От ФАКТИ продължаваме със своята инициатива да Ви представяме различни гледни точки по въпроса дали българският президент, независимо кой е той, трябва да има право на законодателна инициатива и с това да се превръща в своеобразен законотворец - т.е. човек, който твори общественото благо закон.
Днес от медията ни Ви представяме интервюто ни с Душана Здравкова, бивш съдия, член на Европейския парламент в периода 2007-2009, а днес граждански активист.
- Г-жо Здравкова, допустимо ли е и трябва ли българският президент да има право да бъде и законотворец?
- Преди да отговоря, надявам се да ми позволите и едно уточнение: има разлика между „законотворец“ и този, който има право на законодателна инициатива. Безспорно е, че в една парламентарна държава, каквато е нашата, само Народното събрание е институцията, която приема законите, т.е тя е така нареченият от Вас законотворец.
Що се отнася до правото на законодателна инициатива, нека да изясним и какво представлява това право. То се урежда от основния закон на държавата и поради това е конституционно право. Според нашата Конституция, такава инициатива имат народните представители и Министерски съвет, т.е те имат правото на предложение за внасяне на законопроект, който следва да се разгледа и обсъди от законодателния орган по предвидения за това ред.
Следователно, българският президент не е законотворец, защото това е правомощие на Народното събрание, а също така, няма и право на законодателна инициатива според сега действащата Конституция.
Според мен би могло да се обсъди и при обществен консенсус да се приеме второто - президентът да има право на законодателна инициатива.
Веднага се аргументирам със следното: Съгласно чл. 154 , ал.1 от Конституцията на Република България, президентът може да инициира конституционни промени. Ако на него е отредено това право, защо тогава да не може да има и законодателна инициатива? В правото има принцип: qui potest plus, potest minus. Следвайки този принцип, съвсем логично е да му бъдат предоставени и правомощия да бъде вносител на проектозакони.
- Какви ще са позитивите от реализирането на такава стъпка?
- Като човек, ангажиран от години с граждански каузи, намирам за логично, че ако на народните представители, които са пряко избрани от суверена, е предоставено това право, то същото да има и президентът, който е избран по аналогичен начин. И понеже въпросът Ви е за позитивите, определено смятам, че това би представлявало още една „врата“ за гражданите, които искат да намерят реализация на свои идеи и предложения за законодателни промени или за нови закони.
- Като юрист със сериозна експертиза и богат опит, къде виждате рисковете в даването на такoва правомощие на българския президент, ако виждате такива?
- Не само, че не виждам никакви рискове, а напротив, виждам нови възможности за гражданите.
- Адв. Емил Георгиев изрази опасение, че право на законодателна инициатива от президента ще доведе до нарушаване на установения баланс между властите в България. Но дори да е така, има ли нещо опасно в това?
- Тъй като не съм запозната с аргументите на колегата Емил Георгиев, не мога да опонирам, но смятам, че той визира ситуация, в която президентът би бил законодател, което наистина е друг вид държавно устройство. Обстоятелството, че той ще има само законодателна инициатива, не би могло да представлява каквато и да било опасност, а разширяване на демократичните принципи на управление на държавата.
- Проблем ли е това, че няма точно такъв модел в света, или поне на мен не ми е известен, при който президент да внася законопроекти в националния Парламент?
- Аз не съм изследвала дали има или няма подобен модел, както Вие го наричате. Мисля, че за това има достатъчно колеги от академичните среди. Но не виждам проблем, ако след широк обществен дебат се приеме такава възможност.
- Ако президентската институция получи право на законодателна инициатива, това по-скоро ще стопира приказките за президентска република в България или обратното - ще ги засили?
- Не съм анализатор и не бих могла да правя прогнози, но както посочих по-горе, макар и с риск да се повторя ще кажа, че това би била още една възможност за гражданите, чрез която да могат да реализират предложенията си за законодателство в техен интерес. Казвам това, защото особено през последните години сме свидетели на не малко лобистки закони, които обслужват определени интереси.
Така или иначе, в публичното пространство се развива тезата за повече президентски правомощия, а даже и за президентска република. Генезисът на това явление, според мен се крие в дълбокото разочарование на хората от работата на народните представители. И особено от това, което се случи през настоящата година след двата поредни неуспешни опита не само да се състави правителство, но изобщо да се свърши каквато и да било законодателна дейност. А тези неуспехи според мен се дължат преди всичко на невъзможността партиите да излъчат качествени хора. Моето лично голямо разочарование е, че даже партии, които имат претенции да се наричат партии на промяната, се обградиха за пореден път с партийни активисти. По места за пореден път са спуснати „парашутисти“, които са напълно непознати за съответния град. Освен всичко, много от тях не са известни с никакви каузи, още по-малко със защитени такива. Това няма как да не поражда разочарование, да не обезсмисля надеждата на хората и да ги демотивира като цяло.
И без да съм анализатор, но както посочих и по-горе, макар и с риск да се повторя ще кажа отново, че в настоящата обществено-политическа ситуация, липса на чуваемост, не би било излишно да има още една възможност за гражданите, чрез която да могат да реализират предложенията си за законодателство в техен интерес. Казвам това и защото, особено през последните години, ние сме свидетели на не малко лобистки закони, които обслужват определени интереси. И това ми дава повод да припомня и още нещо. България е може би една от малкото държави, която не е приела закон за лобизма. Ето материя, която би могла да бъде във фокуса на внимание и бъдеща законодателна инициатива на един също бъдещ президент при бъдеща Конституция.