За достъпа до питейна вода, бутилираната вода и ефектите от пластмасата - Данита Заричинова от "За Земята" пред ФАКТИ

Докато в момента погледите са насочени към качеството на въздуха, който дишаме у нас, би било разумно да използваме повишената чувствителност към екологични теми, за да говорим и за други проблеми от подобно естество. В конкретния случай за друга, също както въздуха, нужда от първа необходимост на човешкия организъм и дейност – водата, и влиянието на бутилираната вода върху социалните неравенства, върху организмите и околната среда.

През последните дни се заговори за „войни за вода“, за плашещи сценарии, в които само най-богатите хора имат достъп до чиста питейна вода. И докато повод за това говорене сега е стартирането на търговия с фючърси на вода на стоковата борса, сценариите, в които масово човечеството няма достъп до чиста питейна вода далеч не се раждат вчера.

Дори и сега в някои части на света сякаш чистата питейна чешмяна вода е заместена от бутилирана вода, която макар и признато дори от критиците да се явява заместител по време на краткотрайни извънредни ситуации, експертите смятат, че по-скоро задълбочава проблемите на достъпа до чиста питейна вода, отколкото ги решава.

Какъв продукт всъщност произвеждат компаниите за бутилирана вода, какво се случва с пластмасовите бутилки в природата, как човешкият организъм се влияе от пластмасата, кои са правилните стратегии за рециклиране и има ли повод за притеснение относно достъпа до вода – за да говорим по тези теми, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружение „За Земята“. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-жо Заричинова, преди да говорим за вредите от бутилираната вода, нека да уточним какво точно произвеждат компаниите, които бутилират вода, защото е ясно, че те не произвеждат вода?

- С едно изречение бих казала, че те произвеждат пластмаса. Точно това се случва и в България има един дългогодишен маркетинг за това да се купува бутилирана вода, докато всъщност ние имаме изключителното предимство да можем да пием качествена питейна вода от чешмата.

Разбира се, има проблеми със стари тръби по водоснабдителната мрежа, но една филтърна кана върши чудесна работа. Преди няколко години бяхме изчислявали, че около 900 пъти по-скъпо е да купуваш бутилирана вода, отколкото да пиеш вода от чешмата. Има и страшно много чешми из цяла България, от които забелязвам, че хората си наливат вода.

Сещам за за една много интересна случка. През януари пътувахме с немски журналисти към Перник, точно когато актуална беше темата с водната криза там. Те видяха в ЖК „Княжево“ опашка от хора, които си наливат вода и казаха: „О, това заради кризата ли е?“, и аз им отговорих: „Не, това е най-обичайното нещо за хората – да си налеят хубава вода от чешмата“, което явно в Германия не се случва.

- Наскоро излезе докладът на „Break Free From Plastic“ за най-големите замърсители с пластмаса – за трета поредна година, според докладът, това са „Пепси“, „Кока-Кола“ и „Нестле“, който е един от големите производители именно на бутилирана вода в САЩ– как ще коментирате това?

- Да, точно така – те слагат ръка на изключително много извори. Всъщност в някои части на планетата хората нямат достъп до водата, до която би трябвало да имат достъп като население, защото тази вода е частна собственост точно на корпорации като „Нестле“.

- Как компаниите получават достъп до водни източници?

- Доколкото зная, просто водата се купува. Сега излезе и една статия, че водата се е появила на фондовата борса – продава се там, което е много стряскащо.

- С което се заговори и за евентуални пречки пред достъпа до питейна вода.

- Да, това е наистина нарушаване на едно изконно човешко право, бих казала – достъпа до вода. Надявам се да не се стигне до този момент.

- Заместител на бутилираната вода, разбира се, е чешмяната вода – като по-скоро важи обратното, но защо е важно да се премине към заместители на пластмасовите бутилки – алуминиеви, стъклени бутилки и т.н.?

- Пластмасовите бутилки са един от най-големите замърсители – виждаме ги навсякъде, когато правим почиствания, когато просто се движим по пътя, във водни басейни. В същото време за Европейския съюз пластмасовите бутилки няма да бъдат забранени през следващата година, както някои други пластмасови изделия за еднократна употреба. Наистина е изключително важно всеки да намали консумацията в пластмасови бутилки, най-добре да я спре изцяло. Аз например от години не си купувам пластмасови шишета за вода, а използвам мое шише за многократна употреба. Намерила съм най-добрия вариант – метал, но има всякакви варианти и всеки може да прецени. Пазарът вече предлага много варианти и като големина. По този начин, освен че помагаме на околната среда, помагаме и на собственото си здраве. Със сигурност не е добре да се налива топла, гореща вода във пластмаса, а при минералната вода се случва точно по този начин.

- Защото при нагряване пластмасата отделят токсични вещества, нали така?

- Да, точно така. Отделно пък, ние не знаем кога е налята водата, тя се транспортира до магазини, в магазините стои напечена от слънцето или пък до радиатор, климатик. Всичко това неминуемо води до изпускане на вредни за тялото вещества.

Преди няколко месеца направихме едно изследване именно с „Break Free From Plastic“ – това европейски движение. Изследвахме тела на много известни личности, включително 10 известни души от България, за това дали имат наличие на фталати и други вредни вещества, които се отделят от пластмасата точно от пластмасови контейнери за храна и напитки. Излязоха резултатите и за съжаление във всички тела се намират такива вещества.

В България сме на поредното първо отрицателно място – най-много са намерени в телата на българските участници. Изследвани са за 28 съединения - 17 фталатни метаболита и 11 фенола. В сравнение с останалите държави, българските проби показват най-високи стойности на двете най-често срещани съединения: моноетил флатат – с два пъти повече от средното за всички тествани, и метилпарабен - с над 1,5 пъти повече от средното за всички тествани.

- Какви вреди могат да причинят тези вещества на организмите ни?

- Всички системи се влияят от тях – и храносмилателната, и половата, хормоналната. Зависи, разбира се, от концентрацията. Телата ни би трябвало да могат да изчистват тези съединения, но ако всеки ден се храним и пием течности в пластмасови контейнери за еднократна употреба, това неминуемо ще доведе до натрупване.

- Вие споменахте в началото на разговора маркетинговите стратегии за купуване на бутилирана вода, какво имате предвид?

- В България сме залети от страшно много реклами, от известни личности, които се включват в тези реклами, пият вода. Красиви хора, които имат страхотна кожа и обясняват, че това е защото пият много вода. В последните няколко десетилетия страшно много се внушава на хората, че трябва да се пие минерална вода от пластмасови бутилки. Говорим и за пиене на минерална вода, което също не е най-добрият вариант за всекидневна употреба на вода. Не съм експерт със сигурност по тази тема, но зная, че не е добре да пием само и единствено минерална вода.

Интересно беше, че преди време получих като жител на София имейл от фирмата, която поддържа водоснабдителната мрежа. Аз получих такъв имейл, вероятно и всички останали ползватели. Там пишеше: ние нямаме опаковката, на която да направим реклама на нашата вода и затова ви изпращаме информация какво съдържа чешмяната вода в София, като всъщност съдържа полезни вещества. Това много ми хареса като един контрапункт на цялостната рекламна стратегия на бутилиращите компании.

- До какво би могла да доведе липсата на чиста питейна вода ?

- Говори се вече за това, че може да се стига до военни конфликти заради липса на вода, че това, което се случваше преди с нефта, сега може да премине към борба за питейна вода, за сладка вода. Не трябва да се заблуждаваме, че водата е един неизчерпаем ресурс. Много голяма част от този ресурс от сладка питейна вода всъщност сме изчерпали. Океаните са налични, но солената вода много трудно се преработва, за да бъде питейна. Индустрията също хаби страшно много вода.

Спомням си едно изследване на „Greenpeace“ преди няколко години, от което стана ясно, че енергетиката използва около 70% от питейната вода на България. Говоря най-вече за старите въглищни централи, в които всеки ден се използва изключително голямо количество вода за охлаждане, което за мен е абсолютно нелепо. Виждаме какво се случва по целия свят с водата – все повече намалява количеството ѝ, а ние хабим вода за енергетика, която би трябвало отдавна да е преминала прехода към възобновяеми източници, които не използват вода за производство на енергия.

- Каква част от пластмасовите бутилки у нас се рециклират?

- Мисля, че за последните години става дума за около 10%, което е изключително малко. В новата Директива на ЕС за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда е казано, че до 2029 година трябва да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки. Ние сме толкова назад в това. Единственото решение да могат да се събират разделно наистина качествено и в по-голям процент е т. нар. депозитна система.

Виждаме такива депозитни системи в много други държави. Там в супермаркетите и на много други места можеш да върнеш пластмасовата бутилка срещу определена стойност, касова бележка или някакъв бонус. Чела съм данните за Белгия например – те вече са постигнали 90% събираемост на бутилките заради тази система. В България все още я няма. Ние настояваме от години това да се случи, но, разбира се, различни бизнес лобита се опитват да спрат това развитие. Надявам, се все пак да се случи и в България, защото трябва да се случи.

- Тази депозитна система е както например връщането на бирени бутилки, нали така?

- Да, точно така. Като има варианти някои бутилки да могат директно да се преизползват, да се преналива в тях. Това зависи от вида пластмаса, от който са направени. Другите пък могат да отиват за рециклиране. Наистина пластмасовите бутилки могат да бъдат рециклирани. Правилният израз за това обаче по-скоро е “downcycling” – на английски, на български нямаме такъв израз. Има се предвид, че от едни пластмасови бутилки не се произвеждат нови пластмасови бутилки, а се произвежда по-нискокачествена пластмаса, но все пак е нещо.

- В световен план по какъв начин замърсяват самите бутилки?

- Пластмасовото замърсяване влияе върху водните източници, влияе върху живота на другите организми на планетата. За съжаление вече виждаме птици, в чиито гнезда има пластмаса, включително бутилки. Голяма част от пластмасата, която не се рециклира отива за изгаряне, което е още една изключително вредна практика, която влияе и на качеството на въздуха, и на почвите, а накрая и на човешките тела. Всяка една стъпка, свързана с пластмасата – от производството до изхвърлянето, причинява много проблеми и много замърсяване. Бутилките, като едни от най-използваните пластмасови изделия, влияят по същия начин.