Настъпи астрономическата пролет, а редом с нея и като по поръчка заваляха и тазгодишните пролетни скандали около Негово величество Социолога!
В навечерието на толкова важни избори е повече от нормално (или по-точно естествено) това да се случи. Подобно парийната битка, социолозите не остават по – назад и заформят паралелна арена, на която да стъпят гладиаторите в бранша. Изходът от битката при тях обаче, съвсем не би бил летален (метафорично казано), какъвто за „загубилите“ партии. Това не омаловажава словесното кръвопролитие между съревноваващие се, напротив. Резултатите от всяко изследване биват поставени в центъра на заформящата се разпра с обвинения за краен непрофесионализъм, некоректност, непрозрачност и опити за скрити игри.
Тази година първа късата клечка изтегли Мира Радева. Това възобнови публичното говорене за достоверността и представителността на информацията, която социолозите предоставят. Нападките, които тя и МБМД отнесоха за своето изследване, станаха генератор на напрежение между членовете на гилдията.
Тук е моментът шеговито да вмъкна всеизвестният хумористичен лаф „ Българинът разбира от 3 неща – футбол, политика и жени“. Сарказмът и иронията подсказват, че преди да се отправят обвинения за „манипулиране на резултати“, представяне на „грешна“ информация, работа „по поръчка“, е добре да са ясни механизмите или по-точно възможностите, които са налични за случването на горепосочените.
На първо място е много важно да се разбере, че „манипулиране на резултатите“ е невъзможно ( или поне не е коректно да се каже по този начин). Не може да се говори и за „нагаждане“ на рейтингите на партиите. Социологическото проучване е огледалото за обществото – отразява неговите нагласи, в момента на провеждането му. Абсолютно разбираемо е да се мисли в посока на това, че тези нагласи в сегашното положение на страната могат рязко и драстично да се променят не за месец или два, а с дни. Ето защо е изключително важно да се каже за кога са валидни тези данни (т.е. кога е било проведено даденото излседване).
Чуха се обвинения и в непрофесионализъм по отношение на изпълнението на самото изследване – методиките, които са използвани и адекватността на тяхното приложение на практика. Тук е моментът да се наблегне на няколко основни аспекта.
Генерална съвкупност и извадка
Говорейки за генерална съвкупност, първият опорен пункт е валидността на самата информация – за кого биха били валидни процентните данни от дадена статистика. Подобно преброяването на населените, така и предизборните изследвания се правят за цялата страна, което прави близо за 7 милиона избиратели. За да бъде информацията достоверна и представителна, то като първо условие се явява извадката да бъде достатъчно голяма, така че да могат резултатите да са валидни за генералната съвкупност (тези 7млн). В противен случай данните могат да не са адекватни или с други думи да са крайно различни от реалните. Тук обаче не може да се говори за манипулиране, а за некоректно изпълнение. Негативно отношение от страна на социолози имаше и към медиите, публикували данните от изследването на г-жа Радева. Те бяха насочени към информацията относно извадката на изследването. Има различни източници на информация, които се ползват в едно такова проучване ,например „сортиране“ на респондентите по избирателни списъци или адресна регистрация. Освен това извадката трябва да е „случайна“ – всяка една единица от генералната съвкупност да има реален шанс да попадне в нея. Това дава възможност за набиране на обективна информация от хора, имащи различен обществен профил , а не само от хора със сходни „социални черти“ ( от една класа, с еднакъв социален статус, степен на образование, качество на живот и т.н.). Ако едно от тези неща не бъде изпълнено, то е напълно възможно да се получат такива разминавания в процентите, които дават различните агенции. Тук отново не може със сигурност да се говори за умишлено вмешателство с цел „фалшифициране“ и влияние на обществената маса, а по- скоро за грешка от страна на изследователя.
Въпросник
Инструментът, с който боравят социолозите е въпросникът. Той е най-силното оръжие. За мнозина изготвянето му е „фасулска работа“, доколкото се предполага, че се задават няколко въпроса и това е.Истината е, че той трябва да бъде много прецизно изготвен – има стандарти , които трябва да бъдат спазвани. Формулировката на въпросите, тяхната подредба, скалите за оценяването им, продължителността (колко време отнема едно интервю с респондент), поведението на интервюиращия, обстановката,в която се провежда запитването – това е една малка част от нещата, с които трябва да се съобразява социологът, но които остават неясни за широката аудитория.
Методика на регистрацията
За нея също има редица стандарти, които трябва да бъдат изпълнени. Разбира се, понякога обстоятелствата налагат да се „кривне“, но това трябва да бъде ясно опоменато, за да могат хората, ползващи резултатите ясно и точно сами за себе си да преценят валидна ли е, до колко, за кого и в какъв момент получената информация.
Не на последно място грешки се допускат и в обработката и анализа на информацията.
Съвкупността от всички тези фактори и волните или неволни неизправности в тях са една добра предпоставка за възникване на конфликт на база големите разлики в прогнозите. Ето защо веднага след избухването на скандала, БСА отправи своеобразен призив към всички в сферата -да се работи професионално и да се следват всички изисквания и стандарти, защото в противен случай се стига до опетняване името на самата професия. В Декларацията за стандартите при социологическите изследвания се набляга на факта, че при излседвания преди избори обичайната практика е да има съвсем малко разминаване между данните на различните агенции. Когато разликите са далеч по-големи , е редно преди публикуването им да се направи ревизия на използваните методики. По възможност е добре да се проведе следващо проверяващо изследване, за да се елиминира вероятността от методическа грешка в полза на реална, фактическа промяна в нагласите на хората. Ако това не е възможно, то публикуването на екстремно отклоняващите се данни може да се осъществи, но ясно да се наблегне на факта,че това е хипотеза, а не твърдение или прогноза. Именно в това се коренят и упреците към медиите – не бе казано кой е възложителят и финансиращият, резултатите бяха представени без необходимите уговорки, а това доведе от професионален спор към личностни обвинения и напрежение.
БСА и нейните членове се обърнаха и към колегите си журналисти, призовавайки за съвместно усилие при обслужването на обществения интерес. Наблегна се на идеята ,че рейтинговите изследвания са „цивилизована форма за обратна връзка от гражданите към политиците, от т.нар. „електорат“ към партиите с техните лидери, от хората към медиите като изключително важни медиатори между гражданското общество и политическите структури“.
Разбира се, не би било редно да не се спомене и „политическото обвързване“ и идеята за задкулисни игри, но това е тема на един друг – дълъг и сложен - разговор. Пък и за политиката и неща от този род се говори, че са „мръсни игри“ ....