Какво цели руският президент Путин, като изпраща войски по границата с Украйна? Сегашната ескалация на напрежение в региона и възможните ѝ последици коментира Сюзън Стюърт от фондация "Наука и политика".
Канцлерката на Германия Ангела Меркел и президентът на САЩ Джо Байдън призоваха Русия да изтегли войските си, концентрирани по границата с Украйна. В интервю за обществено-правната мрежа ARD експертката по Русия Сюзън Стюърт коментира случващото се между Русия и Украйна. Стюърт ръководи изследователската група "Източна Европа и Евразия" в германската фондация "Наука и политика", мозъчния тръст на германското правителство.
Русия прехвърли допълнителни войски край границата с Украйна, но твърди, че това са рутинни маневри. Убедително ли е това обяснение?
Сюзън Стюърт: Не е убедително. На 23 март Русия приключи едно военно учение, но войските останаха. Освен всичко друго, става дума за относително големи подразделения, които отчасти са докарани от други военни региони – а това е необичайно. Войските са разположени не само край границата на окупираните украински територии – военни части бяха изпратени и на Крим, военни кораби в Черно и в Каспийско море. Става дума за нещо повече от рутинни маневри.
Руското правителство обвинява Украйна, че подклажда конфликта в Донбас, тъй че Русия трябвало да защити интересите на своите граждани там. Има ли основание за такива обвинения?
Сюзън Стюърт: За мен това е дезинформация. Всъщност през последните месеци украинското правителство на няколко пъти предлага да се върви напред в рамките на Споразумението от Минск и Нормандийския формат. В Източна Украйна не се наблюдава никаква военна ескалация от страна на украинските власти. В същото време само през миналата година Русия раздаде 400 000 руски паспорта в Донбас и по този начин изкуствено създаде там население от руски граждани. Сега то може да се използва като претекст и аргумент за интервенция: „Пазим нашите хора“.
Възможно ли е Русия да подготвя военна интервенция?
Сюзън Стюърт: Напълно е възможно. Все още не знаем какви са истинските намерения на Русия, тъй че не бива да изключваме този вариант. И все пак, според мен, той не е най-вероятният. Но има и друго възможно обяснение: Русия използва движението на своите войски, за да прикрие прехвърлянето на войници и въоръжение в Източна Украйна, чрез които да подпомогне сепаратистите.
Ако концентрацията на войски цели да окаже натиск върху Украйна: Каква би била целта?
Сюзън Стюърт: Предполагам, че натискът трябва да накара украинския президент Володимир Зеленски активно да търси напредък в рамките на процеса от Минск – специално по отношение на извънредния статут на окупираните области и на провеждането на избори. Последното примирие продължи няколко месеца, а Русия може би е очаквала, че през тях ще има някакво политическо раздвижване. Предполагам също, че руското правителство е раздразнено от Зеленски, който е непреклонен. Той наложи санкции срещу олигарси, много близки до руския президент Владимир Путин. И Русия може би го притиска да отмени тези санкции.
А дали Москва не подава по този начин и сигнал към Германия и Франция, които играят важна роля в Нормандийския формат и процеса от Минск?
Сюзън Стюърт: Русия открай време очаква, че Германия и Франция ще окажат натиск върху Украйна. Тази сметка на Кремъл понякога дори излиза. Днес обаче Германия и Франция съумяват доста по-ясно да оценят действията на Русия, включително и придвижването на военните части. Независимо от това Кремъл може би и в момента очаква, че Берлин и Париж ще въздействат на Киев.
Президентът на САЩ направи необичайно драстично изказване по адрес на Путин веднага след встъпването си в длъжност, наричайки го „убиец“. Като човек, който наблюдава и личността на Владимир Путин, мислите ли, че това изказване на Байдън играе някаква роля за случващото се?
Сюзън Стюърт: Не бих обяснила действията на Путин само като реакция на казаното от Байдън. Москва е наясно, че новата администрация във Вашингтон още не е изработила окончателно своя курс, но вече се очертава твърда позиция към Русия. Може би това играе определена роля. Но в действията на Путин може би има и емоционален компонент. Той все повече се затваря, изолира се както от населението, така и от една част от руския елит - и вече се опира единствено на тесен кръг хора, произхождащи главно от тайните служби. В тези условия е възможно да се поддаде на емоции по отношение на Байдън.
Ако се стигне да по-сериозна конфронтация в Източна Украйна, скрита или напълно открита: Какво вътрешно-политическо отражение би оказала тя в Русия?
Сюзън Стюърт: Малко са благонадеждните и независими проучвания на общественото мнение, но по всичко личи, че един военен сблъсък би бил непопулярен в Русия. Населението вече е уморено от външно-политически авантюри. Анексирането на Крим се оказа голям вътрешно-политически успех за Путин, но намесата в Сирия – не. Хората в Русия днес повече се интересуват от икономическото и от социалното си положение, това им е грижата. А освен това много руснаци смятат украинците за братски народ.