Вчера Конституционният съд отсъди относно гражданството на бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков.
Според КС, когато Петков е бил назначен на поста по-рано през 2021 година, той все още е бил канадски гражданин. Съответно съдът обяви за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков, тъй като законът забранява длъжността министър да се заема от българи, които имат и чуждо гражданство.
“Не се наемам да предвидя какво би се случило с наказателното производство срещу Кирил Петков, но не съм оптимист”.
Това каза адвокат Камен Добрев, член на Гражданско сдружение “БОЕЦ”, с когото от ФАКТИ разговаряхме по темата.
Освен последиците от това решение на КС, адв. Камен Добрев коментира също и едно важно обстоятелство - как с вчерашното си решение Конституционният съд влезе в противоречие със себе си и с друго свое решение от 2013 година. Въпросното решение от 2013 година се отнася депутатското място на Делян Славчев Пеевски.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Адв. Добрев, има ли обстоятелства около решението на Конституционния съд (КС) по отношение гражданството на Кирил Петков, които Ви притесняват?
- Постановеното вчера решение на КС е неправилно и несправедливо. То за пореден път показва и ни доказва нагледно политическата обвързаност на този съд и съобразяването му с политическата конюнктура. Липсват съдържателни мотиви в решението, които да ни убедят в противното. КС бланкетно ни запознава, че гражданството представлявало трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност на едно лице с държавата, но пропуска да изследва именно това обстоятелство по делото – каква е била при встъпването в длъжност и в конкретика връзката на Кирил Петков с Канада.
Познавам Кирил Петков от протестите срещу Гешев, но коментарът ми не е заради лични симпатии към него. Той живее и работи у нас от над 14 години, тук са родени децата му, тук те живеят и учат, той и баща му развиват мащабен за страната ни доходоносен бизнес, самият той от над десет години води безплатни курсове за студенти, дарявал е многократно и то значителни суми за различни каузи. Кирил е разпознаваем в страната, бил е член на политическа партия у нас, която впоследствие напуска, политически активен е и няма никакво съмнение каква е неговата връзка с България.
Но каква е връзката му понастоящем с Канада? И защо КС не изследва това обстоятелство по делото? Текстът на Конституцията на Република България брани българския суверенитет. В решението си КС никъде не съждава какви са били рисковете, при вземане на решения от един служебен министър на икономиката, той да застраши националния суверенитет и да предпочете чуждия - в частност канадския, суверенитет пред българския.
В кой момент Кирил Петков с решенията си създаде и съмнение, че е предпочел чуждия, било то канадския или който и да е суверенитет пред българския? Може би като разкри, че Българската банка за развитие (ББР) е раздала над 1 милиард лева на 8 фирми, свързани с Пеевски и смени борда на банката, чиито членове получаваха по 300 000 лева годишни заплати? Или като смени борда на Държавната консолидационна компания (ДКК)? Или като разкри фиктивните ремонти на язовири в пъти над пазарните цени? Или може би като привлече инвестиции за стотици милиони?
- Обстоятелството, че от своя страна той се е отказал от канадското си гражданство към момента на встъпването си в министерска длъжност, би ли следвало да има значение за присъдата?
- В това решение разпоредбата на член 110 от Конституцията на Република България е изследвана единствено граматически, буквално. Съдът не извършва нито логически, нито пък исторически преглед на разпоредбата. А такъв е повече от необходим. Текстът е писан преди повече от 30 години. За разлика от тогава, днес над 2 милиона българи живеят извън граница и не малък брой от тях притежават както българско, така и чуждо гражданство. Съвсем логично е някои от тях да имат нездравото желание да се върнат в страната и да се включат в политическия живот. С това решение КС казва на всички тях: “Първо се откажете от вашето чуждо гражданство, направете го още като кандидати за постовете, които искате да заемете и после влизайте в политиката. Ако не ви изберат, отказът си е за ваша сметка”. Не това е смисълът на текста.
Конституционният съд удобно пропуска и не извършва и никакъв сравнително-правен анализ. В едни от най-развитите демокрации в света - Германия, САЩ и Канада, е допустимо депутати или сенатори да имат двойно гражданство. Такива примери там има немалко.
Справедливото тълкуване е съвсем различно. Кирил Петков е направил всичко необходимо, което той е могъл да стори. Своевременно е заявил своя отказ от канадското си гражданство и е предпочел да бъде министър, макар и за няколко месеца, в служебно българско правителство. Последващата административна процедура и времето, за което неговият отказ ще се зачете, не зависи от неговата воля. Тази процедура може да продължи месеци, може и години. В това време на изчакване той и българската държава стават заложници на мудността на една чужда държавна администрация. В това време на изчакване се нарушава и неговото право да участва в управлението като министър. Може ли от Канада да не зачетат волята на Кирил Петков и на какво основание? А ако все още нямаше отговор от там, той не би могъл да участва и на предстоящите парламентарни избори.
- През 2013 година Конституционният съд позволи Делян Пеевски да е народен представител, след като беше назначен за шеф на ДАНС, а след това подаде оставка. Ако сравним това решение с решението относно Кирил Петков, можем ли да направим определен извод?
- Аналогията с решението на КС от 2013 година по казуса с несъвместимостта на Делян Пеевски е повече от необходима. Тя показва, че КС се ръководи не от принципите на правовата държава и на конституционността при своето функциониране, а от това, чии интереси стоят насреща при решаване на конкретния казус, с който е сезиран.
Примерът с Пеевски е показателен. Позволявам си да цитирам дословно мотивите от решение №7 от 08.10.2013 г. по кд 16/2013 по казуса с Пеевски, в което КС тогава сочи, че: "Правото не познава случаи, в които се възлага задължение на едно лице, без да му се осигури възможност да го изпълни. Наличната още от момента на избора на народен представител, както и впоследствие възникнала несъвместимост, трябва да бъдат прекратени в подходящ срок и при спазване на съответна процедура. Бездействието на народния представител след изтичане на този срок да подаде оставка или да премахне несъвместимостта по друг начин е основание да доведе до предсрочното прекратяване на пълномощията му от Конституционния съд.”
С уточнението, че изискванията при заемане на длъжност са еднакви за депутати и министри, това решение разобличава лицемерието на КС. Кирил Петков не е Пеевски и в това се състои неговият проблем.
Мотивите на съда, с които „изпра“ Пеевски тогава, са точно в обратния смисъл на вчерашните му. Тогава КС говори за подходящ срок за отстраняване на несъвместимостта. Сега обаче такъв срок не се дава. Тогава КС позволи на Пеевски да се върне като депутат, след като той изпадна в несъвместимост в опита си да „узурпира“ ДАНС. За разлика от Кирил Петков обаче, при Пеевски се касае за последваща несъвместимост, в която той изпада по собствена воля и да му се дава срок да я отстранява е повече от ненужно. Той направи своя избор – избра ДАНС пред Парламента. В момента, в който той зае поста председател на ДАНС, той престана да бъде депутат. Но, препращайки към неотносимите положения на първоначалната несъвместимост и приравнявайки същата с последващата, КС му позволи да се върне в Народното събрание и да ползва всички привилегии там, в това число денонощна охрана от НСО и солидна заплата за стъпването си общо 2 пъти в сградата на Парламента.
Сега, когато от КС се очакваше някаква предвидимост и последователност със собствените му мотиви, даването на подходящ срок на Кирил Петков за отстраняване на първоначалната му, а не последваща несъвместимост, той прие за ненужно. Срок не е необходим.
Това е ярък пример за политическото угодничество на КС. Съдът отсъди в противоречие със своите мотиви отпреди осем години. Но не просто съдът, а и конкретни съдии, доколкото в същия онзи състав, отсъдил в полза на Пеевски, са съдиите Борис Велчев и Гроздан Илиев, които пък вчера заеха противоположна на собствената си теза. Същият Велчев, към когото Борисов се обръща с фамилиарното „братиньо“. Това потвърждава становището ми по-горе за политическа обвързаност на съда. И не е никак случайно, че напоследък Иван Гешев все се допитва до КС – по всякакъв повод и за всичко, в това число например за кристално ясни текстове на закона относно възможността правосъдният министър да иска неговото предсрочно отстраняване.
- КС обяви като противоконституционен указа, с който президентът Румен Радев е назначил за служебен министър на икономиката Кирил Петков - какви правни последици следват от това?
- Последствията от вчерашното решение на КС могат да бъдат доста по-тежки, отколкото предполагаме. Самият съд вече е посочил в свое решение от 2020 година по конституционно дело 5/2019, че при обявяване на ненормативни актове за противоконституционни, какъвто в случаят е указът на президента в частта, с която назначава Кирил Петков, те се невалидни от момента на приемането или издаването им. Това поставя под съмнение валидността и на всички актове на самия министър. Не се наемам да предвидя какво би се случило с наказателното производство срещу Кирил Петков, но не съм оптимист.