Ясно е, че неолибералната демократическа партия, която в момента представлява официалната власт в САЩ, е внесла своя модел на управление в България. Политическите и партийните елити (ще) са сменени с техни лица, защото досегашните са пробити, силно корумпирани, нямат им доверие и са използвани като преграда за реализирането на амбициозните им геостратегически планове в региона.
Досегашният партиен модел е почти раздробен. Предстои смяната на главния прокурор и председателят на КПКОНПИ. Обещава ни се "нулева корупция", справедливост и икономически просперитет, модерно образование без нужда от частни уроци и иновативно, високотехнологично здравеопазване.
Дотук всичко изглежда приемливо и примамливо, като се изключат серията от гафове, много лъжи, изкуственият пиар-балон и CV-та, задкулисни завери, погазването на Конституцията и встъпването в състави от НК.
Някои ще кажат, че друг начин е нямало.
Но!
Притесненията ми са в две направления. Първото е, че българите сме най-бързо умиращите нация в света, с отрицателен прираст на населението, в условия на тежка демографска катастрофа с обезлюдяване на огромни територии в страната. Откъде ще се внесат тогава недостигащите квалифицирани кадри във всички сфери и области?
Второто ми притеснение е свързано с авторитарния егоцентричен стремеж на балканския овластен субект, който, по принцип, получавайки огромна власт в ръцете си, превръща режима си на управление в диктатура, гонения и репресии над инакомислещите, за да задоволява нарцистичния си нагон и да не се разделя с наркотика "власт".
Опасното е, че когато външната политика на "балканския овластен субект" е в пълен унисон с интересите на чуждата държава-опекун (дори за сметка на националния суверенитет), то тя не се интересува от вътрешното положение на страната-васал и нейните граждани.
Нещо, на което бяхме свидетели прекалено дълго време и при най-дребните индикации за повторение трябва да срещне мощен отпор.