Промяната в България наистина е факт. Някои анализатори го отбелязаха още при преговорния процес между вече фактическите коалиционни партньори, но новата ни политическа реалност стана официална в началото на седмицата, когато за първи път от много време насам проимахме редовен министър-председател, който не се казва Бойко Борисов. Министър-председател, който не само не се казва така, но и няма нищо общо с Борисов по нито един професионален и житейски параграф.
Пътят до тази развръзка бе дълъг и нелек, а знаейки колко още много работа и трудности ни чакат, докато порочният модел бъде напълно демонтиран, със сигурност място за въодушевление няма. А прекалената "зеленост" на някои от хората, от които се очаква революцията в управлението, предизвиква съвсем обоснован скептицизъм. Едва ли не трябва да очакваме, че агнетата ще сломят вълците, че Радослав Василев от "Продължаваме промяната" ще надговори Йордан Цонев или Радомир Чолаков. Не, засега няма как да стане.
Борисов бе отстранен от властта, но не под натиска на гражданските протести, а чрез три последователни изборни резултата. И на площадите, и в изборния ден се формира едно малко гражданско общество, в изборния ден малко по-голямо, което уволни ГЕРБ от изпълнителната власт. Но забавянето на падането на ГЕРБ-Борисов забави и попречи на радикалността на промяната у нас, като заради протакането, уталожването на напрежението и многото избори за една година гневът и решителността отстъпиха на компромиса. А в българския случай компромисите в политика обикновено не водят до нищо добро.
Безспорен успех на протеста е, че раздвижи движенията на западните ни партньори по отношение на тези, срещу които беше протестът - ГЕРБ, ДПС, Пеевски и сие.
Европейският парламент прие резолюция, осъждаща случващото се в България, и най-важното - Финансовото министерство на Съединените американски щати санкционира по глобалния закон "Магнитски" лицето Делян Пеевски, а с това в голяма степен и ДПС, с които никой освен ГЕРБ не иска и няма да иска да работи.
Най-радващото на новото управление е, че в него ГЕРБ и ДПС отсъстват - ДПС поне официално, за неофициално участие тепърва ще става ясно. Така или иначе, по някои сходни и по някои различни причини тези две формации са токсични и никой не иска да е твърде близък с тях.
Обикновено същото винаги се е отнасяло и за БСП, особено когато има настроения за промяна. Каква ирония обаче... Този път БСП се причисли към промяната.
Другото радващо е това, с което започнахме - България вече ще има друго, много по-положително лице, което ще ни представлява пред света. Всички вярваме и се надяваме, че повече няма да се срамуваме заради изцепки като Борисовите в Брюксел, Вашингтон, Лондон или Ерусалим.
С други думи, опаковката е сменена, но сега предстои да видим какво може да ни предложи съдържанието отвътре и дали то е промяна, и дали то, дори да е промяна, е добра промяна.
Постигането на справедливост в обществото е най-фундаменталният въпрос, с който мнозинството в Народното събрание трябва да се заеме. Всекиму, каквото заслужава по закон - мечта, която минава през смяна на ръководството на прокуратурата. Като минимум, ако голямата цел не бъде постигната, трябва да се приемат промени, с които държавното обвинение да бъде значително по-контролирано от парламента и съда и принудено да работи в обществен интерес.
Без смели стъпки в посока осигуряване на реална справедливост, тоест истинско правораздаване, опорочеността на всеки сектор ще изяжда всички добри намерения на отделните министри и парламентаристи от групите на коалицията.
Другият способ, който можеше да гарантира чистота в управлението, е закон за лустрация на старите вредни номенклатури. За нея обаче също няма мнозинство, а и е тотално загърбена от дневния ред.
Много е възможно положителната работа на новото правителство, ако такава има, да предизвика малка промяна и не толкова блага, колкото сме очаквали. Много е възможно реформите, които то ще проведе в следващите месеци или години, да родят своите добри плодове след време. За това е и много важно правителството и мнозинството в парламента изключително добре да аргументират работата си пред гражданите, а не да отказват да го правят, понеже са много умни, така са решили и ние трябва да ги следваме безропотно.
Обществото трябва да разбира добрия смисъл на промените, за да не предизвика скорошното им съсипване с възкачването на власт на нови или старите дерибеи.
Грешки и в комуникацията, и по отношение на някои решения вече има. Нормално е. Който не се занимава с нищо, той не допуска грешки. Но един от най-големите тестове пред новото управление, заедно с това дали ще издържат на пресиращите действия на алчните и вечно гладни мафиотски кланове, ще е дали ще останат здраво стъпили на земята, вслушващи се в критичните гласове - критични, а не злонамерени, или ще се обградят с журналисти, анализатори и дори цели медии, които да им повтарят от сутрин до вечер колко са непогрешими и велики. Доказано тази склонност не приключва добре. И то не за лакеите, а за временните им господари.