Слушах Тео Ушев по Нова за скандала с българската номинация за наградата Оскар. Боя се, че е прав! Ето защо. Но преди това да кажа, че половината от членовете на филмовата комисия са ми приятели, особено Светла Ганева. Приятел ми е и Асен Владимиров, продуцент на номинирания „Страх“ и почти няма негов филм, който да не харесвам. Но става дума за голямата картина какво кино се гледа днес. Днес, а не през време на бежанската криза от 2014, за която много човечно се разказва в номинирания филм.
Това коментира във "Фейсбук" Юлияна Методиева.
През 2010 година при мен дойде Майя Виткова. Имаше проблем със сценария ѝ „Виктория“. Тя твърдеше, че продуцентът ѝ пет пари не дава за подготовката на филма, а субсидията отпусната от НФЦ се харчи, времето минава и други неприятни факти. Тезата ѝ беше, че това мърляво отношение към уникалния ѝ сценарий/абсурден разказ за Тодор Живков и комунистическия маразъм/ се дължи на сексистко отношение към нея.
"Виктория" щеше да бъде първият ѝ филм и трепереше над него като майка, най-накрая сдобила се с бебе. Помогнах както можах и макар със закъснение, тя направи филм. По-нататък историята е още по-интересна и все е в същия ключ: дискриминация на полова основа, камуфлирана с естетически вкус, критерии и правила на кинаджийския "еснаф". В интернет е пълно с фактите около бунта на Майя Виткова срещу номинацията за Оскар през 2014. Българската комисия подмина „Виктория“, който вече бе представен в авторитетния фестивал "Сънданс" и получи силни отзиви в американския филмов печат. В София обаче мислеха друго за нейното изкуство...
Ралица Петрова имаше подобна съдба с „Безбог“. Награди в Карлови Вари, но у дома – нищо. Дори новият ѝ сценарий има проблем с финансирането, въпреки че е страхотно актуален. Така или иначе, препятствията около режисьорките и продуцентки Mina Mileva, Vesela Kazakova, Ралица Петрова и Майя Виткова описват дълговечния уют на българското предразсъдъчно мислене. Аниматорът Теодор Ушев го нарече проява на „сексизъм и системен расизъм“, с което показа, че не трябва да се мълчи.
Ще прибавя и скандала с Мария Бакалова, която играе страхотно в „Жените наистина плачат“ на Мина и Весела. Не зная кой не разбра как в началото на година Бакалова стана жертва на отявлен сексизъм по български, както и на тежка мизогинна интерпретация на актьорския ѝ талант във филма "Борат-2" отново забелязан от американската филмова критика и не само.
Поредният скандал с българската номинация за Оскар 2021 ще ни извади очите. Защото „Жените наистина плачат“ е нов филм. Нов като усещане, нов като мислене, филм-вик. Светът на голямото кино е отвъд тихите разкази и приличните актьорските изпълнения. Някакси няма как да се правим,че след „ Черните животи имат значение“ всичко е същото. Не е. Цветнокожите имат значение. Животът на жените имат значение. Филм за този женски живот просто плачеше да бъде направен. Е, Мина и Весела го направиха.