Парламентарната криза в България поставя страната в доста сложна ситуация и с това тази форма на управление със сигурност трупа черни точки сред тази част от обществото, която не се замисля с дълбочина в политическите процеси на роден терен. Липсата на редовно правителство е проблем, но е спорно да се каже кое би било по-голям проблем - липсата му или безпринципна коалиция, съставила се заради обстоятелството "правителство на всяка цена".
По тази тема, но и още няколко други, от ФАКТИ разговаряхме с политолога Марая Цветкова.
Интервюто ни с нея четете в следващите редове:
- Г-це Цветкова, вече е ясно, че и този Парламент - 46-тият, няма да успее да формира правителство. Някои граждани от протеста миналата година мечтаеха за такъв сценарий - избори до дупка с цел намиране на някакъв вид политическа чистота само със сравнително нови партии и политици. Има ли обаче основание да се смята, че това е възможно скоро - при следващи или по-следващи избори?
- Изборите до дупка са средство за измъчване на партиите, а не за по-добро управление на държавата, тъй като процесите си вървят, а от държава, оставена на самотек, страдат предимно гражданите и бизнесът. През последните няколко месеца видяхме, че новите лица не са гарант за адекватност, тоест пропадна онова усещане, че всеки нов е цвете за мирисане спрямо старите кучета. От друга страна, партиите сами осъзнават нуждата от свежа кръв в политиката и се опитват да реновират редиците си с кадрите, които са израснали в тях. Проблемът е, че повечето от тези кадри са възпитани в “комсомолщина“ и не е ясно колко точно биха допринесли за качествена промяна.
- А когато говорим за тези условно нови партии, без да вземаме предвид електоралната им тежест в момента, Вие виждате ли потенциал и воля за власт у тях?
- Воля за власт има, воля за изпълнение на властта по-скоро не. Видяхме, че “Има такъв народ" директно отказа да носи този кръст чрез всичките си действия. По-малките формации като ИБГНИ и ДБ усетиха, че прекалено много са се засилили за скок, който изглежда все по-непосилен. До някаква степен обаче бяха и длъжни да се хвърлят на амбразурата за управление, а не просто да "кротуват" в опозиция. Техните избиратели просто са жадни за представителство от години насам.
- Кои са големите печеливши и кои са големите губещи от съдбата на 45-тото и 46-тото Народно събрание?
- Формално губещи са всички, защото те пределно ясно знаят, че участват в катастрофа, която е надминала и собствените им очаквания. От неформална гледна точка печелят онези, които имат възможността да прокарват всякакви дивотии в ущърб на обществото. Ако трябва да преминем към конкретика, може би най-печеливши са Бойко Борисов и Румен Радев, защото за тяхна радост стоят встрани от пленарната зала, а общественото недоволство е фокусирано именно в Народното събрание към този момент.
- При "Има такъв народ" със сигурност ще има някакъв спад, дори и да е минимален. Къде основно очаквате да отидат като гласове разочарованите от тях?
- Зависи от това колко спад и дали ще има при “Има такъв народ". Гласувайки за Слави Трифонов избирателите играха на сигурно, защото в техните очи именно той им е най-познат след Бойко Борисов. Ако спадът е минимален, този конформистки вот ще се върне при ГЕРБ. Ако се окаже, че има по-осезаем спад, то той ще се разпредели и към ДБ, и към ИБГНИ по линия на промяната.
- Смятате ли, че е възможно ГЕРБ да върне от изгубените си през годините гласове, предвид това, че в последните седмици около лошата им управленска репутация цари спокойствие, защото фокусът бе върху ИТН и БСП?
- Бойко Борисов е в кампания от седмици наред, а останалите продължават да спят и да си мислят, че Народното събрание е място за предизборна агитация и раздаване на флаери под формата на законопроекти. Това положение със сигурност ще донесе бонус точки на ГЕРБ или поне няма да им навреди. Борисов вече изглежда спокоен между хората, макар и те да биват събирани на място от ПР екипа. ГЕРБ е лидерска партия и когато Борисов е спокоен, партията някак се мобилизира. Със сигурност обаче няма да си върнат всички онези загубени гласове, защото в криза се осъзнават грешките, допуснати от управлението в по-спокойни времена.
- ГЕРБ, ДПС, а и БСП са разглеждани като проказа в политическата ни система. Ефектът на това се подсили от вчерашното им единодействие за бойкот на промените в Закона за НСО. От друга страна, зад тях стоят над 1.5 млн. български граждани и другите партии искат, не искат, като че ли без тях не могат. Ще станем ли свидетели според Вас на някакъв пореден исторически компромис в 47-мия Парламент?
- Със сигурност ще станем свидетели на подобно положение. Въпросът е кой играч ще бъде принуден да го направи. Засега усещаме най-голям натиск към “Демократична България“, защото тя е и формацията която най-много ги дразни. Бихме могли да наблюдаваме и псевдоисторически компромис между ГЕРБ и ИТН, която трябваше да е патерица на Борисов, защото остана без партньори. Защо това би било възможно съм го казвала и преди, каза го и Татяна Дончева наскоро. Мисля си, че просто някои хора подцениха превъзбудата на повечето българи от модела “бащица“.
- Нов политически проект на Кирил Петков и Асен Василев се коментира все повече в публичното пространство. Цялостно как гледате на тази хипотеза и струва ли Ви се възможно този проект да активизира "армията от негласуващи" български граждани?
- Кирил Петков е доказателството, че дори и демократичната общност е склонна да търси своя “бащица“. Продължавам да си мисля, че ако двамата с Асен Василев направят нов проект, то той ще бъде на Румен Радев, а не самостоятелно техен. Не мисля, че някой разумен от демократичната общност би решил да прави проект, който да дублира всички досегашни. Особено при положение, че ДБ е с нарастващо доверие. Така или иначе, сега няма време това да се случи.
- От друга страна идват и президентски избори. Големият въпрос, свързан с тях, е може би: има ли начин Румен Радев да бъде детрониран на балотаж и въобще има ли воля за такова нещо от партиите, които твърдят, че са десни?
- Не знам дали има начин, но със сигурност неговите опоненти го търсят и опитват всякакви обходни пътища. Виждаме множество нелепи опити за издигане на кандидатури като тази на Стъки, Кобрата и вече официалната на Цвета Кирилова, която дрънка глупости за Баба Ванга. Всичко това цели да дискредитира важността на едни такива избори за президентска двойка. Лошото е, че все още нямаме официално издигнати кандидати от страна на десните формации, а времето тече. Явно прекалено много се разчита на мобилизацията на десния вот, а това пречи, защото десните избиратели не обичат нещо и някой да им бъде подхвърлен в последния момент след игра на онче-бонче.
- Има ли опасност след разочарованието в 45-тия и 46-тия Парламент, пък и евентуално такова в бъдещия 47-ми, на българското общество да бъде предложено нещо открито по-авторитарно и то с охота да го приеме като спасение от парламентарната криза?
- Има такава вероятност. И ако доскоро звучеше като глупав слух, то сега се опитва да набира скорост. Президентската република е една такава вероятност, но е важно да посочим, че именно от такова еднолично властване уж бягахме. Надявам се накрая да не се окаже, че сме готови просто да заменим едно лице с друго, без да разберем преките последици от това. Важното е да не се допусне наративът или Бойко Борисов, или президентска република с Румен Радев.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.