“Формирането на ново управление не е само държавен интерес, а е и в личен интерес на президента”.
Това каза пред ФАКТИ политологът Калоян Велчев. Свързахме се с него, за да говорим за ролята на президента Румен Радев във формирането на ново държавно управление през следващите няколко седмици. Целия разговор четете в следващите редове:
- Г-н Велчев, според Вас кое е правилно - да се сформира правителство или да има предсрочни избори?
- От гледна точка на нормалното функциониране на държавата, най-добре е максимално бързо да се сформира работещо правителство, за да може да се приключи периодът на неизвестност и да е ясно кой носи политическа отговорност за управлението на страната. Ако все пак новото Народно събрание не успее да излъчи кабинет, то за щастие конституцията е предвидила механизъм за предотвратяване на политическа криза и това е институтът на служебния кабинет.
- Президентът Радев се надява на “стабилно редовно правителство” - според Вас такова правителство възможно ли е?
- Мини епохата на стабилност изглежда приключи и бъдещото правителство трудно ще разчита на монолитно мнозинство, което да му гарантира спокойно управление. Това не е задължително лошо, защото по този начин властта няма да се свръхконцентрира в една личност, а и парламентът може отново да се превърне в нещо повече от „гумен печат“, както го наричаха някои политици. По-важното в изказването на Радев е, че по същество той заявява, че не иска нови предсрочни избори. През следващите седмици обаче, в процеса на договаряне на кабинет, ролята на президента ще бъде от ключово значение и ще видим как Радев ще изиграе картите си.
- А каква ще бъде ролята на президента в следващите няколко дни?
- Вчера Радев направи първия си ход, издавайки указ за свикване на Народното събрание в четвъртък, тоест в първия възможен момент. Следващите дни президентът би следвало да отстъпи инициативата на политическите партии, които трябва да изберат председател на парламента. Президентът заяви, че след това ще проведе консултации с парламентарните групи преди да пристъпи към процедурата по връчване на мандати, което е положителен знак, защото ще се даде повече време на партиите да влязат в преговори по същество, а и ще даде възможност на президента да формира работещо мнозинство около своята фигура и по този начин да придобие по-голяма възможност за въздействие върху политиките на евентуално бъдещо правителство.
- Ясно е, че Радев ще връчва мандатите - това може ли да се превърне в политическо действие отвъд процедурното?
- В най-новата ни история обикновено процедурата по връчване на мандатите е формализирана, защото най-голямата партия в парламента успява да реализира първия мандат за съставяне на правителство. Самият Радев вече има подобен опит, когато през 2017 година даде мандата на ГЕРБ и те формираха мнозинство с патриотите. Сегашната ситуация обаче изглежда доста по-сложна и почти сигурно първият мандатоносител - ГЕРБ, няма да успее да създаде кабинет. В такава сложна ситуация, ролята на президента придобива много по-сериозно значение и Радев ще има инструменти да влияе пряко върху изхода от преговорите и тук в ролята му на държавен глава би следвало той да съдейства за формиране на ново управление.
- Самият Радев би ли могъл да извлече дивиденти от евентуални развития на ситуацията?
- Формирането на ново управление не е само държавен интерес, а е и в личен интерес на президента. Това е така, защото към момента единствената реална възможност за правителство изглежда на база на анти-ГЕРБ коалиция, а целият политически имидж на Радев може да се опише като един от най-яростните опозиционери на управлението на Борисов. Евентуалното формиране на подобно правителство ще събере противниците на ГЕРБ в един лагер и те най-вероятно ще подкрепят активно Радев за втори мандат, което ще му гарантира много силна стартова позиция за президентските избори. Обратното - ако правителство в крайна сметка нямаме, това ще е пропилян шанс за промяна, защото нови избори носят много неизвестни, но най-вероятно резултатите на партиите на протеста няма да са така добри. Още повече, че Радев ще трябва да поеме цялата отговорност за държавата, съставяйки служебно правителство като по този начин неговата роля в политическия ни живот тотално ще се промени. Вместо да бъде критик на управлението, той ще трябва да отговаря на критиките към своето управление в хода на президентската кампания.
- Според Вас в политическа криза ли сме?
- В момента нямаме никакви основания да твърдим, че сме в политическа криза. Винаги след и по време на избори има период на безвремие между смяната на старото и установяването на ново управление.
- А има ли риск от такава?
- Намираме се в странна ситуация, в която имаме натрупана голяма обществена енергия, очакваща промяна, самото усещане за промяна сякаш витае във въздуха, но пък промяната още не е дошла. Подобна ситуация крие рискове, а към цялата картина можем да добавим опасността от един дълъг изборен цикъл на президентски избори заедно с предсрочни парламентарни, ако този парламент не произведе нищо и потенциалното отваряне на един голям властови вакуум. Така че риск има, но към момента той ми се струва силно преувеличен.
- До какво мислите биха довели едни нови избори?
- На първо време ще доведат до отдръпване на много от избирателите. Изненадите на изборите от 4 април бяха активното гласуване извън страната - около 150 хиляди гласа, както и многото млади хора, излезли да дадат гласа си, които са поне 100 хиляди души повече спрямо предходните избори. Тези групи трудно ще се мобилизат в такъв мащаб и за толкова кратко време отново, особено при положение, че гласуването в чужбина не беше много добре организирано. При по-ниска активност повече тежест ще имат твърдите ядра на партиите, както и контролираният вот. Това следва да повиши резултатът на големите партии и да намали този на партиите на протеста, което в крайна сметка да доведе до възпроизвеждане на досегашното управление.
- Смятате ли, че протестите могат да се подновят?
- Протестите на практика не са спирали, но се надявам политиците да намерят път към нормализация на политическия процес, който да успокои хората и да не се налага те да излизат по улиците, за да напомнят за себе си.