все пак, ако излезе, че познатият ни свят е един от многото, то как да се отнасяме към останалите?
Автор: Николай Николов