Турция беше първата страна, която ратифицира Истанбулската конвенция. Президентът Ердоган обаче реши да оттегли страната от споразумението с аргумента, че то не отговаря на традиционните ценности на страната. Същевременно Турция е страна, в която се извършват огромен брой насилия над жени, включително и най-брутални убийства. В повечето случаи насилниците остават ненаказани от правосъдието. Според организацията „Ще спрем убийствата на жени“, само през 2020 година в страната са били регистрирани 300 убийства на жени. А 171 смъртни случая, включително и предполагаеми самоубийства, са били категоризирани като „съмнителни“.
Ето какво казва известната писателка Асли Ердоган за положението на жените в Турция. Нейно интервю беше публикувано във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“:
„Сигурна съм, че много мъже възприемат излизането от Конвенцията като победа. Този факт оправдава насилията, които те вършат. Наскоро в турските социални медии имаше една кампания "12 април - ден за изнасилвания". Някаква групичка от 17-годишни момчета призоваваше на този ден да се изнасилват жени. После пред полицията казаха, че просто искали да се прочуят. Това говори много за Турция. Доста мъже не смятат жената за човешко същество, а по-скоро за някакъв предмет, който могат да разрушат. И защо ли да се чудим? Режимът на Ердоган прилага непропорционално насилие в опита си да контролира обществото. А така обществото стига до извода, че насилието е единственият начин да упражняваш контрол. И че силният има право да доминира. В резултат - все повече насилия срещу жени, деца, че и срещу животни.“
Каква е турската ценностна система?
Турската писателка уточнява, че Ердоган обмислял някаква негова си „Анкарска конвенция“, която да отговаряла на „турската ценностна система“: „Той и неговите привърженици имат собствен възглед за това каква трябва да бъде една жена. Но много жени не са такива, така че той се опитва да ги притисне до стената и да ги пречупи. Жената трябвало да бъде съпруга и майка. Да, нека има някакво образование, нека ходи да работи, защото нали в Турция имаме икономическа криза. Най-важното обаче било тя да остане обвързана със семейството - само така жената имало право на съществуване. Истанбулската конвенция заплашва тази концепция, защото изисква от държавата да пази всяка жена от насилие - независимо дали е омъжена или не. Според мен, това изискване страшно дразни Ердоган. За него положително е въпрос на чест да напусне конвенцията. В декларацията се казва, че конвенцията легализирала хомосексуалността и подронвала традиционните семейни ценности в Турция. Това е една от любимите му формулировки. Но аз се питам: Какви ли ще са тези ценности? Защото в Турция „семейство“ означава само едно: думата има мъжът. То е един от главните източници на потисничество и насилие. Правителството обаче иска да запази точно тази концепция.“
Репортерката на германския вестник Карен Крюгер припомня, че други държави като Полша, България, Унгария и Чехия също поставят под въпрос Истанбулската конвенция. В отговор Асли Ердоган казва:
„Навсякъде, където на власт са популисти или крайнодесни партии, чиято идеология поставя властта на мъжа в центъра, правата на жените са се превърнали в бойно поле. Тези хора искат сами да определят какво означава това да си жена и какво е семейството.“
"ЕС вече не се интересува от човешките права в Турция"
По същата тема пред берлинския „Тагесцайтунг“ говори художничката-авангардистка Хале Тенгер. Тя припомня, че Турция открай време се задушава в прегръдката на една доминирана от мъжете култура, която защитават десните партии:
„Когато наскоро беше съобщено, че Турция напуска Истанбулската конвенция, изричното обяснение гласеше: „Ние ще се справяме така, както смятаме за правилно. Ще подпишем само такова споразумение, каквото искаме, и ще се оттеглим от него, когато си искаме.“ Неслучайно някой хора вече говорят за фашизъм.“
В края на интервюто Хале Тенгер отправя критики и срещу Европа: „Ако ЕС не се беше толкова подплашил от притока на мигранти към Европа, сега нямаше да се окаже под такъв натиск. Нямаше да се бои да реагира критично на онова, което се случва в последно време в Турция. Честно казано, от тукашната си гледна точка аз смятам, че ЕС вече не се интересува от демокрацията и човешките права в Турция. Смятам обаче, че тази дипломация ще има тежки отрицателни последствия и за самия ЕС.“