Коментар от Ясен Бояджиев:
При откриването на новото Народно събрание почти всички повтаряха, че големият залог за неговия успех е справянето с кризите, които са ни налегнали или ни заплашват. Да оставим настрана въпроса, че самото вайкане за тежестта на тези кризи е донякъде попресилено и излишно на фона на много от преживяното през последните вече над 30 години.
Какво още е заложено
На успеха на този парламент обаче са заложени и други, още по-важни неща, а провалът му може да има и друга, още по-висока и дълготрайна цена от някакви конюнктурни икономически несгоди.
Първо, разбира се, е заложена самата промяна, от която обществото ужасно се нуждае - освобождаването на превзетата държава, демонтажът на корупционния модел, връщането на законността и справедливостта.
Второ, заложена е безкрайно закъснялата модернизация на страната - предприемането на вечно отлаганите реформи и ускорено преодоляване на изоставането във всяка област на живота.
Трето, превръщането на България в по-привлекателно място за завръщането на хилядите, избягали от нея, без които бъдещето изглежда нерадостно.
Не по-малко важно
Тук обаче ми се иска да акцентирам върху още един залог, свързан с този парламент, който ми се вижда не по-малко важен, а и по-болезнен от другите. За първи път се открива възможност управлението на държавата да е в ръцете на толкова голяма група млади хора. Те са високо образовани, с нови идеи, цели, възпитание и самочувствие. Те са свободни и независими, защото (за разлика от други) днешното им битие и бъдещото им развитие съвсем не са задължително обвързани с пребиваването около държавната софра. Това са нашите деца, родили се или поне израснали след 1989-а.
Те са успели, прагматични, но и идеалисти. Това не е „проект на Радев” или на когото и да било друг - това си е техният проект. През последните години те постепенно са узрели за идеята и необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Затова са изоставили бляскавите си кариери, високите си доходи, успешните си бизнеси - за да се ангажират с решаване на проблемите и с бъдещето на страната си. За да се опитат да я променят качествено.
Успехът им не е гарантиран
„Време е за всички нас да си свършим работата”, каза един от тях. Техният успех обаче съвсем не е гарантиран. Защото зависи не само от тях. Успехът им е заплашен, първо, от рутината, инерцията, зависимостите, алчността, личните и партийните егоизми на част от по-старите и по-опитните в политиката.
Но е заплашен и от нещо още по-страшно. От озверялата съпротива на онези, чиито досега несмущавани от нищо привилегии са застрашени от задаващата се промяна. Те все още разполагат с огромна икономическа мощ и ключови властови лостове и със сигурност няма да се предадат без бой. Това, впрочем, може да обясни някои вече случващи се или (със сигурност) предстоящи събития. Като войната в ДКК например. Или някои странни развития и пазарлъци във водените коалиционни преговори. Защото, не се съмнявайте, някъде на или около масата на тези преговори са се наместили и подставени (купени) лица на задкулисието. Ангажирането на младите с политиката е може би последният шанс за България и за всички нас. Ако този шанс бъде пропилян, ще е страшно. Страшно не толкова за тях - те ще си стегнат куфарите, ще си вземат шапките и ще се върнат към личните си кариери тук и по света. Страшно ще е за нас, останалите. Защото те без нас могат, но ние не можем без тях. Нищо в тази страна не може да се промени към по-добро без тях.