Коментирайки инцидента с предполагаемото отравяне на критика на Кремъл Алексей Навални в Русия и принудителното приземяване на самолета на Ryanair в Беларус, Силви Кауфман пише в статия за френския вестник Le Monde, че Москва и Минск изпращат пределно ясен сигнал: Европа вече не може да бъде убежище за изгнаници. Подобно втвърдяване на позицията се е превърнало в предизвикателство за демокрациите, които вече не могат да се задоволят да отвръщат на удара с удар, твърди авторът, предаде агенция "Фокус".
Небето в източната част на Европа в никакъв случай не е спокойно. Не толкова отдавна главният политически противник на Владимир Путин се изви от болка и изпадна в кома на борда на самолет, летящ над Сибир. Той бе отровен с „Новичок“, а животът му спасен само благодарение на присъствието на духа на пилота, който взе решение за аварийно кацане в Омск, както и действията на лекарите. Алексей Навални се подложи на медицинско лечение в Германия, но реши да не остава в чужбина. Днес той е зад решетките в родината си, в Русия.
Сега вниманието на всички беше насочено към случая с млад опозиционер, който избра изгнанието, но се оказа мишена на преследване на властите на беларуския режим. Когато самолетът на Ryanair по направление Атина-Вилнюс бе във въздушното пространство на Беларус на 23 май, Роман Протасевич е обхванат от страх: двама или трима пътници, чиито лица му изглеждаха подозрителни при кацане, очевидно се оказаха от специалните служби. Те уредиха аварийно кацане на лайнера в Минск, придружен от МиГ-29. На следващия ден опозиционерът, с натъртвания по лицето, покрити с грим, механично прочете пред камерата „признания“, мрачната логика на които отдавна е добре позната на всички. Оттогава той е в затвора. Подобна е и съдбата на приятелката му София Сапега - руска студентка, която учи във Вилнюс. Тя бе задържана на летището в Минск без възражения от руското консулство.
Недалеч оттук, преди седем години, самолет на Malaysia Airlines беше свален от руска ракета в небето над зоната на конфликт между проруските сепаратисти и украинската армия. На борда на полет MH17 Амстердам-Куала Лумпур имаше 298 пътници. Всички те загинаха. След продължително и старателно разследване Нидерландия установи през 2018 г., че ракетата, унищожила самолета, е доставена от Русия в Източна Украйна в деня на трагедията. Москва отрича участие. Какво е общото между тези три събития? Те са част от една и съща динамика, или по-скоро отсъствието на каквато и да е друга динамика, различна от репресията, която е определяла посоката на всички политически събития в тази част на Европа в продължение на почти 10 години.
В Москва президентът Владимир Путин се придържа към логиката на властта в името на властта, без никакъв политически проект, освен желанието да остане в Кремъл (сега той има тази възможност до 2036 г.), където седи от 2000 г. насам. Отношението към Алексей Навални е най-показателният пример за система, която бавно, но сигурно смазва пространството на свобода, съществуващо в руското гражданско общество: независимите медии, неправителствени организации и сдружения са принудени да следват все по-драконовски правила, които смазват статута им на „чуждестранен агенти и екстремисти“. В затвора „извършвам все повече и повече престъпления“, написа Навални саркастично в публикация, след като научи, че прокуратурата му е повдигнала нови обвинения: „Моят мощен престъпен синдикат се разраства. (...) Като цяло съм гений и кукловод от подземния свят“.
Владимир Путин проектира логиката на стагнация и репресии на територията, която той възприема като сферата на влияние на Русия и по този начин допринася за всякакви нарушения на закона. Кремъл може да не е издал заповедта за изстрелването на ракетата „Бук“ по самолет в украинското небе, но направи тази трагедия възможна, като предаде такива оръжия на украинските сепаратисти в Донбас. Вероятно операцията по прихващане на полета на Ryanair е била разработена в офисите на КГБ в Минск, а не в московската ФСБ, която го контролира, но дали беларуският диктатор Александър Лукашенко, отхвърлен от избирателите през август 2020 г., би повярвал в собствената си всесилност, ако той не се радваше на подкрепата на руските си съседи? Лукашенко и Путин не се харесват, твърдят експерти. Както и да е, „беларуският сатрап“, както го нарича Валери Карбалевич в биографията си, е вдъхновен от модела на Путин и е неговата карикатурна версия. Той не само задушава електронните медии, но ги унищожава. Броят на политическите затворници се измерва в стотици, а броят на осъдените журналисти - в десетки. В петък роднините на 50-годишния Витолд Ашурк, който беше осъден на пет години затвор през януари за участие в протестите, бяха информирани за смъртта му. Поради „сърдечен арест“. Тялото е предадено на семейството пет дни по-късно. Ето как изглежда смъртта в затворите на „сатрапа“.
Пред портите на Европейския съюз се появи нова Желязна завеса. Европа не го забеляза веднага, тъй като беше твърде горда от себе си след падането на последната завеса през 1989 г. Но тя не може да продължи да затваря очи: последиците от логиката на стагнацията и репресиите са преминали всякакви граници. Прихващане на самолета на Ryanair и множеството операции на руските специални служби в ЕС се превърнаха в ясен сигнал: Европа престана да бъде убежище и нито един изгнаник не може да се чувства в безопасност там. Европа не може да приеме това, защото в такъв случай би загубила душата си. Какво да прави? Налага санкции. Нужни са целенасочени санкции, за да накажем тези, които вземат решения за репресии и да сеят плодовете на собствената си мащабна корупция във Виена, Лондон, Берлин и Париж. В същото време е необходимо да се предотврати превръщането на санкциите в удар върху гражданското общество, което трябва да се подкрепя активно, включително чрез откриване на университети за него: режимът на Лукашенко трябва да бъде изолиран, а не беларусите. Вече не е достатъчно да се отговори на удара с удар: необходимо е да се мисли стратегически. Както в периода на старата Желязна завеса.