Не ми се говори и пише за това, особено знаейки и на всички останали колко им е писнало от темата. Но ми е трудно да се сдържам, когато чета различните интерпретации на свободата на избор.
Този аспект от житието ни е от основополагащите фундаменти на демокрацията и го ценя. Само че от над 2 години сме в съвършено различна ситуация, в която погледът над нещата няма как да е традиционният, без това да отменя свободата на избор.
И на мен също не ми харесва настоящият начин на живот, но мисля, че повечето хора, които говорят за свобода на избора или с други думи самопреценянето, са по-скоро с разбиране за свободата с характеристики на слободия. A животът в България и преди пандемията си течете точно на този принцип - слободия, докато управляващата хунта крадеше с пълни шепи.
И сега пак, за пореден път през последните 2 година и малко навлизаме конкретно в COVID-19 темата.
Хората, които ползват правото си на избор да не се ваксинират, твърде често са и хора, които отричат съществуването на вируса или отричат опасния му характер, като респективно от това хулят и не спазват никакви противопандемични мерки. Няма случай, в който като ползвам софийското метрото или вляза в магазина, да няма поне няколко души, които очевидно не се интересуват от общественото здраве - не носят маска, не ползват дезинфектант и изобщо се правят, че всичко е както преди. А то, за да изпреваря някои скептици или конспиратори, скоро пак ще бъде както преди.
Tяхното схващане за несъществуване на вируса или за неговата безвредност не се базира на никакви факти, а на избор да вярват на псевдоучени, инфлуенсъри и политици-популисти, тъй като това е трактовката, която им се иска да е истинната или пък е тезата, която "потвърждава", че срещу тях и себеподобните им имa конспирация, целяща да им навреди по един или друг начин.
Е, вчера се оказа, че някои от "знамената" срещу ваксинацията, защитаваща от тежко боледуване от COVID-19, са ваксирнирани. И нямаше да има проблем в това, ако един от тях - секретарят на "Възраждане" Николай Дренчев, не говореше срещу ваксините, докато самият той е ваксиниран.
Всъщност, "Възраждане" говорят за ваксините в зависимост от трибуната, с която разполагат. Ако са в национална телевизия или пред много журналисти, те не са против нея, а са за свободен избор. Не така обаче стоят нещата при други техни публични прояви. Там ваксините са "експериментални препарати".
Дезинформационната кампания по отношение на ваксините, която провеждаха различни типажи от "Възраждане", струва прескъпо на някои хора, включително техни върли симпатизанти.
Много често същите - отричащите вируса или опасността му, до последно отказват да се лекуват, само и само за да не признаят, че са сгрешили, че са били подведени.
Дотук "добре" - приемаме, че всеки има право да вярва в каквото пожелае и да прави със себе си - също каквото пожелае. Само че първо, вируса го има, в някои случаи (никак не малко) е опасен и отричането му от група хора не отменя съществуването му и опасността за здравето и живота на човеците, произтичаща от него.
Второ и много важно, хората, които биват заразявани с коронавирус от други хора - често от такива, които не спазват елементарните противопандемични мерки, и вследствие на това умират, имат право на живот. Или, изхождайки от правото на избор на всеки, те имат правото си на избор да искат да живеят. То обаче - както изконното право на живот, им се отнема заради нечия безотговорност или, по-грубо казано, непукизъм.
Отказвате ваксина, отказвате да спазвате елeментарни мерки и с това си поведение обричате ваши съграждани на най-лошото, което иначе е предотвратимо, ако бъде загърбено егото и битовата консервативност - тоест вътрешното съпротивление на човек да му се наруша комфорта, обичайния начин на живот.
Всеки от нас иска да живее нормално - както преди да прави нещата, които обича (и ще се случи), и едно от най-неверните неща около коронавируса е, че хората, които подкрепят мерките и ваксинацията срещу COVID-19, спомагат за налагането на някакъв "медицински фашизъм" и нов обществен ред. Такова нещо няма. Има само здрав разум, емпатия и вяра в науката.
Всъщност, ако от началото на пандемията имаше вслушване в думите на вирусолозите и епидемиолозите, и по-скоро от момента, в който те разбраха за какво иде реч, коронавирусът вероятно вече щеше да е минало. В последна сметка, той пак ще си отиде, но никой и нищо няма да върне отишлите си съвсем невинни хора, а в същото време раните, разделението в обществото - това е проблем, който ще бъде преодолян бавно и трудно.