Гледаме и не вярваме на очите си: къде изчезна онази уж толкова подредена и стриктно организирана страна на име Германия? Сегашната пандемия разкри ситуация, която може да се нарече само по един начин - катастрофа.
Класическа катастрофа! Защо да се чудим тогава, че много граждани изпитват истинско недоумение, а доверието в способностите на политиците спада всеки божи ден. Борбата срещу пандемията на федералното правителство в Берлин, а и на правителствата в отделните германски провинции, направо те докарва до отчаяние. Всички знаят, че един такъв вирус няма да си отиде просто с увещания - и въпреки това човек остава с впечатлението, че политиката се надява на някакво чудо, вместо да взима предпазни мерки, да действа изпреварващо, да търси пробив напред.
Трескаво се свиква среща на министър-председателите, но всичко това изглежда неподредено и паянтово, с някакви работни задания и проверки в движение. И на върха на четвъртата вълна от пандемията, когато всяка минута е ценна, ни обявяват: „Ще се видим отново в четвъртък!“. Едно поне е правилно: явно ще има задължителна ваксинация, макар и да не знаем какви ще са точно детайлите по този въпрос.
Федералните структури са спирачка
То си е за чудене: Къде изчезна онази уж толкова подредена, дисциплинирана и стриктно организирана страна на име Германия в сегашните пандемични времена? Германия - тука я има, тука я няма… Федерализмът може да си има предимства, но в условията на борба срещу пандемията, и то срещу един вирус, който не признава нито регионални, нито национални граници - в тези условия германският федерализъм ни стяга като корсет. Вече никой няма представа кои мерки къде точно важат и къде - не.
Централното правителство в Берлин прехвърля отговорността на провинциите, те пък като малки деца чакат „родителското тяло“ в Берлин да реши вместо тях. Отговорността никой не я поема, а всички я прехвърлят нататък. Разбира се, това важи само за неуспехите.
В същото време досегашното правителство, което работи в ролята на служебно, сякаш се е вцепенило и вече не взима никакви целенасочени, действени решения - а тази парализа изобщо не помага. Бъдещият канцлер Олаф Шолц като че ли е попаднал в капана на своята двойствена функция: той все още е финансов министър и все още не е канцлер. Цитират го с думите: „Когато от мен се иска да бъда лидер, аз ще бъда лидер“, но в същото време той през цялото време мълчи и сякаш очаква някой да се отбие в кабинета му и да го натовари с лидерството.
Единственото, което му хрумна на първо време, е да свика Кризисния щаб заедно с експертите. Но нека да припомним, че този Кризисен щаб по пандемията съществува вече от 99 дни, а експертите по въпросите на коронавируса и досега изобщо не са премълчавали своите възгледи. Само дето през лятото никой не искаше да ги чуе. Предизборната борба и хаосът в ръководството на ХДС поставиха други приоритети, а надпреварата за гласовете на избирателите явно се оказа по-важна от някаква си пандемия.
Имали кой да взима решения в тази държава?
А тя, пандемията, безмилостно ни демонстрира какво точно куца в тази държава: липсва фигура или институция, която може и иска да даде указания какво да се прави. В сегашната здравна криза всеки се бори срещу всекиго, а за съжаление все повече от борещите се гледат единствено своя интерес.
В идеалния случай ние бихме могли да минем и без тези лутащи се политици. В един идеален свят ние просто би трябвало да се грижим едни за други, да се грижим за нашите възрастни хора, за нашите болни, за нашите деца. Да се грижим за другите точно така, както се грижим и за себе си. Това звучи наивно. То си е наивно. Но ни изглежда много хубаво - и би бил най-лесният изход от сегашната катастрофа.