Зад военно-въздушните удари на САЩ срещу базата на Ислямската революционна гвардия на Иран „Имам Али”, намираща се в граничния между Сирия и Ирак град ал Букамал, стои посланието, че Вашингтон държи Техеран отговорен за атаките по американски позиции в Ербил и на север от Багдад предишните седмици. Последните бяха инициирани от милиции-фантоми, които се появиха през последната година на територията на Ирак. Тези милиции-фантоми са удобен инструмент за властите в Техеран, понеже връзката им с тях е от по-сенчесто естество, което прави адресирането на отговорност спрямо Иран по-трудно. За сравнение, ако Техеран използва някои от близкостоящите до него формирования (Асаиб Ахл ал Хак, Катаиб Хизбула или Харакат Хизбула ан Нуджаба), то режимът на аятоласите няма да може да скрие следите си, тъй като има ясна логистична и организационна връзка с въпросните иракски милиции.
В същото време обаче тази бомбардировка не е покана за ескалация на напрежението с Иран от страна на САЩ. За последното свидетелства контекстът на извършения удар. Един път, той е сравнително ограничен, в сравнение с бомбардировките, които израелската авиация извърши пак в региона от началото на тази година. Втори път, ако искаха да качат мизата, американците щяха да ударят позиции на Ислямската революционна гвардия и нейните прокси-сили в Ирак, а не в Сирия. За сравнение, администрацията на Доналд Тръмп извършваше няколко пъти удари по активи на Иран в Ирак. Трети път, тази атака по ал Букамал изглежда по-ограничена като обхват от онази, която бе наредена от Доналд Тръмп и извършена от Пентагона в края на 2019 година. Четвърти път, администрацията на Джо Байдън не иска да унищожи възможността за връщането на масата за преговорите с иранците покрай предоговарянето на Ядрената сделка, използвайки прекомерна сила.
От страна на Вашингтон това е удар, който цели да покаже на Иран, че тяхната мимикрия с милициите фантоми не работи. Ал Букамал е използвана от няколко шиитски милиции, основната от които обаче е Катаиб Хизбула, която, както стана думи, стои много близо до Техеран. Има съмнения, че именно Катаиб Хизбула е „аутсорснала” удара по споменатите по-горе американски позиции край Ербил и Багдад на някои от милициите фантоми в Ирак. Може би заради това от Вашингтон казват, че са убедени, че ударът им е насочен срещу отговорните за реципрочния такъв в Ирак срещу техни позиции. От друга страна, динамиката сред контингента на про-иранските милиции в Ирак сочи, че Асаиб Ахл ал Хак е тази, която има най-сериозни възражения срещу опита на Иран да контролира напрежението със САЩ в разумни граници.
Извършената бомбардировка в пограничния регион между Сирия и Ирак има двояко значение и за Русия. С оглед на това, че Москва контролира военновъздушното пространство западно от река Ефрат, активността на израелската и американската бойни авиации в този регион създава недоволство в Иран срещу Русия. От друга страна, в контекста на нарастващата конкуренция за влияние върху режима на Башар ал Асад между Москва и Техеран, Русия има склонността услужливо да си затваря очите за активността на израелската бойна авиация в Сирия. Москва не счита прекомерното иранско влияние върху Асад за отговарящо на руските интереси в страната.
Иначе ал Букамал е ключова артерия, през която минава шиитският коридор от Иран до Ливан. Тази артерия има логистичен за Техеран характер, тъй като чрез нея Иран снабдява милициите си в Сирия и Хизбула в Ливан с различен набор от оръжия и боеприпаси. Последното прави така, че този ирански хъб на сирийска територия често става обект на военно-въздушни удари.