Коментар от Ясен Бояджиев:
13 май. Първият работен ден на новото служебно правителство. Първото му официално заседание. Първото му (обявено публично) решение: „Допълнителните 50 лева към пенсиите ще продължат да се изплащат поне до края на мандата на служебното правителство”.
Радостно, но и разочароващо
За някои (не само пенсионери) това решение е прозвучало много радостно. „Браво!”, са казали сигурно те, като са чули как „експерти от финансовото министерство са работили почти цяла нощ с министър Асен Василев, за да намерят пари за мярката (104 милиона лева на месец)”, която (по думите на министъра) била насочена към „най-ударените” от кризата хора. И накрая успели - въпреки че „финансовото състояние на държавата е изключително тежко”, а „българският бизнес е поставен в доста тежко състояние”.
Искрено казано обаче, първото решение на новото правителство е и малко разочароващо. По принцип съчувствам на пенсионерите и, разбира се, нямам нищо против да получават по някой и друг лев повече. Само че не по този начин. Да, пенсиите в България са обидно ниски. За това обаче си има обективни причини, сред които в никакъв случай не е предизвиканата от пандемията икономическа криза. Щом за подобни мерки така лесно се намират толкова много пари, това означава, че финансовото състояние на държавата и на бизнеса не е чак толкова тежко. Човек може да остане с впечатлението, че нещо пак ни баламосват. Защото тази мярка е пример за фалшива справедливост и от самото начало е лицемерно-популистка.
Как започна
Миналото лято правителството на Бойко Борисов започна отпускането на 50-те допълнителни лева към всяка пенсия със същите аргументи - „в подкрепа на най-уязвимите в условията на пандемията“. Всъщност обаче пенсионерите съвсем не спадаха към тази група от населението. Истината е, че тези 50 лева бяха част от неимоверните усилия на властта за потушаване на ефекта от започналите по онова време масови протести срещу нея. Бяха част от масираното раздаване на пари „на калпак” на групи хора, чиито доходи и трудова заетост ни най-малко не бяха пострадали в резултат от пандемията и въведените за нейното преодоляване ограничения.
Мярката отначало бе обявена като „еднократна”, само че протестите продължаваха и прилагането ѝ бе продължено. После пък на хоризонта започнаха да приближават парламентарните избори и 50-те лева за пенсионерите станаха естествена част от разгърналото се отдалече "купуване" на гласове. (То в края на краищата не помогна кой знае колко, но това е друга тема.)
Буквално повторение
Сега, след изборите, човек би могъл да си помисли, че вече е разумно да се сложи край на някогашната „еднократна” мярка. Защото тя изначално нямаше нищо общо с пандемията и предизвиканата от нея криза. Защото има други групи, които също се нуждаят от подкрепа („българският бизнес е поставен в доста тежко състояние”). И защото, в края на краищата, здравната криза отминава и стопанската активност вече се възстановява. А освен всичко това новото правителство започна дейността си с категоричната заявка за нов тип политика.
Вместо това обаче мярката си продължава със същата сила - „поне до края на мандата на служебното правителство”. А то, вместо да се разграничи от лицемерните аргументи на предшествениците си, ги повтаря дословно („най-ударените от кризата”). Да не би да остане по-назад и да не би някой да си помисли нещо такова: „Бойко ни ги даваше, а те дойдоха и веднага ни ги спряха”. При това зад популисткото надцакване очевидно стои същият предизборен мотив. Само дето сега мотивът е двоен, защото освен парламентарни този път предстоят и президентски избори.
„Отиващото си правителство изцеди хазната със спорни проекти и безразборни предизборни харчове”, каза миналата седмица президентът на републиката, който се е насочил към втори мандат. Назначеното от него служебно правителство обаче постъпва по същия начин. Мога да се обзаложа, че въпросните 50 лева за всеки пенсионер ще си останат завинаги - тепърва има да се прехвърлят от правителство на правителство, докато всички забравят откъде тръгна цялата работа. Веднъж дадени, такива неща трудно се спират. Популизмът е много заразен.