Проф. Румяна Коларова: Кабинетът „Янев“ е бойна група

„В служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, има твърде много военни и твърде малко жени. Това направи впечатление на всички анализатори“, заяви пред БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки.

Ако към това се добави фактът, че премиерът Стефан Янев е изключително близък на държавния глава и негов подчинен, който е част от администрацията му, става ясно, че Радев гледа на този кабинет като инструмент, с който пряко ще упражнява изпълнителна власт, подчерта политологът.

Имайки предвид задачите, които президентът е поставил пред служебния кабинет, той може да бъде разглеждан и като добре организирана бойна група.

„Радев изглежда е структурирал кабинета, следвайки принципите на военна тактика и организация и поне в основните ресори, които за него са приоритетни, ще действа по логиката на тази военна тактика и организация“, обясни проф. Коларова.

Държавният глава също така прави опит да привлече хора с политическа биография, които имат различна партийна идентичност.

Служебният кабинет със сигурност ще търси смяна на втория и третия административен ешелон. „При всяко служебно правителство се извършва смяна не само на политическите кабинети към министерствата, но и на областните управители. Изглежда тук тази смяна ще се осъществява в максимална степен и ще включва и множество други звена на изпълнителната власт“, посочи политическият анализатор.

Според нея тук е важно да се подчертае, че в различните министерства „степенна на изчистване“ на кадрите на ГЕРБ ще бъде различна и не винаги свързана с критериите за ефективност. Например, смяната в НАП става на фона на безспорния за всички експерти позитивен резултат – нарастване на данъчните приходи при намаляване на БВП.

„Ще бъде интересно да разберем в кои министерства ще се търси по-висока степен на приемственост и къде ще бъде търсена радикална промяна“, отбеляза проф. Коларова. „В служебния кабинет има хора, които са били министри или заместник-министри в правителствата на Борисов. Трябва да припомним, че заемането и на двата поста не става без неговото съгласие“,

По отношение на силовите структури е ясно, че МВР ще бъде в центъра на внимание на президента. „Важно е до каква степен ще бъдат спазвани принципите на демократичната смяна на властта“, добавя политологът. „Контролираният вот е реален проблем, но предстои да видим до колко няма да има „контролирано“ ограничаване на клиентелния вот. Русенският избирателен район ще е показателен пример, както и подкрепата за партията на Божков.

Важно е да се види до каква степен ще се гарантира приемственост в министерствата на външните работи, образованието и социалната политика.

„Ясно е, че има заявка външнополитическата позиция спрямо РС Македония да остане непроменена, но има и други много важни направления във външната политика. Отношението към Русия е едно от тях.“

„Образователната реформа, провеждана от министър Красимир Вълчев, е в много голяма степен одобрявана от проф. Николай Денков. Но трябва да видим докъде ще стигнат персоналните промени в МОН, защото тази система има много нива. До кое ниво ще стигне смяната на кадрите там. По аналогичен начин до какво ниво ще стигне смяната на кадрите в МТСП. Всички знаем, че министър Гълъб Донев беше част и от правителството Борисов 3.“ отбеляза проф. Коларова и добави, че за други министерства е пределно ясно, че там ситуацията ще бъде на открит конфликт с администрацията на статуквото.

Тя посочи, че ефектът от работата на служебното правителство трябва да се очаква след около месец, в средата на юни. В момента могат да се коментират само персоналните промени, с които то влиза.

Лозунгът „Да изчегъртаме ГЕРБ от властта“ е опит за радикализация, но дали той ще бъде подет от служебното правителство.

„За някои партии радикализацията е неизбежна. Но ефектът от нея е двустранен. От една страна се търси силна мобилизация на онези, които са възмутени и нетърпеливо очакват промените. Но по-меката периферия може да бъде стъписана от подобни радикални заявки и действия.“, заяви проф. Коларова.

Тя не изключва, че с подобен тип говорене може да се постигне ефектът от така наречените късни протести, което гарантира на ГЕРБ запазване позицията на първа политическа сила.

„Лозунгът „Да изчегъртаме ГЕРБ“ няма как да не се появи в предизборната кампания и едновременно с това, той няма как да не ерозира меката периферия на протестните партии“, подчерта политологът.

Проблем с легитимността на вота на предстоящите на 12 юли предсрочни избори може да има само, ако не може да бъде гарантирана добрата му организация.

„Ако направените промени в Изборния кодекс, заради вътрешната им противоречивост, породят хаос, тогава може да се постави под въпрос изборния резултат. А иначе всички чакаме решението на Конституционния съд“, каза още проф. Коларова.