Днес се навършват 32 години от създаването на Движението за права и свободи. За да го отпразнуват, ДПС публикуваха кратък видеоматериал, в който припомнят за създаването си, показват ни и Делян Пеевски като народен представител от 47-мото Народно събрание.
“Днес не е ден за празнуване, а за извинение от моя страна и от моите съмишленици”, посочи пред ФАКТИ Осман Октай, политически анализатор и бивш заместник–председател на ДПС.
Как беше създадено Движението за права и свободи, кои са важните дати от неговата история и какво е ДПС днес - на тези въпроси отговорите даде Осман Октай.
“Включих се в Движението за права и свободи два дни след учредяването му на 4 януари 1990 година в град Варна. От 6 януари станах съосновател и съучредител на ДПС. На 26 март 1990 година на Учредителното събрание на ДПС Ахмед Доган и аз бяхме избрани пряко от делегатите за председател и заместник-председател на партията. Смея да говоря за историческите роли на ДПС през тези 32 години като бивш заместник-председател, съосновател и съучредител”, посочи той в началото на разговора.
“На 22 декември 1989 година групата на Доган излезе от затвора. На 29 декември 1989 г. Доган беше представен публично след излизането си от затвора на протеста на мюсюлманите на площада пред храма “Свети Александър Невски”. Тогава той бе представен за пръв път като човека, борил се за правата и свободите на мюсюлманите и за решението на Петър Младенов и Политбюрото на ЦК на БКП да бъдат върнати имената. Оттогава Доган е актуален в политическия живот.
Създаването на ДПС на 4 януари се представи в публичното пространство като отпор срещу развиващата се националистическа вълна в страната. Тогава от Държавна сигурност и от структурите на БКП беше създаден т. нар. Общонароден комитет за защита на националните интереси, с участието на различни националистически организации, които действително започнаха масово да протестират срещу връщането на имената на мюсюлманите.
Тези събития - появата на Доган на 29 декември 1989 г. и организираните масови мероприятия, по-късно разбрахме, че са организирани с цел да има етнорелигиозна политическа формация на мюсюлманите, да им се представи един контролиран проект. Първата идея на БКП е да се организира Комитет за национално помирение, който да работи за помирението. Идеята е жертви и палачи да се прегърнат и да си простят. По-късно, когато тази идея се провали, стартира проектът ДПС.
Голяма част от мюсюлманското общество в страната, образованите хора, след драмата на Възродителния процес, смяната на имената и репресиите, продължили 5 години, не искаха да има етнорелигиозна политическа формация, а напротив - да има една гражданска организация, която да участва в структурите на СДС, за да има единение и интеграция, заедно да лекуваме раните на разделението. Това беше идеята на голяма част от интелигенцията, с която се срещнах веднага след като се запознах с документите от Учредителното събрание във Варна.
Тогава за първи път ме свързаха с Ахмед Доган, като разговаряхме по телефона. Обясних му настроенията сред мюсюлманската интелигенция - че няма почва за оформяне на политическа партия извън структурите на СДС, че не биха искали да се капсолират и противопоставят политически, а да започне процес на интеграция. Когато Доган получи от мен тази информация, след няколко дни - отново в телефонен разговор, ми каза, че на 16 януари 1990 година ще бъде на живо по БНТ, за да представи политическия проект. Молбата му беше да информираме населението, за да може да се реши дали да останем като политическа партия, или като гражданска неправителствена организация. Във вечерта на 16 януари 1990 година Доган, по пуловер и подстриган като бивш затворник, рекламираше създаването на Движението на права и свободи. След това ключово телевизионно участие, със съдействието на българските служби и ЦК на БКП тръгна голямата вълна - цунами, а интелигенцията, образованите местни лидери на мюсюлманското население трябваше или да станат част от тази вълна, или щяха да бъдат пометени”, разказа Осман Октай.
“На 22 декември 1989 г. Доган излиза от затвора, на 29 декември е представен с милиционерска кола и мегафона на площада, на 4 януари 1990 г. е учредена ДПС, а на 16 януари той участва в телевизионно предаване, представен е на всички български граждани, особено на мюсюлманите. Всичко това доказва, че Доган още от тогава е подготвян проект на българските служби. Тези събития доказват, че ДПС е подготвян политически проект за мобилизация на мюсюлманите в България. Ние или трябваше да станем част от тази вълна и да работим за прокарване на определени процеси и настроения, или щяхме да бъдем пометени от тази вълна”, обобщи той.
Октай продължи с разказа по дати: “На 26 март, когато в София се проведе Националната учредителна конференция на ДПС, в ДПС се оформиха две крила. Едното, което не иска да има етнорелигиозна партия, и другото, което иска. Трябваше да решим най-важния въпрос - ще продължаваме ли да работим заедно с възможност за ограничаване на влиянието на Доган през годините, или още тогава ще се противопоставим. Реши се първият вариант. Доган беше избран за председател на ДПС, а моя милост - за заместник-председател по организационни и междупартийни взаимоотношения. Относно организационните въпроси трябваше да създавам кадри и структури на ДПС. Междупартийните взаимоотношения предполагаха да имам комуникация с политическите формации от дясното политическо пространство - със СДС.
На 20-21 октомври 1990 година беше друг ключов момент в историята на ДПС. Това беше началото на подготовката за искане за закриването на ДПС като политическа партия - нещо, което почти не е известно в политическото пространство. През 1993 година на Втората Национална конференция на ДПС 1100 делегати гласуваха ДПС да се закрие като етнорелигиозна партия и да продължава да съществува като гражданска неправителствена организация, обединявайки се с дясноцентристки политически формации.
Първото обединение, което се случи, беше Социалдемократическото обединение с патрон д-р Дертлиев. ДПС стана част от това обединение, благодарение на нашето крило. Д-р Дертлиев беше избран за почетен председател. Когато Българската комунистическа партия, преименувана като Българската социалистическа партия, направи на пух и прах голяма част от включилите се в това обединение социалдемократически фракции, направиха голяма част от лидерите на тези фракции свои депутати и т.н. След провала на това обединение, започна обединението Обединени демократични сили (ОДС), в което участваха СДС, Движението за права и свободи и коалицията “Народен съюз” между Демократическа партия и Българския земеделски народен съюз.
ДПС, ставайки част от ОДС, участваше във всички политически събития - местни избори, президентски избори. През 1996 г. избрахме Петър Стоянов за президент от ОДС. Тогава започна големият сблъсък на двете крила в ДПС и Националната конференция на ДПС беше изтеглена в Кърджали - през тези 32 година ДПС има само една национална конференция, проведена извън София. Това е конференцията от 1996 година в Кърджали. Силното крило, което поддържаше закриването на ДПС и сливането с дясноцентриски политически формации, беше най-силно представено в Североизточна България - в Силистренско, Разградско, Шуменско, Варненско, а не толкова в южните региони - Кърджали, Благоевград и т.н. В Кърджали беше извършен първият преврат над това крило в ДПС, което беше начело с мен. Бяхме свалени от всички политически позиции и останахме редови членове на партията. Над 2500 активни ръководители и привърженици на това крило бяха изключени от ДПС. Това е вторият ключов момент в развитието на Движението на права и свободи. Само след няколко месеца организаторите на тези събития, които превзеха ръководството на ДПС и промениха и Устава, напуснаха ОДС в началото на 1997 г. Отмениха и решението на Конгреса за закриване на ДПС.
ДПС напусна ОДС и направи Обединение за национално спасение през 1997 г. Идеята беше ОДС и Иван Костов да нямат повече от 120 мандата, за да може управлението на ОДС да се подчини на модела “Доган”. За тяхна зла участ обаче Иван Костов и ОДС получиха 137 мандата и Доган, заедно с абсолютно всички организирани групировки още от управлението на Беров с мандат на ДПС от 1992 до 1994 г., пропаднаха. Първият ръководител, който обяви война на групировките, беше Иван Костов. Той предопредели пътя на България към НАТО и ЕС. В същото време Доган изпадна в изключителна изолация заедно с цялото си обкръжение.
През 2000 година Доган, виждайки че няма как да реанимира позициите на ДПС от конфликта на двете крила, прояви инициатива и ние се съгласихме за обединение. 2000 година бяха възстановени политическите позиции на всички хора, изключени от партията. Започна третият етап в развитието на ДПС. Отново станах заместник-председател на ДПС и стартирахме процеса на обединение с ОДС. Въпреки думите на Иван Костов като министър-председател, че Доган е проклятие за България, нашето крило направи всичко възможно да присъстваме първо на Конгреса на СДС в НДК, а след това да организираме първата официална среща след раздялата, след “проклятието” - т. нар. Пловдивска среща. Само след два месеца Доган провали всички усилия от Пловдивската среща, отивайки на Конгреса на БСП, начело с Георги Първанов. Исторически известно е, че тогава за първи път лансираха идеята за съвместно управление с БСП в социаллиберална формула.
През 2001 година Царят заяви участие на изборите, взе 120 мандата и го принудиха да направи коалиция с ДПС. Направи се правителство на мафията, която беше в битка с управлението на Иван Костов. Царят, идвайки в България и печелейки изборите, нямаше разгърнати партийни структури и членска маса. Организирани групи от бизнес клуб “Възраждане” - припомням някои от тях: “Мултигруп” - Илия Павлов, Васил Божков - “Нове холдинг”, Емил Кюлев – „Росексимбанк“ и т.н., и т.н, назначиха в държавното управление свои кадри. Тогава изгря звездата и на Бойко Борисов, който стана главен секретар на МВР. Чрез окупирането на властта от групировките и техните кадри, България стана държава на мафията. Хвърлих си оставката като заместник-председател на ДПС, защото Доган отказваше да свиква колективните органи на ДПС заради желанието заедно с обкръжението си да обслужат този модел. Така започна изграждането на структурите и кадрите на групировките при превземането на държавата.
Така службите в България предоставиха властта на групировките и превзеха държавата. Ако преди 20 години тези кадри са били прохождащи, днес са висши държавни ръководители. В новогодишното си слово президентът беше прав - битката е започнала, но не е спечелена. Единственият начин да отвоюваме страната си е с усилията на цялото гражданско общество”.
Осман Октай обясни още и ролята на ДПС през тези години: “Моделът “Доган”, като най-успешният проект на Държавна сигурност, имаше една-единствена първа цел - да предпазва кадрите на Българската комунистическа партия при “реформирането” на партията като социалистическа. ДПС трябваше да бъде патерицата за оцеляването на БКП, за да не бъдат преследвани всички нейни функционери за престъпленията, извършени в последните 45 години от управлението им както срещу всички български граждани, така и по време на Възродителния процес. Нито един от виновните за налагането на комунистическия режим в страната не беше разобличен или наказан, нещо повече - дори 32 години по-късно нашите деца не знаят нищо за престъпленията на комунизма, защото те не са отразени в учебниците. Политико-олигархичният модел “Луканов”, с предателство на Кръглата маса и в съучастие с модела “Доган” беше организиран, за да прикрива престъпленията на комунизма. Затова днес можем да кажем, че имаме провален Преход, преход-имитация с фалшивото послание на говорителите на този политико-олигархичен модел”.
“Вторият етап от поведението на ДПС идва от т. нар. обръчи, организирани с проекта “Червените куфари” по времето на Луканов, превзели днес абсолютно всички икономически и финансови сектори на държавата. Обръчите от фирми, заедно с хората, които през годините разграбваха банки, неслучайно са най-защитените от модела “Доган”. В момента се лансира събирателният образ на този модел - лицето Пеевски. Въпреки санкциите по “Магнитски” от САЩ, присъствието на Пеевски на първия ред в Народното събрание е демонстрация. Моделът “Доган” има за задача отново да разиграва етническата карта - пипнете ли Доган, пипнете ли обръчите на Доган, пипнете ли мафията, изградена по този модел през годините, има заплаха за етническия мир”, посочи още Октай.
В края на разговора Осман Октай коментира дали вижда воля за пропукване на тези модели. “Имам доверие, че в България нещата ще се случат заради младежката енергия за промяна в обществото. В битката срещу мафията няма ляво, няма дясно. Това е битка срещу окупираната от мафията и групировките държава. Докато не отвоюваме държавата със съвместните усилия на всички граждани на България, ако не сме обединени в тази битка, ще се провалим”, посочи той.
“Много хора не отчитат и не дават отговор на следния въпрос - защо след изборите на 4 април и на 11 юли, на 14 ноември чувствителната вълна за промяна толкова силно наказа едни политически формации и даде доверие на други. Единственият гарант, който ще бъда най-атакуван през следващите месеци, ще бъде преизбраният президент Румен Радев. Той е мажоритарно овластен за следващите пет години, а политически проекти като ИТН и ДБ платиха много висока цена за колебливото си политическо поведение. Ако днес “Продължаваме промяната” не оправдаят очакването за промяна, те също ще платят цената, която платиха “Има такъв народ” и “Демократична България”. Младежката енергия за промяна е важна, а не толкова хората, които са получили това доверие. ИТН и ДБ го получиха, не го оправдаха и бяха наказани”, коментира още той.
“Ако най-късно до май месец не се направи сериозна съдебна реформа и реформа на КПКОНПИ, нямаме никакъв шанс през тази година да започнем отвоюването на държавата от мафията. Нещо повече - ако се провалим, групировките и мафията ще придобият самочувствие. Виждаме белези на преориентиране в медийното и политическото пространство на техните представители. Като нищо могат да сложат отново прът в колелото на очакваната промяната, така както го направиха през 2001 година”, завърши Октай.