Борислав Цеков: Конституционната история ни учи, че тиранията на мнозинството винаги завършва или с провал, или с катастрофа

Конституционната история ни учи, че тиранията на мнозинството винаги и при всякакви исторически обстоятелства завършва или с провал, или с катастрофа. Нищо друго - провал или катастрофа.

Припомням тази безпощадна закономерност, провокиран от предложените от парламентарното мнозинство промени в парламентарния правилник.

Това коментира във "Фейсбук" доц. д-р Борислав Цеков.

Голяма част от тях имат технически характер и не заслужават особено внимание - дали да има координационни срещи на председателя на НС и председателите на постоянните комисии, дали главният секретар на НС да е юрист или не - това са въпроси, които всяка легислатура може да решава по своя преценка, без да се съобразява с по-висши конституционни принципи и парламентарни традиции. Нарича се регламентарна автономия на парламента.

Но има една група предложения на управляващите, които съставляват открита атака срещу демократичния парламентаризъм и са насочени към ерозирането на основна функция на Народното събрание - контролната.

Това е така, защото се предлага съществено ограничаване на времето за разисквания, на времето за оповестяване на законодателните предложения в различните етапи на законодателния процес, както и - чуйте внимателно! - ограничения на парламентарния контрол върху правителството чрез завишаване на броя депутати, които могат да поискат създаване на анкетни комисии, отмяна на разпоредбата, която изрично конкретизира един от аспектите на конституционния статус на депутатите - правото да изискват и получават информация от държавните органи и организации; даването на възможност на министрите да отлагат неограничено отговорите на актуални въпроси и питания. И прочие.

Тези предложения са вредни и опасни за демокрацията. Няма конституционно валидни аргументи, които да могат да ги обосноват. Трябва рязко да бъдат отречени!

Следва да се припомнят някои азбучни и в същото време фундаментални принципи на парламентаризма и демокрацията.

Първо, Парламентът не е нито "експертен" орган, в който не трябва да се "политизира", нито някаква администрация, която трябва набързо и без много говорене да приема закони. Парламентът в демократичната държава е най-високият политически форум на нацията. В него са излъчени легитимните политически представители на нацията от различните политически тенденции в обществото. Те са излъчени не за друго, а за да разискват големите политически теми на държавата и на тази основа да съгласуват разнородните и разнопосочни социални интереси чрез законодателството и контрола върху правителството.

Парламентарните разисквания - пълноценни и процедурно гарантирани - не са "губене на време", а същностна част от функциите на демократичния парламент. От особено значение при разискванията е да се гарантира конституционното право на опозиция (да, има такова понятие в модерната конституционна теория и практика!). Правото на опозиция, формулирано като принцип и обезпечено като процедура, е едно от най-съществените достижения на демократичния парламентаризъм и в Европа, и в САЩ.

Намаляването на времето за разисквания е недопустимо! Не "губят" време за обсъждане и изказвания само във фасадните парламентарни учреждения на авторитарните и тоталитарните режими. Там парламентите са "експертни" и "експедитивни". Особено "експертни" и "експедитивни" са при Мусолини, Хитлер, Сталин, Вълко Червенков и Тодор Живков. И не бързайте да давате пример с кратките процедурни форми в Европейския парламент - една минута за изказвания и пр. Подобно позоваване е несъстоятелно, знаете ли защо? Защото Европейският парламент не е същински парламент, а квазипарламент, който не е изразител на народния суверенитет, а е апендикс на европейската бюрокрация, без реални законодателни и контролни правомощия.

Второ, контролната функция на парламента спрямо изпълнителната власт е същността на парламентарното управление. Нейното ограничаване с процедурни пречки, икономии и "хватки" в парламентарния правилник казва едно - цели се безконтролност на правителството и безсилие на парламента, особено на опозицията. Това е вредно и опасно за демокрацията!

Призовавам мнозинството да преосмисли своите предложения. Защото пагубният ефект от приемането им няма да дойде веднага, но е неминуем. Тиранията на мнозинството винаги завършва с провал или с катастрофа. Не ви пожелавам да го научите по трудния начин, както мнозина преди вас.

И не забравяйте едно - Парламентът е парламент само, когато се състои от мнозинството и опозицията взети заедно.