Изглежда сякаш пандемията у нас си създаде допълнителна вътрешна “зараза” - заразата от фалшиви зелени сертификати, която макар метафорична, може да се окаже с преки последици както върху здравето и живота на хората, така и върху системата на здравеопазването.
Правителството, в лицето на министър-председателят Кирил Петков, вече декларира желание да се бори и справи с фалшивите документи за ваксинация. Възниква въпросът как може да се случи наказателно преследване срещу издаването, използването и притежанието им.
За юридическия, но и обществения аспект на фалшивите зелени сертификати от ФАКТИ разговаряхме с адв. Михаил Екимджиев.
“Действително няма конкретен текст от Наказателния кодекс, който да е създаден точно за ангажиране на наказателна отговорност за фалшив зелен сертификат. Подчертавам обаче, че не може да се очаква за всяко ново явление във все по-динамично променящия се живот покрай нас да има конкретна правна норма - особено когато по-обща наказателноправна уредба съществува. Визирам преди всичко нормата на член 212а., алинея 2 от Наказателния кодекс (б.р. “Същото наказание (лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева) се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва”), която дава възможност да бъдат извършвани разследвания и да бъде ангажирана наказателна отговорност на съучастниците в едно такова деяние (б.р. използване, издаване или притежание на фалшив зелен сертификат)”, посочи адв. Екимджиев.
“При достатъчно юридическо въображение, може да бъде търсена наказателна отговорност и за обикновените документни престъпления, въпреки че в наказателноправната доктрина и практика понятието “документ” е дефинирано по един доста архаичен начин - трябва да има конкретни реквизити, подпис, издател и т.н. При едно еволюитивно тълкуване от страна на съдилищата, съобразено с реалностите, които се променят изключително бързо, може по тълкувателен път да бъде ангажирана наказателната отговорност на замесените лица в деянието, които очевидно са общественоопасни и злонамерени. Разбира се, решаването на проблема по тълкувателен път е разумно да е временно до приемането на съвсем ясна, съвсем категорична правна норма от Народното събрание, свързана именно с фалшивите зелени сертификати, превърнали се в масов спорт за България”, посочи още той.
“Фактът, че няма конкретен текст за това явление, възникнало сравнително скоро, не значи, че то трябва да остане ненаказано и непреследвано. Очевидно е, че то е общественоопасно, че покрива признаците на измама. От друга страна, в Наказателния кодекс съществува общ текст, който не е обременен с категорична съдебна практика, изключваща приложението му и към зелените сертификати”, заключи адв. Екимджиев.
“В чл. 212а, ал. 2 от НК ключовата дума е “без да има право” (б.р. лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева се налага на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва”). Лекарите имат право да внасят такива данни, но пък нямат право да внасят фалшиви данни, които не са установени по съответния ред. Въпрос на тълкуване е, но в никакъв случай не стигаме до забраненото от наказателното право разширително тълкуване. Тук става дума как ще бъде изтълкуван текстът “без да има право” - дали изобщо има право да внася данни или че няма право да внася фалшиви данни. Ето защо има текст от НК, по който може да се работи. Винаги, когато има тълкувателни колебания от страна на съда, тълкуването трябва да се извършва в съответствие с обществения интерес и контекста, в който се решава правният казус.
След като тази норма не е очевидно неприложима, след като има колебания дали този израз има или няма право да бъде тълкуван, налице са всички етични основания да се тълкува в съответствие с обществения интерес, а той е да се минимизират случаите на този тип измами, които изкривяват статистиките и до голяма степен руинират държавната политика, насочена към стимулиране на ваксинацията”, посочи адвокатът.
“Когато споменават, че 10% от смъртните случаи са на ваксинирани, много хора, които се колебаят дали да се ваксинират, вероятно биха продължили да се колебаят. Ако обаче те знаят, че действителният процент на починали ваксинирани хора е 1-2% заради изкривената от фалшивите сертификати статистика, политиката за стимулиране на ваксинацията би била по-успешна. В крайна сметка въпросът опира до човешки животи, до оцеляване на системата за здравеопазване - все до ценности, в името на които си заслужава да се направи рационално и контекстуално тълкуване на правната норма, съобразено с доминиращия обществен интерес”, обясни той и посочи, че фалшивите сертификати категорично изкривяват статистиката за починали ваксинирани хора.
“Ако от 100 починали души, статистиката е за 10 починали ваксинирани, но знаем, че от тези 10 души седмина или осмина са били с фалшиви сертификати за ваксинация, то очевидно, че това е една невярна статистика и че ваксинираните, които са починали, са значително по-малко - двама-трима”, допълни адв. Екимджиев.
Според него разследващите трябва да проверят първо сертификатите на починалите хора. “В България вече има няколко милиона сертификата. Не може разследващите органи, които трябва да се занимават с “Хемус, убийства, кражби, изнасилвания, кражби на МПС и т.н., да прегледат всички сертификати. Логично е да се започне там, където информацията е най-чувствителна. Например точно от смъртните случаи, за да се види дали статистиката, която служи като най-силен аргумент и на антиваксърите, всъщност е вярна. Редно е винаги, когато има смъртен случай на лице с пълен ваксинационен цикъл, да се проверява обстойно чрез свидетели, документи, общ здравен статус... Другото, ако се видят странни клъстери, в които на пръв поглед се вижда нещо подозрително - например масово хора от Варна да получават сертификати в Благоевград, натам да се насочва ограниченият ресурс на разследващите. Няма как да бъдат проверени всички сертификати. Работил съм в областта на наказателното право. Ако трябваше да провеждам разследването, бих направил този тип предварителна филтриране, селекция за казусите - първият тип казуси с най-голяма етична и политическа стойност, свързани с починалите, и вторият тип с издадени сертификати, нелогично на отдалечени места от обичайното местоживеене на "ваксинираните", посочи той.
На въпрос за рисковете от фалшивите сертификати, той отговори така: “За да има ефикасна държавна политика в дадена сфера, каквато е сферата на здравеопазването и пандемията от COVID-19, преди всичко трябва да имаме категоричнo проверими данни, на базата на които да можем да решим каква е най-адекватната държавна политика за конкретния момент. Ако не знаем колко са действително ваксинираните, колко са починалите от действително ваксинираните, тази политика може да е грешна и да доведе до повече вреди, отколкото ползи. От тази гледна точка е изключителната значимост на битката на държавата с фалшивите сертификати, които за съжаление са масово явление за България - всички го знаем, имаме познати, които се хвалят с това. И неразумно, и безотговорно е държавата да не се намеси в решаването на проблема с фалшивите сертификати, включително и с тежката си артилерия, каквато е наказателното преследване”.
“Статистиката, че в България, в сравнение с други държави, освен че има най-висок брой починали, показва, че има и най-висок брой починали сред ваксинираните. Това трябва да има някаква причина. Едната причина трябва да се търси във вездесъщото обяснение, че сме с най-лош здравен статус, че сме най-болни, че водим най-нездравословен начин на живот и т.н., но другата причина, която съпричинява този статистически резултат, може да е именно големият брой фалшиви сертификати за ваксинация”, завърши адв. Михаил Екимджиев.