Вижте мотивите на КС по казуса "Кирил Петков"

Указът, с който президентът Румен Радев е назначил Кирил Петков за министър на икономиката в първото служебно правителство, е противоконституционен. Това реши днес Конституционният съд (КС).

Решението e прието с 11 гласа, като Георги Ангелов е подписал решението с особено мнение относно допустимостта. Докладчик по делото е Таня Райковска.

В решението се затвърждава виждането от предходната практика на КС, че забраната за двойно гражданство на министрите е абсолютна. Отхвърля се тезата, че в случая Петков е нямало какво повече да направи след като на 21 април 2021 г. е подал заявление за отказ от гражданство и КС за първи път изрично заявява: „Не е достатъчно едно лице да е предприело стъпки за отказ от чуждото си гражданство“.

Мотивите на Конституционния съд

В решението си КС първо подчертава абсолютния характер на избираемост на министрите, едно от които е да са само български граждани и посочва, че липсата на друго гражданство се декларира при кандидатирането.

„Гражданството представлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност между физическото лице и държавата, от която възникват права и задължения за двете страни. …И днес е приложимо класическото правило, че само лицата, трайно свързани с държавата чрез своето гражданство могат да заемат висши държавни длъжности“, пише КС и заявява: „Това конституционно изискване произтича от мисията на съвременната национална държава да се запази единството на народа на държавата“, отбелязва lex.bg.

Освен това КС подчертава, че след присъединяването на България към ЕС въпросът за отпадането на забраната за заемане на определени длъжности от хора с двойно гражданство е бил обсъждан, но той изисква промяна в Конституцията.

В решението се сочи и друг аргумент –

България е ратифицирала Европейската конвенция за гражданството с резерва,

която гласи: „Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, притежаващи друго гражданство и които пребивават на нейна територия, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство.“

КС напомня решението си по казуса на Жорж Ганчев от 1995 г. И заявява: „Въпросът, дали българската Конституция в настоящата си редакция в цитираните по-горе текстове, относими към преценката за избираемост/назначаемост на определени висши държавни длъжности на български граждани, притежаващи и друго гражданство, има предвид само отсъствие на друго гражданство като завършена процедура по освобождаване от чуждо гражданство или е достатъчно тази процедура да е започнала, е безпредметен, с оглед съдържанието на конституционния текст, който смислово е ясен, не поражда двусмислия и неясноти, а съществува и установена, обвързваща всички субекти на правото практика на Конституционния съд по него“.

Освен това цитира заявлението на Кирил Петков за отказ от канадско гражданство, в което той е декларирал: „Разбирам важността на своя отказ от канадско гражданство, както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада“.

„Това писмено потвърждение до съответните компетентни власти на Канада с дата 21 април 2021 г. насочва към еднозначния извод, че кандидатът за служебен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отказ от канадско гражданство не поражда автоматично действие – освобождаване от това гражданство, а следва да бъде одобрен от съответните власти на Канада, което логически изисква определен от съответната държава период от време“, заявява КС.

Той пише, че ако Конституцията зачиташе започналата процедура за отказ от гражданство за отсъствие на такова, „това би било изрично и ясно посочено“.

И пак се връща към решението си от 1995 г., според което „разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Конституцията изисква кандидатите за народни представители да нямат друго гражданство към момента на кандидатстването им за участие в изборите и лицето …е трябвало да направи постъпки за освобождаването си и да бъде освободено от американско гражданство преди да подаде документи за народен представител…“.

„По настоящото дело Конституционният съд развива своята позиция и посочва, че не е достатъчно едно лице да е предприело стъпки за отказ от чуждото си гражданство. Ирелевантни са произнасянията на Европейския съд по правата на човека по повод спорове във връзка с практиката на някои държави, поставящи непреодолими пречки за ефективен отказ от гражданство. Законодателството на Канада, отнасящо се до отказа от канадско гражданство не поставя такива пречки, както се вижда от приетите като доказателство представени документи и процедурата за отказ от гражданство е съвместима с разумните очаквания, гарантирани и от българската Конституция“, пише в решението. И се подчертава, че

процедурата в Канада отнема 6 месеца.

Така стига до извода, че заявената на 21 април 2021 г. от Кирил Петков воля да бъде освободен от канадско гражданство, както и обстоятелството, че е отговарял на материалноправните предпоставки да бъде освободен от него, не са били достатъчни той да престане да бъде гражданин на Канада. От официалния документ, издаден от компетентния орган на Канада е видно, че освобождаването от гражданство на Канада е настъпило едва на 20 август 2021 г., заявява КС и така заключва, че указът за назначаването на Петков за министър е противоконституционен.

В решението има специален коментар по отношение на отговорността президента. Ето какво заявява КС: „Съдът отбелязва, че по отношение на така подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначаване на служебното правителство не е предвидено извършване на проверка относно отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията обстоятелства е задължение на лицата, които са кандидати за заемането на висши публични длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което декларират, че са уведомени“.