Какво се случва с боклука в България - Данита Заричинова пред ФАКТИ

„В България би трябвало да се вкарва рециклируем отпадък, който да може да се рециклира в построените заводи. Няма законово право да се вкарва отпадък за обезвреждане. Това е забранено на територията на Европейския съюз - горенето. Това, което се случва във въглищните централи е, че те казват, че ще „оползотворяват“ отпадъка. Тоест ще произвеждат енергия и по този начин успяват да внасят отпадъци, което за нас е абсолютно порочна практика, защото изгарянето на отпадъци е най-лошият вариант за справянето с тях. Изгарянето изобщо не трябва да бъде практика в България, камо ли да внасяме отпадъци за горене. Това влияе и върху околната среда, и върху човешкото здраве. Когато говорим за изгаряне във въглищни централи, които са строени преди повече от 50 години и разполагат с филтри, неподходящи за горене на отпадъци, а предназначени за изгаряне на въглища, тогава става още по-опасно.

Разбира се, ние и изнасяме отпадъци за рециклиране. Тази търговия е нещо, което се случва в Европа и няма как да спре, да го забраним. Трябва обаче да сме много внимателно какво се внася, къде отива и как е регулира“.

Това каза Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на природозащитното сдружение „За Земята“ в интервю за ФАКТИ. В средата на декември „За Земята“ проведе уебинара „(Не)законната търговия с отпадъци в Европа“, в който беше разгледана темата на търговията с отпадъци в Европа – бяха представени разкрития от Италия, ситуацията у нас, правната рамка на ЕС за тази търговия.

В контекста на това, че България върна на Италия над 22 тона текстилен отпадък на 7 януари тази година, като продължение на уебинара и с напомняне за купищата боклук, които все още плуват в река Искър край Своге, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова, за да говорим за нещо, което сякаш ни залива – боклукът. След последната акция на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България от по-рано днес, вече и буквално. Припомняме, че тази сутрин активисти на двете организации заявиха искането си за изграждане на депозитна система за пластмасови бутилки със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите.

„Горенето не е рециклиране. Ползва се думата „оползотворяване“, за да може внасянето му да влезе в законовата рамка. Под рециклиране се има предвид конкретни заводи, които най-вече от пластмаса произвеждат материали, които отново могат да се използват за производство. Например гранули – знам, че това се случва в България. Там също има проблем, защото има много малък контрол на самите предприятия. Получаваме сигнали, че има замърсяване на води, замърсяване на териториите около инсталациите с пластмаса. Това, че има по-малко контрол и по-малко санкции може би прави България една наистина по-евтина дестинация за доста отдалечени страни като Нидерландия например. Явно е доста по-изгодно да внасят отпадъци тук, дори за рециклиране“, коментира Заричинова.

За въпроса дали евтиният процес е основната причина за внасяне на отпадък у нас, тя отговори: „Да, със сигурност ние предлагаме изгодни цени. Това стана ясно и в уебинара „(Не)законната търговия с отпадъци в Европа“. В презентацията си разследващият журналист Антонио Перголици от Италия също каза, че дестинацията България е изгодна и още, че по-малкият контрол е по-удобен за търговията“.

„При внасянето контролът е само на хартия. За щастие виждаме напредък в последно време, след като станаха всички скандали с нерегламентирания внос и с вноса на отпадъци, които не са годни за рециклиране и съответно ще бъдат изгорени. Виждам някакви действия от страна на институциите и на контролните органи. Тези действия обаче трябва да са много повече и много по-дългосрочни“, допълни тя.

Мерките, която от „За Земята“ предлагат са прости – проверки: „Проверки на място и проверки на самото съдържание на отпадъците, а не само на документи. Това се случи и в Румъния преди няколко години. Там започнаха проверки на самите отпадъци. Установи се, че отпадъци, които са именувани като битови, неопасни, всъщност съдържат в себе си скрити токсични медицински отпадъци“.

Самите регистри какъв вид отпадък се внася у нас не са публични, каза Заричинова, това е и причината да не е ясно какво точно се внася. „Знае се, че се внася текстил. Част от него отива в магазините за втора употреба, но друг част е отпадък. Не мога да бъда конкретна като количества, защото нямам точните данни“, каза тя.

България както внася, така и изнася отпадък. „Ние например изнасяме пестициди. Имаше програма за тяхното събиране в цяла България и изнасянето им за обезвреждане в страни, които имат специализирани инсталации. Доста скандално беше, когато през март месец в Закона за извънредното положение се въведе това, че могат да се изгарят пестициди без обществена поръчка на територията на България. Едно вмъкване, което нямаше нищо общо с пандемията. Имаше желание тези пестициди да се горят в България, където изобщо няма подходящи инсталации за това. Няма също и контрол. Щеше да е изключително опасно да се случи това изгаряне, но за щастие не се случи – поне така твърдят от регионалните институции“, коментира Заричинова.

Относно вредите от самото горене, тя каза: „Това са емисии във въздуха, замърсяване на почва, вода, отделяне на замърсители като диоксините, от които няма безопасно количество за човешкия организъм. Това са вещества, които няма как да бъдат пречистени с филтри на 100%. При опасните отпадъци е важно да е изключително висока температурата на горене, за да бъдат обезвредени. Става въпрос за едни наистина високи технологии, с които България не разполага и това води до замърсяване“.

Държавата ни обаче освен да внася и изнася отпадък, трябва да се справя още с боклука, който произвеждаме и остава у нас. Именно едно такова голямо „домашно“ количество отпадъци се струпа край ВЕЦ „Своге“, а разчистването му все още тече. На въпроса как биха могли да се предотвратят такива събития – не конкретно, а в цялост, Заричинова отговори: „Определено можеше и трябваше да се предотврати този случай. Това е един проблем, който е не само в река Искър, а съществува в много реки – имам предвид натрупване на пластмасови отпадъци. Това, което видяхме сега конкретно е едно огромно количество пластмасови бутилки. Ако беше въведена депозитна система – да се връщат пластмасовите бутилки срещу определена стойност, съм сигурна, че речните корита щяха да бъдат много по-чисти“.

„Това е доказано в много държави, в които депозитните системи са въведени и водят до над 90% събираемост на бутилките. След това тези бутилки отиват за рециклиране или за повторна употреба. Това е една стъпка, която отдавна настояваме да се случи, но още не се е случила. Всякакви превенции на използване на пластмаса за еднократна употреба, всякакви информационни кампании биха били полезни и биха намалили такива екологични катастрофи“, коментира още тя.

„Да не говорим, че в малките населени места дори няма удобно сметосъбиране. Не говорим за разделно събиране, а за общи контейнери – в някои села те липсват. Това е абсолютно недопустимо. Има много какво да се работи в тази посока. Има и много добри примери от други страни, но и в България. Веднага се сещам за Община Габрово, където от години работят за по-добро разделно събиране. Има събиране на хранителни отпадъци, има информационни кампании – било то по спирките на градския транспорт, било то с листовки, когато гражданите плащат „такса смет“. Има и креативни кампании, свързани с театър, с артистични инсталации по улиците – неща, които привличат хората към по-малко отпадъци. Сещам се и за кампанията „Писмо в бутилка“. Тогава бяха сложени писмени послания в няколко десетки бутилки, които после достигнаха до сепариращата инсталация и така се доказа, че има разделно събиране, което работи“, каза още тя.

„Увеличавайки доверието на гражданите в една система, ти определено я подобряваш. Става въпрос за една дългогодишна кампания с мотивирани хора. А пък за съжаление в общини като най-голямата – Столична, е точно обратното. Има една стена, много малко комуникация, вкарване на вина у хората, че те са виновни за всичко и доста малко информация, която може да бъде полезна – например за събиране на опасните отпадъци, на електроуредите, на растителни отпадъци. Всичко това е разпръснато по различни сайтове и много трудно достига до гражданите. Нашето наблюдение е, че хората не знаят, че дори има такива системи за разделно събиране“, каза Данита Заричинова от сдружение „За Земята“ в края на разговора ни.