Сейшелите отдавна се борят за оцеляване. Ако нивото на морското равнище продължи да се покачва, по-ниските острови ще започнат да потъват. А над половината може да изчезнат. Последиците от климатичните промени са видими.
"Когато гръм удари и океанът прелее, аз ще плавам над бурята с теб, Боже", пеят по време на неделната литургия в англиканската църква "Свети Лука" във Виктория, столицата на Сейшелите. Без отец Вавел Рамкалаван тази църква нямаше да съществува. Сега по време на литургията той е на пръвия ред. Но този път в качеството си на президент на островната държава.
Ще успее ли църквата да спаси вярващите от покачването на нивото на океаните и гръмотевиците, предизвикани от климатичните промени? Как президентът ще се погрижи за 100-те хиляди жители на Сейшелите и 115-те острова, които се числят към страната?
Половината острови може да потънат
"Пасажът от Библията, в който Соломон моли Бога за мъдрост, е от голямо значение за мен", ни разказва Рамкалаван по-късно в своята резиденция. Тези думи му дават надежда. Очевидно е загубил вяра в западните си колеги. "Не ни четете лекции. Започнете да давате пари, вместо просто да говорите."
Сейшелите отдавна се борят за оцеляване. Защото ако нивото на морското равнище продължи да се покачва, по-ниските острови ще започнат да потъват. По-голям шанс имат единствено островите от гранит, на които живеят повечето жители. Над половината от островите обаче могат да изчезнат. Биологичното разнообразие би било тежко засегнато, защото Сейшелите имат богата флора и фауна - на атола Алдабра например живее най-голямата колония от гигантски костенурки в света - 150 000, наред с множество защитени видове.
Разрушенията, предизвикани от покачването на морското равнище, могат да се видят навсякъде, включително на най-големия остров Мае. Пътищата трябва допълнително да бъдат укрепвани срещу вълните, ресторантите са защитени с бетон.
На служителите на един от островите, който е обявен за защитена зона, вече се наложи да се изнесат, след като домовете им бяха потопени. В близост изчезва и пясъчният плаж - мястото за размножаване на гигантските костенурки. Много бензиностанции, пожарни и спасителни центрове също се намират край брега и са застрашени.
Тежко засегнат е и риболовът - вторият най-важен отрасъл за Сейшелите след туризма. "Рибата тон мигрира на други места и риболовният сезон се променя", казва Джони Луис от Агенцията за рибарство на Сейшелите. "Това пряко се отразява на доходите ни."
При покачване на температурата на Индийския океан пък има последици за птиците. "Тогава много риби и октоподи изобщо не излизат на повърхността", казва Нирмал Шах от неправителствената организация Nature Seychelles. "Наблюдаваме различни проблеми при размножаването на птиците. Пиленцата им умират от липса на храна."
Нужни са сериозни мерки и инвестиции
Населението на Сейшелите е наясно с всички тези опасности, но островът трудно може да отговори на предизвикателствата. Един коралов риф вече се обновява изкуствено, но това е дълъг и скъп проект. Най-голямата стъпка до момента е разширяването на морската защитена зона. Тя вече е толкова голяма, колкото територията на Германия. Една трета от общо 1,4 милиона квадратни километра океанска площ вече е защитена. Към това се прибавя и една обща защитена зона с островната държава Мавриций. Там площта с морска трева, голяма колкото една Швейцария, поглъща толкова въглероден диоксид, колкото една цяла гора със същия размер.
Сейшелите правят много за света. Но и той трябва да допринесе, за да бъдат те спасени. "Ако тази планета изчезне, няма да има значение дали държавите са богати или имат много пари в банката", казва президентът Рамкалаван. На срещата за климата в Глазгоу той смята да обясни това на останалите световни лидери.