На рождения ден на Вапцаров, френският президент оповести програмата си за управлението на европейския съюз след 1-ви януари. Става дума за щастливо съвпадението, защото Макрон едва ли е чел описанието, което поетът революционер прави за живота на българския работник - "тежка, човешка, жестока, безока съдба".
Въпреки разстоянието във времето, нашенците пръснати по фермите на Германия, строежите на Испания, чистачките в Гърция, болногледачките в Италия и шофьорите на тирове получават възнаграждения подобни на тези за които Вапцаров си даде живота.
Какво предлага Макрон? Установяване на задължителна европейска минимална заплата. От човешка гледна точка, тази идея заслужава поздравления. Няма по-важно за един човек от достойното заплащане на неговия труд. Макрон и Франция ще оглавят съюза след дни и в продължение на шест месеца, идеята за минималната заплата няма да слезе от дневния ред.
Как ще бъде посрещната тя и възможна ли е реализацията й? Германия и Франция могат да си го позволят, но България и Румъния? Всички български работодатели защитават ниските заплати в името на конкуренктноспособността, в очакване на чужди инвестиции. Политиците от всички цветове са на същото мнение, въпреки че нищо не потвърждава тази позиция.
При това всички затварят очи пред факта, че в най-бедната в Европа страна, разликата между най- високите доходи и най-ниските е най-голямата в европейския съюз. Два милиона българи, които не споделят българската социална политика се преселиха междувременно в Западна Европа и много други стягат куфарите.
Разрешение ли е това местене на работна ръка? Разбира се, че не, защото работниците от Изток, дори и висококвалифицирани, приемат по-ниски възнаграждения и условия на работа спрямо местните служители. С това си поведение те нарушават равновесието на пазара на труда. В изказването си Макрон повтори за сетен път, че минималната заплата е средство за борба срещу "социалния дъмпинг". Може би точно това е същността на мисълта му.
Да се намали човешкия поток от Изток, или да се сложи някакъв нов ред. В началото на своя мандат, изключително богатият на идеи френски президент, предложи отваряне на гишета за кандидат емигранти на територията на Либия. Запътилите се към Европа африканци да подават молби за виза и френските власти да подбират тези, които щяха да са добре дошли. Предложението замина в небитието без никой да му обърне внимание.
Емигрантите продължиха да скачат в лодките на Средиземно море, вместо да последват примера на Вапцаров. Отказват да се борят за сваляне на корумпираните си управници и предпочитат социалния комфорт на Европа.
Макрон е коренно различен от Меркел. Дори напълно противоположен на бившата канцлерка. Ако не реализира поне част от идеите си за социалното равновесие в европейския съюз, той ще остане в историята като "Макрон фон Мюнхаузен"