На 21 април премиерът в оставка Борисов ще говори пред НС - нещо, което не се е случвало от година. Очаква се в сряда той да представи Националния план за възстановяване и устойчивост. А в него става дума за много пари.
Премиерът Борисов иска да ни убеди, че той е началото и краят на държавата. По своя воля разпуска Националния оперативен щаб за борба срещу Ковид-19. И пак по своя воля го свиква отново. По негово разпореждане миналото лято започнаха да се изплащат по 50 лева на пенсионерите и пак по негова заповед те са само до април - месецът, в който се състояха парламентарните избори. Вярно, че през септември м.г. Борисов обеща, че петдесетолевките ще са до края на пандемията, а после ще има индексация на пенсиите, но премиерът не държи на думата си. Пак през април ще се изплащат еднократните помощи за храна от 120 лева за близо 400 000 пенсионери. До края на април са гарантирани и онези 1000 лева, обещани на медиците на първа линия в битката срещу Ковид-19 - защото дотогава е в сила извънредната епидемична обстановка, а парите се дават само при това условие.
Пак до края на април властта трябва да внесе в Европейската комисия (ЕК) Националния план за възстановяване и устойчивост (като останалите страни-членки). Това са проекти, съчетани с реформи, срещу които България има достъп до близо 6.217 млрд. евро грантове и 4.549 млрд. евро заеми - основните стълбове са Зелената сделка и дигитализацията. На тези средства и други около 18 милиарда евро по многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. се възлагат надежди за модернизация на икономиката и намаляване на неравенството в най-бедната страна в ЕС. По bTV бившият министър на финансите и бизнесмен Милен Велчев коментира, че е важно как ще построим българската икономика оттук нататък, за да расте по-бързо и да постигне дългосрочна конкурентоспособност.
"Да седнат и да работят" - така Борисов, яден на новото мнозинство в 45-ото НС, коментира това, че го викат да представи плана. "Ако искат - да го приемат, да го надградят, ако искат да правят нов", каза той по-рано.
Замисълът на ГЕРБ
Кабинетът работи по плана от миналата есен - първият вариант бе качен в Портала за обществени консултации на 30 октомври 2020, но не и последната трета версия. На 6 ноември м.г. първият проект е изпратен в Европейската комисия (EК) за предварителни консултации, вторият - на 1 февруари 2021. Управляващите обаче умишлено забавиха внасянето му в парламента, а това е задължително условие преди да бъде представен пред ЕК до 30 април. Направиха го едва на 16 април - когато в Народното събрание обсъждаха да задължат правителството да го направи. Замисълът на ГЕРБ беше, че ако има четвърти кабинет на Борисов, планът така и така ще мине, ако няма - ще принудят следващите да играят по тяхната свирка, като не им оставят време за съществени промени.
Според експерти, с които Дойче Веле разговаря, след 1 февруари по плана са направени промени в няколко области. Една от тях е целева подкрепа за развитието на малките и средни предприятия чрез ресурсите на три фонда "Технологична модернизация", "Зелен преход" и "Дигитализация". За изграждане на основни цифрови умения в работната сила са предвидени 192 млн. лева.
Преструктурирана е частта на плана за подкрепата за преход към нисковъглеродна икономика - отделен е ресурс от 300 милиона лева за нови енергийни проекти за чисто производство на енергия и създаване на условия за водородна икономика. Включен е мащабен проект за изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, подпомагане на производителите на енергия от възобновяеми източници и др. В подкрепа на проектите има и конкретни реформи.
След като е включена и "устойчивата градска мобилност", са предвидени почти 500 млн. лева за проекти в тази сфера. Заедно с частните инвестиции, които се очаква да бъдат мобилизирани, сумата може да достигне 900 милиона лева. По настояване на ЕК е включена и "пътна безопасност", като са заделени 12 млн. лева. Предвидено е изграждане на национален регистър за превенция и проследяване на онкологични заболявания за 4 милиона лева, включена е и цифровизацията на строителния сектор.
Двигател за икономиката или нови порции?
Татяна Дончева ("Изправи се! Мутри вън!"), заместник-председател на парламента, се усъмни по БНР в способността на Борисов да представи "членоразделно" плана. Самият Борисов пък обяви, че го викат в парламента не заради плана, а като на Народен съд. Всъщност премиерът би трябвало да го представи и без "призовка" - България не е притегателен център за инвеститори и планът е спасителният пояс за икономиката и обществото.
В свой анализ експерти на Института за пазарна икономика (ИПИ) допускат, че най-вероятната хипотеза е "ново правителство да изготви бързо ограничени корекции". Възможен е и друг вариант - кабинетът в оставка внася документа, а следващо правителство преговаря за корекции и съгласуване с ЕК. Такава опция е вероятна предвид изявления от представители на ЕК, че някои страни ще се забавят няколко седмици след крайния срок 30 април и това не би довело до сериозни последици.
От ИПИ констатират, че в плана реформите като че ли са останали встрани, някои от тях са описани съвсем общо - например "ще се приеме нов закон". Според анализа "консенсусът около преработването и одобряването на плана ще се превърне и в тест за възможността за ново управление". Наред с това обаче политическите сили ще трябва да се съобразят и с индивидуалните препоръки за Европейския семестър за 2020 година. Тези към България включват да мобилизира достатъчно ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано географско разпределение на здравните работници; ефективно функциониране на рамката за несъстоятелност; ефективен надзор и прилагане на рамката за борба срещу изпирането на пари и др.
Но всъщност най-важното е този път да няма кой да разпределя порциите.