„Искам сама да определя правилния момент да сляза от политическата сцена. Не искам да се превръщам в политически труп.“
Казват, че Ангела Меркел е изрекла тези думи още през 1998 година, далеч преди да стане канцлер. Този момент наближава - официално след парламентарните избори на 26-ти септември четвъртият мандат на Ангела Меркел приключва. Няма точно тогава да слезе от сцената - очакват се оспорвани изборни резултати и още по-оспорвани и трудни коалиционни преговори, по време на които Меркел и министрите ѝ ще продължат да работят като служебен кабинет. Няма да се учудя, ако и тази година новогодишното обръщение отново е на Ангела Меркел.
В интерес на истината, тя не успя да определи съвсем сама моментът за слизане от политическата сцена. Когато обяви решението си - след серия катастрофални резултати в няколко регионални избори - Меркел се намираше под неимоверен политически натиск. Напускайки лидерския пост в Християндемократическия съюз, тя си запази канцлерския пост до края на мандата.
16 години канцлер на икономически най-мощната европейска държава и двигател на ЕС - без инстинкт за власт и усет за обществените настроения никой не би успял да се задържи толкова дълго на едно от най-проветривите места, като канцлерството - и в буквален, и в преносен смисъл. Тази уж непристъпна жена все още пазарува сама в кварталния супермаркет, прави закуската на съпруга си и остана докрай далеч от всякаква суета. Не си приписва чужди заслуги. С феминизма имам както много общо, така и различия. Пък и не искам да се закичя с титла, която не притежавам. Алис Шварцер и други са водили тежки битки за равноправието на жените. И сега какво - да дойда аз и да се провъзглася за феминистка?
Меркел не е визионер. Историята няма да я запомни с голям проект, който е преследвала през всичките 16 години на власт. Освен, че по нейните думи винаги е целяла Германия и Европа да са икономически силни. Германия е икономически силна. В годините на канцлерството на Меркел на фискална дисциплина и мощен експорт икономическият ръст и бюджетният излишък са завидно високи. Но за жалост коронакризата вероятно ще промени това.
Меркел не е революционер. Не държи пламенни речи. Меркел търси компромиси и носи стабилност. Но стабилността понякога означава застой. А олевяването на традиционно консервативния Християндемократически съюз в търсене на компромис и стабилност отвори празни пространства за крайната десница. Фитилът ѝ запали еврокризата, но Меркел ѝ вдъхна нов живот с може би най-известните ѝ думи, изречени на 31-ви август 2015 година.
С толкова много неща се справихме, ще се справим и сега!
Необичайно твърдо защити Меркел решението си да отвори границите за струпаните в Унгария бежанци, въпреки мощната вълна от критика от всички страни:
Честно да Ви кажа, ако сега трябва да се извиняваме за хуманното си отношение, това няма да е моята Германия.
Първата жена председател на консервативния Християндемократичен съюз, а по-късно и канцлер на Германия, е разведена и повторно омъжена, без деца, от ГДР и е членувала в Комсомола. На партийнитe членове от бюргергското съсловие, но и на преобладаващата част от партийното ръководство Ангела Меркел подейства като червено на бик. Никой не вярва през 2000-та година, че „момичето на Кол“ освен председател на ХДС ще стане и канцлер и ще остане на поста цели 16 години.
Сред скептиците е и Гюнтер Банас, дългогодишен журналист и кореспондент във федералните столици Бон и по-късно Берлин. В Германия столичните кореспонденти се смятат за най-добре информираните журналисти, които отразяват работата на правителството, и на първо място - на канцлера, участват в традиционните за Германия и други държави неформални информационни срещи с журналисти „извън протокола“ и „пият вода от извора“, така да се каже.
"Първият ми спомен е от 1991 година. Година по-рано тя дойде от Източна Германия, стана министър на младежта и семейството. През 91-ва придружавах Меркел по време на обиколка из новите провинции. Още тогава имах чувството, че Меркел е много уверена в себе си. Въпреки че беше още много млада и от скоро министър. Но това не ѝ пречеше да има ясно изградено поведение към по-възрастните си колеги в правителството, обикновено мъже от Западна Германия. Млада, в очите на преобладаващо католическите съпартийци неопитна, дъщеря на протестантски пастор - Меркел дълго време се бори с насрещния вятър в Християндемократеския съюз по свой начин, спомня си Гюнтер Банас.
Спомням си, че по време на т.нар. background разговори - както като министър, така и след това, като лидер на опозицията и канцлер - постепенно разбрахме, че Меркел има усет към странностите на хората, с които се среща, и ситуациите, в които попада.
В по-тесен кръг, обградена от хора, на които има доверие, Меркел разказваше с много фино чувство за хумор и имитираше изключително добре колегите си. Но не само - същото важи и за политиците от други държави, с които контактува. Нито начинът, по който разказваше, нито тонът или намеренията ѝ обаче са били злонамерени, а по-скоро израз на много тънко чувство за хумор. Е, понякога и с намек на неодобрение, разбира се. Мисля, че е запазила тънкото си чувство за хумор".
Промениха ли се очакванията на германците към бъдещия канцлер, сравнявайки го с Ангела Меркел, която изгради образа на скромен, уравновесен политик със суховатото поведение на физик, който дълго обмисля решенията си и първо си отговаря на въпроса, какви ще са последиците?
"Да, така мисля. Ако сравним политическия стил на Меркел, израз на личността ѝ, с непосредствените ѝ предшественици на канцлерския пост, разликата е от небето до земята. Тримата канцлери преди Меркел са силни мъже - или поне така ги описваме - с тенденция към мачизъм. „Аз съм шефът, аз решавам“ - това беше мотото и на Хелмут Шмидт, и на Хелмут Кол, и на Герхард Шрьодер.
Ангела Меркел внесе съвсем различен стил в партията и в канцлерството. Аз бих казал дори, че тя промени политическия стил и извън Християндемократическия съюз и правителството. Например сред министър-председателите на провинциите, които вече далеч не са така поляризиращи, както помня от миналото.
Дали „заслугата“ е само на г-жа Меркел, или просто избирателите не искаха повече да гледат алфа-мъжкари в политиката, ми е трудно да преценя. Но със сигурност Меркел е галионската фигура на един нов стил в политиката на уравновесеност и готовност за компромиси за избягване на конфликти. Дали този стил ще се задържи? Не мога да кажа. С времето този стил изпъква и отвъд Атлантика".
Въвеждането на минимална работна заплата в Германия, отказът от ядрена енергетика, равенството между половете и отварянето на границите за над един милион бежанци - кое от тези решения на Ангела Меркел трябва да запомним?
"Със сигурност ще остане в историята с отказа от ядрена енергетика. Освен това, това решение ще бъде обсъждано и коментирано още дълго време, като имате предвид зелената политика в Европа и поскъпването на енергията.
Другите кризи - еврокризата, коронакризата - това са ограничени във времето кризи, които идват и си отиват. Докато затварянето на атомните електроцентрали в една от най-големите икономики в света е наистина събитие с дълготрайни последици. Така че ако трябва с една дума да опиша политическото наследство на Ангела Меркел, то е отказът от ядрената енергетика."
Често описват Меркел като „ледената кралица“, оставила зад себе си политическите трупове на не един и двама алфа-мъжкари - политически опоненти, но и съпартийци. Вярна на принципите си, тя дълго време отказваше да се меси в предизборната кампания.„Бившите“, които се оттеглят от политиката, трябва да мълчат. Напълно съм убедена в това. Всяко нещо с времето си.
Едва към края на кампанията, когато подкрепата за Лашет драстично се срина, канцлерът все пак го подкрепи. Аргумент ли е за германците да гласуват за ХДС/ХСС, защото е партията на Меркел?
"Труден въпрос. Предполагам, че да. Тя все още е най-популярният, най-харесваният политик в страната, при това убедително води класацията. Много по-харесвана от кандидата за канцлер на ХДС/ХСС, и дори от бившия претендент за номинацията Маркус Зьодер от баварската посестрима партия ХСС. Така че подкрепата ѝ има значение.
От избора на наследник като партиен лидер на ХДС стана ясно, че в крайна сметка партията предпочете политици, които са от близкото обкръжение на Меркел. Първо - Анегрет Крамп-Каренбауер, след това Армин Лашет. И при двете гласувания имаше по трима кандидати, но изборът падна върху политически най-близкия до Меркел. Дали това му помага, е друг въпрос. До края Меркел остава силен политик, чиято воля се следва и която успява да наложи интересите си", каза още Гюнтер Банас.
Голямата разлика с предишните избори е, че тогава беше ясно, че при всички възможни коалиции канцлер ще бъде Ангела Меркел. Така че, колкото по-дълго траят коалиционните преговори този път, като изобщо не знаем, кой с кого ще преговаря, толкова по-фатални ще са последиците за германската политика. При такъв сценарий сегашното правителство ще продължи да управлява, но вече без мнозинство в Бундестага, а само като един вид служебен кабинет, без да може да прокарва политики. Колкото по-дълго продължи тази агония, толкова по-негативно ще се отрази това на състоянието на държавата.
Политическата кариера на Ангела Меркел завършва както започна - без излишна шумотевица, трезво, както приляга на физик, и вероятно до края наситена с работа. Дали ще служи на спорен държавен монополист, както предшественика ѝ Герхард Шрьодер? Едва ли. Още по-малко някой може да очаква, че Меркел ще напада с удари под кръста бивши опоненти, както пенсионираният Хелмут Кол. Меркел рядко е изпадала в ситуацията да не може да се одума. Съвсем наскоро обаче журналисти ѝ зададоха въпроса, какво ще прави след края на политическата си кариера. И Меркел остана без думи. Поне за кратко.
"Предполагам, че ще съм раздвоена. Вероятно ще ми минават различни мисли през главата за неща, които трябва да направя, преди да се сетя, че това вече е работа на друг. Това сигурно много ще ми хареса. Ще разбера, че имам много свободно време. Едва ли ще приемам всички покани, които ще получа. Не ме е страх, че вече никой няма да се интересува от мен. Просто искам да имам време да разсъждавам върху теми, които ме интересуват, но през последните 16 години нямах време за тях. Вероятно ще чета много, а когато ми се затварят очите, ще ги затворя, без да се притеснявам, че нямам време за сън. Не знам, как ще бъде. Ще видим...къде ще се появя".