Избори? В страна, чиято конституция, икономика и армия са официално подчинени на чужди сили?!... Не, това е някакво извращение!
На много места по света демокрацията се е гътнала. От време на време излагат тялото ѝ на показ пред публиката, колкото да демонстрират, че е налично... Ала клетницата не шава, останала е без дух. И тайно и полека прищевките на определени индивиди вземат връх над интересите на обществото. У нас такова некрофилско представление е планирано за 11 юли. Вероятно то ще се превърне в катастрофа, защото депутатите от предишното Народно събрание и президентът разрешха на неживеещите тук, да гласуват. Не е редно хора, които не плащат данъци в българската хазна (мнозина от тях дори не говорят български) да определят живота ни. Тъгуваш за родината и политическата ѝ система - моля, върни се! Добре си дошъл! Живей, помагай с труда си за развитието на държавата и след две години заслужи правото да отидеш пред урната! Вотът е преди всичко отговорност.
Гореказаното важи също за населението, постоянно пребиваващо на територията – неграмотните и живеещите на гърба на обществото не са в състояние да мислят рационално и самостоятелно. Тези смукачи на ресурси не са способни да се грижат за себе си – защо тогава да им се иска «мнението» по важни въпроси, като, например, управлението?
Властта трябва да престане да бъде добре платен поминък. В нея не бива да се допускат хора под четиридесет и пет години, несемейни, аморални, без доказани успехи в професията и социалния живот, обвързани по някакъв начин с чуждестранни интереси.
Демокрацията може да просъществува там, където народът е образован, законопослушен, гордеещ се със своя труд и обичащ отечеството. При нас, последователите на «правилната» демокрация, всичко е наобратно. Явно в евроатлантическия въздух витае някакъв бацил, превръщащ мозъците в пихтия и отслабващ мускулите... Само устите се отварят и неспирно мълвят: «Дай! Дай!». Ние мразим държавата, защото видът на оглозганите ѝ кокалаци дразни префинените сетива, навява печалната мисъл, че сме некадърни стопани и наследници. Затова, навярно, обожаваме чужбината. Такива негодници са и политиците, които търпим. Именно «търпим», защото тях ги назначават господарите. В нашите измръзнали сърца са останали чест и решителност, колкото да определим с какво да натъпчем търбусите.
Явяването пред урните е акт на самоунижение. На фона на разрухатата се гласува за чуждите подлоги... Кои ще са повече в колониалната администрация: туркофилите или американофилите? Или привържениците на брюкселските малоумници?