Тeмата за Северна Македония е изпълнена с много емоции, започващи с любов, минаващи през чувство за притежание и стигащи до омраза. Сигурен съм, че ако утре има футболен мач между България и Северна Македония с публика, то това, което ще се случи, ще е идентично с това, което би се случило на футболен или друг мач между Сърбия и Хърватия. Разбира се, това не важи за народите ни в тяхната целокупност, но като настройка е достатъчно масово, за да се явява проблем.
Трябва да започнем от първоизточника на проблемите, нищо, че ще бъде казано за милионен път. Виновниците за сърбизацията и дебългаризацията на Македония, днешна Северна Македония, са КПСС и наведените пред нея национални предатели - българските комунисти. Това много често бива замитано под килима от окупиралите националистическото пространство български псевдонационалисти, а с този момент трябва да започва всеки разговор за историята между България и Северна Македония.
Има и едни други виновници за стимулирането на тази политика на дебългаризация и насаждане на омраза към България и българите в днешна Северна Македония. Силно ще е да ги наречем национални предатели, макар вероятно някои от тях да могат да "влязат и в тези обувки", но всички управлявали посткомунистическа България до ден днешен - с известно изключение на Костовото правителство, могат да бъдат окачествени като абсолютни безхаберници по отношение на политиката към Македония, днешна Северна Македония. По същество посткомунистическите правителства на България не свършиха нищо, за да спрат антибългарската пропаганда в Скопие, ширеща са в учебниците по история на нашите съседи, както и в голяма част от техните медии.
Неслучайно на среща при българския президент Румен Радев преди около 2 месеца, представител на българската общност в Северна Македония каза, че и в момента там има тотална доминация на просръбските медии - респективно антибългарски, а пробългарските издания - от една страна са много малко, а от друга - едва-едва съществуват.
Съдържанието след днешната среща в Скопие между премиерите и външните министри на България и Северна Македония генерално не предложи нищо ново на публиката, с изключение на двустранния оптимизъм, демонстриран пред медиите. Важното обаче е какво се е говорило и какво е обещавано при липсата на камери и журналисти. В България всички искрено се надяваме, че национални предателства не са правени и няма да се правят и за в бъдеще.
Въпреки че и днес - най-вече благодарение на колегите на място в Скопие, отново стана дума за историята, трябва да е ясно, че между нас и северномакедонците по определени исторически теми никога няма да бъде постигнат консенсус. Или поне не в обозримо бъдеще. И именно по историческите теми според мен е допустим компромис, защото иначе няма да стигнем доникъде никога. Нека всеки почита каквито иска исторически личности и дати, без обаче да оспорва правото на другия също да го прави.
Леко встрани от това, премиерът Кирил Петков и останалите представители от българска страна в преговорния процес трябва да са много внимателни какво точно говорят за "фашизма в България", защото така наливат вода в мелницата на македонистите, които са и сърбомани, и на колене пред Кремъл. Всякакви внушения от северномакедонска страна - дали през учебници, дали през медии, че българите са фашисти, че държавата ни е била фашистка, трябва да бъдат изкоренени и оставени в миналото.
По-генерално погледнато за всички ни в България е ясно каква е истината в исторически план, но като рационални (а не емоционални) същества трябва да сме наясно с две неща. Северномакедонският политически елит и северномакедонският народ в неговото преобладаващо мнозинство не са узрели и едва ли скоро ще узреят да признаят историческата истина по ред въпроси.
Със същата убеденост не бива да очакваме, че дори и да се постигнат определени жизненоважни договорености между двете страни, съседите ни ще ни заобичат, защото сме им дали зелена светлина за реален преговорен процес с Европейския съюз.
В края на коментара ще си позволя да се самоцитирам (от началото на месеца) за важните неща, които трябва да се постигнат преди да отворим вратата на Северна Македония за преговори с Европейския съюз:
"Вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски граждани, стоп на различните видове репресии (държавни и обществени) срещу гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание, изваждането на лъжливите и обидни определения и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, съхранение на българското културно-историческо наследство на територията на Република Северна Македония и финален документ, с който всичко това се гарантира, като ако политическият елит на съседите ни се отклони от поетите ангажименти, санкциите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален стадий от антибългарски и сърбомански изстъпления".
Без изпълнението на изредените неща, Северна Македония не трябва да получава "да" от България. Ако бъде направен компромис с някое от изброените неща, това ще е не само национално предателство, но и такова спрямо демократичните ценности на цивилизования свят.