Малко по-рано днес “Групата за натиск”, формирала се в 43-тото Народно събрание между Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев, изпрати отворено писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова относно мигащите зелени светофари и по-скоро - с апел против тяхното премахване.
Мигащият зелен светофар вижда всеки пешеходец или водач на моторно превозно средство в последните секунди преди светофарът да промени светлинния си сигнал. Въпросният сигнал обаче се предвижда да се премахне заради неуредици в нормативната уредба.
Въпросното писмо ни даде повод за разговор - как при добро желание, един бивш народен представител може да постига целите на различни каузи, които наглед малки, засягат всеки един от нас дори и без да го осъзнаваме, а понякога и бъркат дълбоко в джобовете ни, и как Петър Славов, като кандидат за депутат ще надгради работата си извън парламента вътре в него, ако извоюва място там.
Припомняме, че адв. Славов е кандидат за народен представител от гражданската квота на “Демократична България” в 25-ти МИР в София, като преференцията му е 105.
Интервюто на адв. Петър Славов за ФАКТИ четете в следващите редове:
- Адв. Славов, защо се заехте да работите именно по казуса с мигащия зелен светофар?
- Днес с колегите от “Групата за натиск” – Мартин Димитров и Методи Андреев, излязохме с открито писмо до регионалния министър предвид заявката от Столична община и някои други градове да премахнат мигащата зелена светлина на светофарите, която с три премигвания предупреждава за смяна на сигнала с жълт. И това се случва буквално от днес за утре, без предупреждение и без намиране на алтернативен способ за гарантиране безопасността на движението, като например инсталиране на т.нар. “броячи”, които отчитат времето до края на зеления или червения сигнал.
Оправданието на общината е, че мигащите зелени светофари противоречали на наредба на МРРБ и правилника по Закона за движение по пътищата. И тук възниква логичният въпрос – а когато ги инсталирахте и харчехте пари на данъкоплатците за тях, не противоречаха ли и тогава?! И защо не сезирате МРРБ да си оправят наредбата и да няма нормативен проблем – защото самият закон в чл. 12 допуска съществуването им?
Ето това правим ние с колегите в момента – обръщаме се към министър Комитова, с която винаги сме работили добре. Ако си спомняте, по наша инициатива МРРБ отмени “квази-данъка” задължителна паспортизация на сградите и така спестихме милиони левове на българските домакинства и бизнес. Сега настояваме тази наредба да се оправи и така да спасим мигащия зелен сигнал на светофарите.
- Споменахте “паспортизацията на сгради”, която в крайна сметка отпадна - можем ли да приемем това за пример как дори и извън Народното събрание, има ли гражданска активност, може да се постигне резултат по конкретни въпроси?
- Точно така – винаги сме спазвали принципа, че човек, когато се занимава и защитава обществени каузи, не може да го върши само когато е народен представител или в изпълнителната власт. Натискът трябва да е постоянен.
Именно по подобен начин – с обществен натиск, публичност и предлагане на конкретни решения до ресорния министър, успяхме да я убедим, че така разписаната задължителна “паспортизация на сгради”, в това число и на всички заварени и то до края на 2021 година, не само е практически неосъществима, но и представлява квази-данък, който всяко българско домакинство и бизнес ще трябва да платят. По наши сметки става дума за от 300 до 500 лева на апартамент/обект. Срещу тази сума хората щяха да получат една хартийка, правена на око просто защото няма никакво време за сериозно обследване на всяко жилище до края на годината.
Разумното решение, до което стигнахме беше, че подобна паспортизация и обследване на заварените сгради има смисъл и нужда само когато по тях са правени или се предвиждат конструктивни изменения, а също и за сградите за обществено ползване. Така спестихме на българските домакинства и бизнес доста средства, нещо, което е особено важно в тези трудни икономически времена на пандемията.
- Друга Ваша кауза е “екостикерът” - защо искате премахването и на това плащане?
- По отношение на “екостикера”, който бе въведен с Наредба на Министерство на транспорта (МТИТС) от юли месец като задължителен при всеки годишен технически преглед, включително и за новите автомобили, също установихме сериозен проблем. Търсим разумно решение, което да не натоварва с допълнителни разходи собствениците на превозни средства, а същевременно да остане иначе добрата идея в дни на наднормено замърсяване да имаме ограничаване на достъпа до централната градска част на силно замърсяващи автомобили.
Действащият режим, при който стикерът за ГТП беше обединен с “екостикера”, е абсурден. Той води до това превозни средства като ремаркета, каравани, електромобили също да трябва да закупуват “екостикер” с чип, в който се записва информацията за изгорелите газове ГТП, независимо, че въобще нямат двигатели с вътрешно горене.
Предложението, което направихме до министъра на транспорта е да се използва съществуващата инфраструктура от камери на общините и КАТ, тя да се свърже с базата данни от пунктовете за ГТП, налична в Министерство на транспорта и така - практически без допълнителни разходи за хората и бизнеса, контролът да се извършва автоматично, а стикерите – да отпаднат въобще. Това, вместо сегашното оскъпяване с 20-25% на ГТП, ще доведе до неговото поевтиняване.
- Преди около месец след задържането на Мартин Заимов за заличаване на надписите на Паметника на съветската армия припомнихте казуса с комунистическия герб, стоящ все още на сградата на бившия Партиен дом, който за кратко през 2020 година беше и сграда на Народното събрание. Защо този герб не е премахнат?
- За мен е скандално поведението на администрацията на Народното събрание и мнозинството в него в поредица български парламенти, доминирани и от ГЕРБ, и от ИТН и т.н. В нито един от тях не се стигна до реални действия за изпълнение на Закона за държавния герб и ПМС 476/1997 г., които задължават Народното събрание да постави този символ на държавността и суверенитета на Република България - българския герб, на централната фасада на сградите на парламента. Вместо това, чухме всякакви абсурдни оправдания само и само, за да не изпълнят закона. ГЕРБ дори бяха “обърнали” централния вход на сградата на бившия партиен дом да не е откъм Президентството и МС, а отзад – откъм улица “Московска”.
Още по-скандално е, както и Вие обръщате внимание, че на въпросното място и до ден днешен стои остатък от комунистическа свастика – очукана реплика на герба на СССР!
По случая водим поредното съдебно дело пред Върховния съд и се надяваме съдът най-после да задължи парламента да изпълни закона.
- Малко след споменатия вече случай, изнесохте още данни относно Паметника на съветската армия - какво беше притеснителното в тях?
- Случаят с Паметника на съветската армия е особено скандален, защото разкритията ни показаха как областна управа при служебния кабинет иска да похарчи близо 400 хиляди лева от парите на данъкоплатеца за ремонти на този монумент, а пък областен управител в мандата на ГЕРБ и т.нар. “патриоти” направо е предлагал монументът и, забележете, прилежащият терен от Княжеската градина да бъдат прехвърлени на Москва, за да се “грижели” те за тях. С други думи, можеше един ден да осъмнем с половината от градината, оградена с бодлива тел и със собственик – чужда държава.
- Според Вас с претенциите си върху собствеността на паметника Руската федерация опитва ли да наруши суверенитета на България?
- Безспорно е, че от руското посолство – страна по тази кореспонденция с областната управа на София, далеч са преминали всички допустими линии за дипломатичност и взаимно уважение в международния протокол.
По-важното в случая за мен обаче е, че този монумент продължава да стърчи над куполите на катедралния храм “Св. Александър Невски” в центъра на столицата и да разделя българското общество. Мястото му очевидно е в Музея на социалистическото изкуство. Там хем ще бъде съхранен за поколенията, за да им напомня какво зло са комунизмът и тоталитаризмът, а същевременно повече няма да разделя обществото, заемайки едно от най-прекрасните места в центъра на града.
- Говорим за Русия и затова ще задам по-генерален въпрос - каква мислите е редно да е политиката на България относно руското влияние у нас?
- Българските политици трябва да се отърсят от комплексите на миналото и да работят за защитата на националния ни интерес заедно с нашите съюзници от ЕС и НАТО. И до ден днешен не липсват данни за влияние на Москва върху важни за независимостта на България проекти – например бавенето на газовия интерконектор с Гърция вече 12-та година, откъдето ще имаме достъп до алтернативни източници на газ. Или пък скандалният Руско-турски поток, който правителството на ГЕРБ изгради с пари на българския данъкоплатец само за година, като похарчи над 3 милиарда лева за една чужда тръба.
- Смятате ли като депутат в 47-мото Народно събрание да внесете предложение за Закон за лустрацията?
- С колегите от “Групата за натиск”, след като постигнахме немалко по темата в 43-тото НС, сега сме си поставили два важни приоритета – да се работи за дигитализация и качване в интернет на целия архив на т.нар. Комисия по досиетата. Така ще се знае какво точно е вършило всяко едно от лицата със съпричастност към тайните служби на комунистическата държава – доноси ли е писал, колеги ли е злепоставял и т.н.
И другата ни задача – да гарантираме, че законовите изменения от 43-тото Народно събрание - за проверка за зависимости на всички служители в държавната и общински администрации, идваща от евентуална тяхна принадлежност към бившата ДС, се изпълняват коректно от изпълнителната власт и такива лица не получават т.нар. допуск до класифицирана информация.
- Коя за Вас е най-спешната задача, която 47-мото НС трябва да реши?
- В краткосрочен план от следващия парламент се очаква най-после да формира стабилно управление и редовно правителство, което да се заеме с дълго отлаганите проблеми – справяне с пандемията, икономическо подпомагане на засегнатите граждани и бизнес, бюджета за 2022 година, мерки за запушване на пробойните, откъдето изтича и се краде публичният ресурс.
В по-дългосрочен план – съдебна реформа за отчетна и работеща прокуратура и независим от политически вмешателства съд; ефективна борба с корупцията; реформи в регулаторните органи; електронизация и дигитализация на процесите в администрацията, електронно правителство и т.н.
Ако трябва да обобщя – правителство и парламент да работят в интерес на гражданите, а не за лобистки и корпоративни интереси.
- Мислите ли, че 47-мото Народно събрание ще успее да реформира прокуратурата, но и изцяло правосъдната система у нас?
- Това ще е една от първостепенните задачи на 47-мото Народно събрание и буквално разделителна линия между формациите там, които искат действително промяна и реформи в интерес на гражданите и тези, които са решили да бранят статуквото.
Първият тест може да се случи още в първите дни, когато се надявам отново с колеги от “Демократична България” да внесем законопроекта за изменение и допълнение на съдебната власт, който възстановява нормалното правосъдие и премахва т.нар. “спецове” (б.р. спецпрокуратури и спецсъдилища). Ако си спомняте, той беше приет на първо гласуване в 46-то Народно събрание. Извинението защо не е приет изцяло беше, че не е имало време. Нека видим сега дали формациите, които тогава го подкрепиха, ще стоят зад позициите си или ще се отметнат!
Но за да може и тази, и други важни теми да бъдат част от дневния ред на следващия парламент, българските граждани трябва да сме активни на 14-ти ноември, да гласуваме за случващите се вече промени и те да станат трайни!
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?