Вчера главният прокурор Иван Гешев беше поканен да участва в обсъждане на “дейността на прокуратурата и разследващите органи по прилагането на закона във връзка с полицейско насилие и употреба на помощни средства от длъжностни лица срещу протестиращи граждани". Поканата дойде от постоянната парламентарна Комисия по конституционни и правни въпроси и е отправена на основание чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че главният прокурор може да бъде викан на обсъждания в правната комисия по теми, свързани с работата на прокуратурата.
Пак вчера обаче стана ясно, че той е в отпуск - за неопределен период от време. Заседанието е насрочено за 16:30 часа днес, но дали Иван Гешев ще участва не става ясно.
По-рано - във вторник, главният прокурор отказа да се яви в Народното събрание, за да бъде изслушан в рамките на извънредното пленарно заседание заради полицейското насилие срещу протестиращи във вечерта на 10 юли 2020 година. Тогава той се позова на “трайната практика на Конституционния съд, която изключва осъществяването на парламентарен контрол върху работата на конкретни магистрати и по неприключили дела”, както и заяви, че това би било “нарушение на принципа на разделение на властите и накърняване на независимостта на съдебната власт”.
За да говорим за тези мотиви за отказ, както и за неявяването заради отпуск, от ФАКТИ се свързахме с адв. Велислав Величков от Инициатива “Правосъдие за всеки”.
“Главният прокурор, както и всеки български гражданин, е длъжен да се яви пред парламента за изслушване, ако бъде поканен с нарочно решение. В случая, длъжността главен прокурор обаче предполага задължителното му явяване, доколкото законът го изисква от него - да предостави освен годишния отчетен доклад на прокуратурата, и доклади по общото състояние на борбата с престъпността и конкретни насоки, както и за цялостната дейност по отделни направления, какъвто е случаят с мерките и производства за полицейско насилие”, каза адв. Величков.
“Главният прокурор не може да се позовава на решение на Конституционния съд, което касае разгласяването на данни по конкретни производства. Никой не иска това от него, иска се обща справка колко досъдебни производства са били образувани срещу длъжностни лица от МВР, кога са били образувани и в какъв стадий се намират. Това са чисто статистически данни, които прокуратурата предоставя непрекъснато. Нелепо е да се говори, че това не може да се отдели от общата дейност, защото не се водела такава статистика. Данни има, както има статистика за битовата престъпност например. Тук се касае за изолирани случаи в отрязък от малко повече от година време. Най-лесно е да се провери в компетентните прокуратури, които са не повече от две, дали има назначени проверки, дали има образувани досъдебни производства, дали са висящи или прекратени, дали има внесени обвинителни актове, колко длъжностни лица са привлечени като обвиняеми и кога се е случило това”, обясни той.
“Това е въпрос от особено висок обществен интерес. След като 46-тият Парламент цял ден се занимаваше с тази тема и гласува единодушно декларация, прокуратурата не може да се изключва сама от системата на държавните органи и да се държи като държава в държавата, като безотчетно звено на подчинение на тоталитарен началник, който сам преценява и тълкува Конституцията”, категоричен беше адв. Величков.
“Главният прокурор Гешев не е в положение да тълкува Конституция и решение на Конституционния съд. Това може да се прави само от самия Конституционен съд и парламентът е длъжен да се съобрази. Аз съм убеден, че при изслушването, това решение ще бъде съобразено. Отказът на Иван Гешев да се яви обаче представлява пряко нарушение на Конституцията. Ако той не предостави този доклад, ако откаже да се яви, той ще наруши Конституцията на самостоятелно основание. Това пък ще бъде друго самостоятелно основание за начало на процедура за отстраняване от длъжност. Никой държавен административен ръководител - защото в крайна сметка главният прокурор е административен ръководител на прокуратурата, не може да се поставя над Конституцията и над решенията на Парламента в една парламентарната република. Това е опит за узурпиране на властта”, допълни председателят на Инициатива “Правосъдие за всеки”.
“Главният прокурор, дали е в отпуск или не, той първо трябва да посочи кога е излязъл в отпуск и докога се намира в отпуск. Той дължи тази информация. Във важни, спешни случаи, когато бива викан от парламента, следва да прекрати отпуска си и да се яви на исканото изслушване. Той може да възложи на заместник-главни прокурори да подготвят данните за искания доклад, но той е длъжен да се яви, след като е извикан от Народното събрание в парламентарната Правна комисия. Неявяването му на практика ще означава, че прокуратурата се опитва да суспендира Конституцията в парламентарната ни република и да се държи отново като безконтролно и безотчетно звено в държавната власт. Това е недопустимо в правова и демократична държава”, обясни адв. Велислав Величков.
На въпроса дали ако главният прокурор даде повод за отстраняването си чрез неспазване на Конституцията, настоящият състав на Висшия съдебен съвет би предприел стъпки по това отстраняване, той отговори: “Мнението на “Правосъдие за всеки” е абсолютно категорично по отношение на Висшия съдебен съвет - настоящият състав на ВСС следва да бъде освободен, ВСС следва да бъде преструктуриран и да се намали съществено парламентарната квота в него, за да се премахне грубото политическо влияние, което се осъществява там. Дори в този състав на ВСС обаче не можем да спрем да искаме прилагането на закона само защото органът, който трябва да го прилага - в случая ВСС, отказва да го направи”.
“Скоро ще има решение и по въпроса дали министърът на правосъдието може да иска откриване на процедура по отстраняването на главния прокурор. Много ми е интересно, ако това решение потвърди това, което според мен ясно е написано в Конституцията и Закона за съдебната власт, на какво основание ВСС отново ще откаже да разглежда отстраняването на главния прокурор. Ако ВСС откаже да изпълни и решението на Конституционния съд, това пък би било основание веднага за отстраняване на ВСС”, каза още той.
“Депутатите в парламента трябва да имат едно голямо на ум и да направят съответния извод от тази ситуация. Ако главният прокурор демонстративно им казва, че не го интересуват, че не могат да го викат и че не е длъжен да отчита дейността си по конкретни направления в борбата с престъпността пред тях, то тогава защо е този главен прокурор, който се поставя над парламента и трябва ли въобще да има длъжност главен прокурор. Крайно време е да се обсъди въпросът може ли главният прокурор да бъде над Конституцията и законите в държавата, което се случва при почти всеки главен прокурор, и да се зададе въпросът с какво главният прокурор е полезен на борбата с престъпността, на ефективната наказателна политика на държавата и с какво е вреден на демократичната и правната държава не като лице, а като политическа фигура, която не се занимава с прокурорска, а с административно-началническа дейност”, смята адв. Величков.
“Ако Гешев не се яви в Народното събрание, мисля, че дебатът на текстовете за главния прокурор в Конституцията и в Закона за съдебната власт, трябва да започне незабавно. В противен случай всички депутати ще допуснат да бъде публично унижена парламентарната република”, завърши адв. Велислав Величков от “Правосъдие за всеки”.