Пропуски в новия Национален план за управление на отпадъците - за това алармират екологични организации. Националният план за управление на отпадъците се изготвя от Министерството на околната среда и водите за периода 2021-2028 и “има ключова роля за ефективното и ефикасно управление на отпадъците в Р България”. “С плана се цели намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и здравето на населението, както и постигане на максимално ефективно използване на ресурсите, разкриване на нови пазари и създаване на нови работни места. Важна част от Плана е създаването на максимални условия за предотвратяване образуването на отпадъци”. Всичко това се казва във въведението на проекта на самия План.
Еколози обаче настояват в Националния план за управление на отпадъците за следващите седем години да има повече и по-ясни цели. Екологично сдружение „За Земята“, заедно с организациите Zero Waste Sofia, Green Revolucia, „Храна, не война“, „Wind2Win - Черно море, свободно от пластмаса“, Zera, LessPlastic Bulgaria и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, излязоха с общо официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите. Екологичните организации казват, че въпросният документ не включва достатъчно адекватни мерки за намаляването и оползотворяването на отпадъците.
За да говорим за пропуските в Националния план за управление на отпадъците за периода 2021-2028 година и за необходимите подобрения в него, от ФАКТИ се вързахме с Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружение „За Земята“.
„Нашето впечатление е, че в Националния план за управление на отпадъците има много добри предложения, но всички те са пожелателни. Няма яснота и дългосрочен план как ще се случват новостите в управлението на отпадъците, как ще се постигат целите. Не е уточнено как ще се извършва контролът. Доста внимание се е отдели на бюджета – на това какви средства ще се разпределят, но не толкова на самата стратегия и план, а все пак говорим именно за План за управление на отпадъците“, коментира Заричинова.
„Относно бюджета виждаме също, че се дават много средства за управлението на смесени отпадъци, а през цялото време се говори за предотвратяване на отпадъците, което може да се постига единствено ако се подобри разделното събиране. Двете неща малко си противоречат – къде се влагат средства, а какво всъщност има желание да се постигне. Другото, което ни притеснява е, че на много места се говори за общини само над 10 хиляди жители. Така доста населени места ще останат извън този План за развитие на разделното събиране. Има много общини, включително курортните селища, които са по-малки, но генерират много опаковки. Когато няма разделно събиране на опаковките, те отиват към депо или към изгаряне“, каза още тя.
„Това, което искаме е да се мисли за стопроцентово покритие на всички общини – не само за рециклируеми отпадъци, но и за биоотпадъци, като настояваме от много време това да се случи. Не настояваме само ние, а също и европейските директиви, които налагат от 2023 година навсякъде да има разделно събиране на биоотпадъци. В България това би могло да се случи в големите градове с кафяви контейнери, каквито в момента има само в Габрово. В общините с по-ниско строителство, където хората живеят предимно в къщи с дворове, трябва да се заложат мерки за повишаване на компостирането. Нужна е, разбира се, и информационна кампания към жителите как това да се случва. Това е другата липса в Плана – информационната кампания. За всичко, което се споменава в този План би трябвало да има и заложена кампания и то дългосрочна“, каза още тя.
Заричинова уточни, че мерките, които са заложени в Плана като препоръчителни, трябва да станат задължителни. Другите необходими промени според нея са: „Отговорността трябва да е разделена между централната власт и местните власти. Нужно е да се знае как ще се контролира. Имаме доста лоши примери за това как се въвежда една наредба - например наредбата за торбичките, но липсва всякакъв контрол как се изпълнява. Важно е също къде се инвестира. Ако не се инвестира в системи за цялостна промяна в сметосъбирането, няма да има развитие, няма да видим това, което искаме да видим, няма да постигаме целите, които трябва да постигаме като страна-членка на Европейски съюз“.
България подлежи на санкции, ако не успее да подобри управлението на отпадъците, каза още Заричинова. „Това е другото, което наблюдаваме – че явно страната не се притеснява от това, че има санкции. Има санкции по наказателни процедури и за въздуха, за рекултивацията на депата за отпадъци. Винаги сме няколко стъпки назад от всички останали държави в Европа. Този План би трябвало да е много по-амбициозен и да покаже някаква съществена промяна. Сега е много, много важно наистина да се тръгне напред към по-малко отпадъци, защото сега е моментът – няма какво да чакаме. Имаме достатъчно добри практики, включително вече и в България, на подобряване на разделното събиране и на политики за намаляване на отпадъците“, категорична беше тя.
„Интересно е, че в Плана се говори за повече пазаруване на насипни продукти със собствен съд, за да се намали пластмасата за еднократна употреба. В същото време обаче продължава да бъде в сила една наредба, която невинаги допуска използването на собствен съд. Много ресторанти и магазини отказват това заради различното тълкуване на тази наредба и това, че могат да подлежат на санкции от страна на здравните инспекции. Съществуват подобен вид противоречия, които трябва да се променят. Конкретно по този казус търговската верига не трябва да гарантира чистотата на съда. Това трябва да е задължение и отговорност на клиента, което в момента не става ясно“, каза Данита Заричинова.
Тя даде и друг конкретен пример за противоречие в Националния план за управление на отпадъците за периода 2021-2028 година: „Една пожелателна и положителна мярка, която трябва да се изясни, е намаляването на пластмасовата употреба в детските градини и училищата. Има една наредба още от 2008 година, която някои директори и инспектори тълкуват така, че всяко дете трябва да ползва еднократна чаша. Всъщност в наредбата е написано „индивидуална чаша“, никъде не пише нищо за чаша за еднократна употреба. Те обаче го тълкуват по този начин и има проверки, санкции, глоби. Много директори, много учители и родители са се свързвали с нас, защото искат да променят това, но се притесняват от проверки. За да може този План да е действителен, е нужна промяна и на тази наредба например“.
Националния план за управление на отпадъците е за период от седем години и определя политиките, които ще се водят по отношение на отпадъците у нас в този период. Именно заради това еколозите призовават за промяна в Плана. „Планът трябва да се допълни и да се изясни, конкретизира. Нужно е всяка една препоръка да се покрие с краткосрочни и дългосрочни планирания на мерките, да се посочи кой отговаря за тях, с кои наредби са свързани. Разбира се, това е описано в Плана, но той трябва да е по-конкретен. Има и известни липси и непълноти относно това, че не са разгледани в дълбочина някои мерки, които не са работили в предишния План. Има отчетени мерки, които не работят, но не е ясно защо не работят“, смята Заричинова.
„Липсват някои от анализирате, за които се говори. В Плана се говори за няколко приложения, до които няма обществен достъп – по време на периода, в който можеше да се изпращат становища, тези приложения бяха празни страници. Пише, че има Приложение 1,2,3, но тях ги няма. Не е ясна още екологичната оценка. Плановете и програмите по принцип трябва да имат екологична оценка. За момента никъде не може да се открие следа от такава екологична оценка. Срокът за коментари също беше кратък. Много хора разбраха късно за този План, но това го виждаме често – няма достатъчно информация, но от „За Земята“, като организация, която следи политиките, реагираме. За щастие този път се включиха още осем организации и заедно написахме нашето становище. Може да има много повече обществени консултации обаче. Би трябвало и някои общини да са подали становищата си – тези, които са по-мотивирани да се справят с отпадъците. Очакваме развитие“, каза Данита Заричинова от „За земята“ в края на разговора