Не че случващото се в Българската социалистическа партия е от национално значение и трябва да му се придава извънредна важност, но зараждащите се симпатии към "откровената Нинова", към "боркинята с олигарсите Нинова", трябва да бъдат поохладени с истината за случилото се на БСП.
Когато Корнелия Нинова пое лидерството в БСП от Михаил Миков, партията беше едно посмешище и вече загубила много електорат. Основно заради председателя Миков, който бе завещал на Нинова един микс от соцносталгия и и плах либерален поглед оставен от времето на Сергей Станишев като председател на социалистическата партия.
Основните опорни точки за "дружба с Русия, за строеж на "Белене" и висок бюджетен дефицит" бяха в ход по времето на Станишев и Миков. Имаше си ги и агентите на комунистическата Държавна сигурност в редиците на БСП и листите на социалистите за ред парламентарни избори, включително и за последните. И то Българската социалистическа партия почти винаги е първенец по този показател. Заради това и тя няма как да има каквито и да е претенции, че може да е носител на позитивна промяна в България.
Корнелия Нинова не промени нищо от това. Напротив! Тя изрече думите: "Демокрацията ни отне много", тя искаше отмяна на прословутите "санкции срещу Русия", които всъщност не са срещу Руската федерация, а срещу близкото обкръжение на Путин, тя се застъпваше за корупционния проект "Белене" в един глас със съпартийците си и тя, докато не се скарат за нещо, имаше нелоши отношения с руския гражданин Георги Гергов.
Нещо повече, БСП на Нинова се противопостави на Истанбулската конвенция, която бе изкарана документ едва ли не писан от Сатаната, който иска да поквари българския народ. Всички нормални хора се сещат чия дълга ръка е зад тази пропаганда, в която БСП се включи с охота, мислейки си, че ще извлече страхотни дивиденти.
А! Щях да забравя. Социалистическата ни партия и парламентарната ѝ група в 44-ия Парламент, начело с Корнелия Нинова, по никакъв начин не се противопостави на реализацията на загробващия България проект Руско-турски поток.
Същата парламентарна група изпрати своя квота членове на ВСС, които избраха Иван Гешев за главен прокурор. Същата парламентарна група, макар и не в цялост, помогна в избирането на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ.
С оглед на всичко това, а вероятно и нещо бива пропускано, защото за 4-5 години се случиха множество неща, трябва да постановим, че Корнелия Нинова утвърди БСП като присъдружна организация на ГЕРБ и ДПС, а в същото време направи партията по-ретроградна, отколкото я получи от Михаил Миков.
И когато на политическия пазар се появиха нови партии като "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната", съвсем логично е гласоподавателите на БСП в млада и средна възраст да се преориентират към тях с оглед практическите действия и бездействия на доскорошния им избор.
Тоест няма никаква изненада в това, че българските социалисти в този им ултраконсерватиен вид и в съглашателство с ГЕРБ и ДПС, получават доверието на под 300 000 човека.
А кой е виновен за това? Разбира се, че председателят на Българската социалистическа партия.
Корнелия Нинова имаше и времето, и възможността да отправи БСП по нов, модерен път - без руска опека, соцносталгия, ченгета от ДС и ретроградност, с всичките рискове по този процес. Тя не го направи, а в същото време не бе и достатъчно радикална в ретроградността, за да привлече гласуващите за шовинистични и нацистки партии, и резултатът е налице. БСП вече е една малка партийка, Нинова си тръгва, като за това, дори и да имат принос, най-малка вина имат Румен Радев и Бойко Борисов, които вчера председателката на социалистите спомена.
И всъщност, който и да наследи Корнелия Нинова на председателското място в Българската социалистическа партия, ако не сложи край на негативните традиции в партията, на захласването по ретроградни политики и антиполитки и на съглашателството с ГЕРБ и ДПС по различни теми, на следващите избори БСП ще продължи естествения регресивен път и ще получи под 200 000 гласа. А на по-следващите, продължавайки досегашната линия, може би дори няма да влезе в Народното събрание.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!