След големи природни бедствия или избухването на военни конфликти хората се втурват да публикуват снимки и видеа в социалните медии. Особено често пускат снимки на свои близки, които били изчезнали, или пък скърбят по загинали хора.
В реалността на сегашния израелско-палестински конфликт оповестените числа сочат: загинали са 63 палестински деца, по данни на палестинското министерство за здравеопазването, а според УНИЦЕФ, в Израел има две убити деца. И тъкмо на този фон трябва да имаме предвид, че снимките с деца, които са жертви на конфликти, много често се използват с нечисти цели от хора, които просто търсят повече внимание и популярност или пък разпространяват фалшива информация.
Емоционален метод за изнудване
В последните кървави конфликти по света социалните мрежи бяха направо наводнени от текстове и снимки, които после се оказаха фалшиви. Особено често се използват снимки на деца, за които се твърди, че са били ранени или убити в конкретния конфликт - например войната в Сирия или сегашните сблъсъци между израелци и палестинци. Оказва се обаче, че голяма част от тези снимки са правени по съвсем различно време и на съвсем различно място. И че се използват, за да манипулират общественото мнение в подкрепа на една или друга кауза. В други случаи автентични снимки се полагат в различен контекст, за да подкрепят определени твърдения, а в трети се публикуват истински снимки с твърдението, че са били обработени с фотошоп.
Да вземем снимката на малкото момиченце Малек, което уж било убито при израелски въздушен удар срещу Газа. Тази снимка беше публикувана от редица потребители в различни социални мрежи, но една съвсем елементарна проверка, направена от Дойче Веле, показа, че на снимката всъщност е 5-годишната Софи от Русия. Въпросният кадър е бил публикуван от майката на детето в Инстаграм преди две години, а последните снимки на Софи в мрежите показват, че тя е жива и здрава и щастливо се разхожда с майка си в Зоологическата градина в Москва.
През последните дни из мрежите многократно се извъртя и снимка на момиченце, което плаче и прегръща ученическите си пособия. Потребителите, публикували снимката, твърдят, че тя показвала „размера на страданието“ в Газа. Да, в Газа хората страдат. И, да, снимката е от Газа. Само дето е направена през 2014 година от палестинския фотограф Фади Абдула. И оттогава насам се използва като илюстрация на израелско-палестинския конфликт всеки път, когато той отново се разгори. Нещо повече, същата снимка се е въртяла в социалните мрежи във връзка с нападенията срещу ученици в Кабул или пък с препратки към насилията в Идлиб, Сирия. Друга снимка, с която през последните дни се онагледяват страданията на хората в Газа, показва едно момченце сред жилищни развалини. И в този случай: да, момченцето е палестинче от Газа, а снимката не е манипулирана. Само дето е направена през 2014 година. И оттогава многократно се използва в социалните мрежи като илюстрация на… гражданската война в Сирия.
Фотоколажи и видеа
Напоследък все по-често се натъкваме и на обратното. Журналистическа проверка на ДВ показа, че в социалните мрежи се въртят много снимки или фотоколажи от Сирия, които уж илюстрират сегашните кръвопролития в Газа и в Израел. На една от тях се вижда момче, прегърнало своята сестричка-кърмаче - снимката е от 2014 година от Алепо. Друга пък, от 2015 година, показва ранено сирийско дете, което чака за медицинска помощ. И двете снимки се използват обаче, за да се онагледят страданията на палестинците в сегашния конфликт.
ДВ анализира и едно видео, според което палестинци, включително и деца, използвали грим, за да покажат пред репортерите фалшиви рани в резултат от израелските атаки. Видеото се оказа автентично, но е било заснето в съвсем друго време и в съвсем друг контекст: през 2017 година палестински гримьори работели по съвместен проект с френската хуманитарна организация „Doctors of he World“. От тогава насам това видео се върти със същите несправедливи обвинения, включително положено в контекста на Сирийската гражданска война. Както палестинци, така и израелци от много време насам използват снимки на деца като пропаганден инструмент. С възхода на социалните мрежи тези снимки вече се публикуват и споделят милиони пъти, но никой не си прави труда да провери тяхната автентичност. Така пороят от образи насажда предразсъдъци и омраза и често пъти дори разгаря насилията.
Автори: Тетяна Клуг, Рахел Клайн